Решение № 12369 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12369 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110169645 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Е.М.“ ЕООД срещу Ж. С. Г. искове – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на парични задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл първо ЗЗД във връзка с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 58021/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 4 138,92 лева - главница за периода 15.10.2017 г. – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022 г. до окончателното плащане, и 766,53 лева - договорна лихва за периода 15.10.2019 г. – 15.05.2021 г., които суми се претендират като дължими по Договор за потребителски кредит № FL 479630/15.05.2009 г., сключен между „Ю.Б.-“ АД и ответника, вземанията по който договор от ответника са прехвърлени на ищеца с Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г.

Ищецът твърди, че на 15.05.2009 г. между Ж. С. Г. като кредитополучател и „Ю.Б.-“ АД /с предишно наименование „Ю.Б.“ АД/, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № FL 479630, по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 17 680 лева, който следвало да бъде погасен на 144 бр. месечни вноски в срок до 15.05.2021 г. В клаузата на чл. 3 от договора било уговорено, че за първите дванадесет месеца за срока на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката фиксирана лихва в размер на 12 %, а за оставащия период на кредита е дължима лихва, равна на сбора на БЛП на „Ю.Б.-“ АД за потребителски кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 % пункта, като към датата на сключване на договора за кредит БЛП на банката по договори за потребителски кредити е в размер на 12,75 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 17,94 %. Ищецът твърди, че на 15.05.2019 г. банката е захранила разплащателната сметка на ответника 1 със сумата от 17 680 лева, от които 17 646,74 лева е усвоена за погасяване на предходно задължение на кредитополучателя, а останалата част – за просрочени лихви поради допуснато неизпълнение по първата дължима вноска по кредита. Посочва, че ответникът е допуснал просрочие на задълженията си по договора за кредит, като е извършил плащания по кредита в общ размер на 1 085 лева. С Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. и Приложение № 1 към него „Ю.Б.-“ ЕООД е прехвърлил на „Е.М.“ ЕООД вземането си срещу ответника, произтичащи от сключения договор за кредит. Поддържа, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от приложеното към исковата молба уведомление за цесия. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане на предишния кредитор преди да бъде уведомен за извършеното прехвърляне. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като поддържа, че се касае за периодични вземания, които се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, който тече от падежа на всяка вноска.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Във възражението по чл. 414 ГПК Ж. С. Г. е релевирал възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, произчитащи от процесния договор за кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения Договор за потребителски кредит № FL479630/15.05.2009 г. (л.6-8) се установява, че на 15.05.2009 г. между „Ю.Б.“ АД и ответника Ж. С. Г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 17 680,00 лева, който съгласно чл. 6 и 7 от договора той е следвало да погаси на месечни вноски в срок до 15.05.2021 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12 %, а съгласно ал. 2 за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за потребителски кредити е в размер на 12,750 пункта. Съгласно чл. 2, ал. 5 БЛП се определя от Съвета на директорите на банката или от комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане. Промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебания/изменения на борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др.). Промяната на БЛП и датата на одобрение на промяната от компетентния орган на банката се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите салони с указание за датата на промяна на БЛП.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора в случай, че по време на действието на 2 настоящия договор банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора се променя едностранно от банката, промените се отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотмените и безусловно съгласие. В този случай банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи погасяването в съответствие с новия погасителен план. Съгласно чл. 6, ал. 3 в случаите по предходната алинея банката уведомява кредитополучателя за промяната в БЛП и съответната промяна в погасителния план, и по начина, определен в чл. 19.

Промяната влиза в сила съгласно посоченото в предходната алинея, като кредитополучателят има правата по чл. 10 и чл. 11.

Съгласно чл. 2.1 от Договор за възлагане на вземания, сключен между „Ю.Б.-“ АД и „Е.М.“ ЕООД (л.21) считано от датата на приключване и съгласно условията на настоящия договор прехвърлителят се съгласява да прехвърли на приобретателят всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията, а приобретателят се съгласява да приеме такова прехвърляне (на български език прехвърляне на вземания) , сключено в съответствие с чл. 99 и 100 от Закона за задълженията и договорите.

От представеното Потвърждение от 18.01.2016 г. (л.28-29), подписано между „Ю.Б.-“ ЕООД, като цедент и „Е.М.“ ЕООД, като цесионер се установява, че цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към потвърждението, а цедентът се е съгласил да прехвърли на цесионера всички свои вземания по Портфейла и цесионерът се е съгласил да приеме цесията при условията на договора за цесия, сключен между цедента и цесионера от 18.01.2016 г. Цедентът и цесионерът потвърждават, че цесията е в сила от 18.01.2016 г. и на датата на приключване цесионерът е придобил всички вземания на цедента във връзка с портфейла. Като Приложение № 1 към Потвърждението е списък на прехвърлените вземания. От представеното Приложение към потвърждение за извършената цесия (л.31) се установява, че вземането на „Ю.Б.-“ АД от Ж. С. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит от 15.05.2009 г. е прехвърлено на „Е.М.“ ЕООД.

От представеното по ч.гр.д. № 58021/2022 г. по описа на СРС, 58 състав уведомление(л.14) се установява, че ответникът е уведомен за извършената цесия.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.83-84 и л. 96) , което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от информация, предоставена от ищеца на 15.05.2009 г. по разплащателната сметка на Ж. С. Г. е преведена сумата от 17 680,00 лева, като размерът на погасената главница за претендирания период от 15.10.2017 г. до 15.08.2019 г. е в размер на 4 138,92 лева. Размерът на непогасената възнаградителна лихва за периода 15.10.2019 г. – 15.05.2021 г. възлиза на 766,53 лева. При извършена проверка в счетоводството на „Ю.Б.-“ АД се установява, че няма разлика между предоставената информация от ищеца и информацията, предоставена от „Ю.Б.-“ АД.

Доколкото процесният договор за заем е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко 3 физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (15.05.2009 г.) приложение по отношение на него намират разпоредбите на Закон за потребителския кредит (Обн.

ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.) и Закон за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Регулирането на отношенията, породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на кредитирането, налага съблюдаване на специалните изисквания за съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите такива по чл. 26 ЗЗД. Наред с това, съдът е длъжен във всички случаи да следи за нищожност както на целия договор, така и на отделни негови разпоредби служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника, както и да приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от твърденията и доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано, че между „Ю.Б.-“ АД и ответника е било налице правоотношение по договор за кредит, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 17 680 лева, която сума е усвоена от него, като вземането на банката срещу ответника е прехвърлено на ищеца, за което ответникът е уведомен.

При проверка на съответствието на договора за потребителски кредит с императивните изисквания на закона съдът установи следното:

При прочита на съдържанието на процесния договор и съпоставянето му с законовите разпоредби, съдът намира, че същият не противоречи на императивни материалноправни норми, поради което валидно е породил своето правно действие и обвързва страните по него.

Поради това, и доколкото ответникът не доказва да е извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора за периода 15.10.2017 г. – 15.08.2019 г. предявеният иск за главница е доказан по основание.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, при което давностният срок, с който се погасява главницата по договора за кредит е 5-годишен, а относно възнаградителната лихва – 3годишен.

В случая се претендират месечни погасителни вноски за главница по договора за кредит за периода 15.10.2017 г. – 15.08.2019 г., като по силата на фикцията на чл.

422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022 г., от която на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността за вземането е спряла да тече. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, давност за вземанията не е текла и в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Следователно, погасени 4 по давност са вземанията за главница, чиято изискуемост е настъпила преди и на 19.08.2017 г.