Протокол № 262 от 12.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 262 гр. Сливен, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА и прокурора Р. Н. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно наказателно дело № 20232200200306 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Обвиняемият Р. Р. Р., редовно призован, се явява лично и с адв.М. М. от АК - Сливен и адв.Д., надлежно преупълномощена от адв.Д. М., от АК – София.

ОБВ.Р.: Не се противопоставям адв.Д. да ме представлява в това производство вместо адв.М..

За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява Зам.окръжен прокурор Р. Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

ОБВ.Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по искане на обв.Р. чрез упълномощения му защитник адв.М. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава и е с правно основание чл.65 от НПК. След образуване на делото е постъпило искане със същото правно основание и от втория защитник на обвиняемото лице – адв.Д.М..

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Р. Р. Р. - роден на *** г. в гр. Нова Загора, български гражданин, с 1 основно образование, работи във Ф., живее на семейни начала с Е.К.А. /П./, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 НПК.

АДВ.Д.: Нямам искания за отводи. Нямам искания по доказателствата.

АДВ.М.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

ОБВ.Р.: Нямам искания за отводи и за доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

АДВ.М.: Поддържаме искането за изменение на мярката за неотклонение с правно основание чл.65 от НПК. Ще се ползваме от материалите по досъдебното производство.

АДВ.Д.: Също поддържам искането. Ще се ползваме от материалите по досъдебното производство.

Обв.Р.: Присъединявам се към становището на защитниците си.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ - Нова Загора, вх. № 1348/22г., ДП пор. № 182/22г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства. Запознати сме с доказателствата от досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Становище ще взема в хода на съдебните прения.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ.М.: Уважаема г-жо Съдия, подзащитният ни е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ повече от 9 месеца, считано от 27.08.22г. Разследването почти е приключило, фактите са ясни, установени са причините, мотивите, подбудите и обстоятелствата, по които подзащитният ни е извършил процесното деяние. Безспорно настоящият състав не може да навлиза в същината на делото и да прави изводи по въпроси извън изследваните в производството по чл.65 НПК, но считам, че точно с оглед на тези въпроси по чл.65 НПК няма как да не бъде отчетено наличието на многобройни и непротиворечиви, дори бих казала категорични доказателства, които сочат, че извършеното деяние от подзащитния ни е при условията на 2 неизбежна отбрана. Жалкото в случая е, че обвиняемият, сам той е жертва на непосредствено противоправно поведение, стои в ареста повече от 9 месеца и държавата прилага по отношение на него репресия в пълен обем, а същата тази държава в лицето на правоохранителните органи не е била в състояние да го защити и да предотврати тежките последици от случилото се. От доказателствата по делото е видно, че конфликтът между обвиняемия от една страна и т.нар. жертви в настоящото производство от друга страна е имал богата предистория, като подзащитният ни близките му са потърсили не еднократно помощ от полицията, вкл. и в процесния ден. Такава помощ за съжаление не са получили и всъщност полицията, смея да твърдя, че не е предприела каквито и да е действия по превенция. Дали сериозно е подценила ситуацията или така са преценили, че трябва да действат, тогава когато имат множество сигнали, че се готви нападение от едната към другата фамилия не мога да кажа, но в крайна сметка няма никаква реакция нито преди процесната ситуация, въпреки че са имали информация за разрастваща се такава, нито в предходна, в която близки на обвиняемия са били нападнати в дома му от същите тези пострадали и тяхното обкръжение и точно вследствие това предходно нападение подзащитният ни се връща от чужбина, оставя си работата и семейството и се опитва, връщайки се в дома си, да предприеме действия в защита на себе си и на близките. Тези действия на първоначалния етап са били само да се обърне към органите на реда и да потърси помощ от тях. Преди самото нападение на мястото са присъствали полицейски служители, но същите, видно от материалите и от собствените им гласни доказателства, не са били в състояние да спрат тълпата, въоръжена и тръгнала да убива. За обв.Р. не е оставало нищо друго освен да защити себе си и близките си, сред които близки са били малолетните му деца. Ако не беше направил това считам, че настоящият процес щеше да е с други пострадали лица. Нападателите са влезли в дома му, в двора на къщата, били са въоръжена тълпа и всичко това безспорно е повлияло върху преценката и избор на ответна реакция от страна на подзащитния ни. По делото вече има постъпило заключение по комплексната психолого-психиатрична експертиза, от която, без да навлизам в подробности и коментар на същата, предвид производството, в което се намираме, все пак моля съда да отчете няколко момента. Вещите лица са заключили, че подзащитният ни е изпитвал интензивен страх в ситуацията, в която са го поставили нападателите, той самият е отговорен и без данни на повишена агресия – цитирам заключението на вещите лица, както и още един момент, че при него се наблюдава високо ниво на вина след агресия. От балистичната експертиза се вижда колко близко са били нападателите, след като е стреляно по Кунгалов от 80 см, а по отношение на другия пострадал от 2-3м. Фактите са такива и те сочат на нови обстоятелства, които налагат преосмисляне адекватността и законосъобразността на първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На първо място считам, че силно се разколебава наличието на обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил 3 тежкото умишлено престъпление по чл.116 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Под сериозно съмнение се поставя дали изобщо деянието му е обществено опасно, въпреки тежкия краен резултат. От друга страна считам, че с оглед на събраните писмени и гласни доказателства се налага извод за отпаднала опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, ако мярката му за неотклонение бъде изменена в по-лека.

Видно от материалите по делото е, че обвиняемият е деец с ниска степен на обществена опасност, има семейство и установено местоживеене, има изградени трудови навици. До задържането му под стража е бил с постоянна работа. Процесуалното му поведение е безупречно, съдейства на разследващите, дава обяснения, прави признания. Преди деянието е показал, че съобразява поведението си с реда и законите в страната. Обърнал се е за помощ към полицията, не е допуснал саморазправа, докато не е бил принуден от нападателите си да се защити – себе си и близките. Още веднъж подчертавам отбелязаното в експертизата от психиатър и психолог, че Р. изпитва високо ниво на вина след агресия, че това е човек, който въпреки извършеното с тежък резултат деяние не е деец с утвърдени престъпни навици, не може да се очаква, че след като до този момент е изградил поведение, съобразявайки се със законите в страна, ако бъде изменена мярката му за неотклонение изведнъж той ще продължи да извършва престъпления и твърдя, че няма опасност точно това, ако мярката му бъде изменена в по лека той да извърши ново престъпление. Няма опасност да се укрие, известен е адреса – неговия, на семейството му, а и няма причина да го прави, с оглед протеклото вече наказателно производство и смея да твърдя очерталия се в известна степен краен резултат от това наказателно преследване. Въпреки че, не съм го навела в молбата, но през целия период на задържане здравето на подзащитния ни сериозно се е влошило. Перманентно високо кръвно налягане, висока кръвна захар, които състояния са отразени и от докторите в ареста, и във външно лечебно заведение, неминуемо ще доведат до трайно увреждане на здравето и считам, че го поставят в опасност за живота. В условията на следствения арест подзащитният ни не може да провежда адекватно лечение. Това е така, защото няма правилно и адекватно диагностициране. Не може да спазва хранителен и двигателен режим и всичко това на фона на твърде бавното разследване и липсата на каквито и да е процесуално-следствени действия с участие на подзащитния ни. Съдебномедицинските експертизи в крайна сметка се изготвиха 9 м. след назначаването им. Това са СМЕ по писмени данни и тогава, когато защитниците започнахме да проявяваме нетърпение към търпението на разследващия, че прекалено дълго време се съобразява със здравословното състояние на експерта, при положение, че има други експерти и петте медицински експертизи бях изготвени в един ден. Смея да твърдя, че разследващите проявяват незаинтересованост към бързото приключване на наказателното производство, въпреки разпоредбите на НПК, че при задържано лице приоритетно трябва да се работят тези дела, а се оказахме в 4 такава ситуация месеци наред да чакаме едни СМЕ и през това време подзащитният ни да стои в ареста. В този момент следва да се даде превес на защита на личния интерес на обвиняемия пред обществения, който в пълна степен е защитен във воденото наказателно производство. С оглед на горното считам, че може да се направи извод за наличието на нови обстоятелства, които дават основание да се измени първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и моля съда да уважи молбата ни за изменение на същата в по-лека. Адекватно по-лека мярка това е Парична гаранция, с оглед стеклите се обстоятелства в кв. Шести на гр.Нова Загора, където е живял обвиняемият и последващи действия на саморазправа, разбиване на жилището му и след това продажба на същото, тъй като вече видно живот на тази фамилия в този град няма да има. Мярката „Домашен арест“ не е адекватна мярка, тъй като подзащитният ни е в ареста и няма как да направи друга адресна регистрация, а близките му всички те от страх от саморазправа са в чужбина.

АДВ.Д.: Уважаема г-жо Председател, от името на подзащитния ни поддържаме молбата, с която сме сезирали съда за промяна мярката за неотклонение от Задържане под стража в по-лека такава. Настоящото производство протича по реда на чл.65 и сл. от НПК и е свързано с преценката на всички обстоятелства, свързани със законността на най-тежката мярка за неотклонение. В процесуалните задължения на съда към настоящия момент влиза поглед върху съдържанието на вече събраните изцяло в ДП доказателствени източници досежно предположението за съпричастност на обвиняемото лице по повдигнатото му обвинение и дали в условията на кумулативност продължават да са реални, а не хипотетични. Към настоящия момент защитата няма да се спира на подробен анализ на доказателствените източници. Колегата беше достатъчно изчерпателна, тя се спря подробно на всички пунктове, по отношение на вече изготвените след 9 м. медицински експертизи, както и на изготвените протоколи за разпит на свидетели, като е налице една пълна кореспонденция и с другите обективни доказателства по делото. В случая не става въпрос за една защитна версия, която защитата си изгражда при всяко депозиране на молба за изменение на мярката за неотклонение. В случая става въпрос за едни обективно състояли се факти, както и обстоятелството, че действително, което е видно и от събраните доказателства по делото, че нашият подзащитен е извършил това инкриминирано деяние единствено и с цел да запази своя живот и на семейството си, т.е. налице е неизбежна отбрана. Това няма как да не бъде отчетено от настоящия съдебен състав, а и не може да бъде отречено предвид събраните множество доказателства в тази насока. Действително случилото се е случило, но към настоящия момент считам, че продължаването на мярката му за неотклонение би било незаконосъобразно. Както и колегата каза самите условия на ареста, в които е подзащитния ни към настоящия момент не са адекватни и не отговарят на здравословното му състояние, т.е. същият няма достъп до медицинско обслужване, нито има възможност 5 адекватно да се лекува или да спазва какъвто и да е медицински режим.