Определение № 616 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600837 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд са депозирани протест от прокурор при Окръжна прокуратура – София и жалба от защитник на подсъдимия Н. С. Ц. – адв. М. К. срещу определение от 05.05.2026г. по НОХД № 64/2026г. по описа на Окръжен съд - София, VII първоинстанционен наказателен състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия.

В протеста прокурорът изразява несъгласието си с позицията на съда, че обвинителният акт страда от пороци, изразими в противоречия между изложените факти и приетата за нарушена норма от ЗДвП, както и по отношение субективната страна на деянието. Отново излага поддържаната и в обвинителния акт позиция, че с действията си подс. Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, вменени с чл. 20, ал.1 ЗДвП и че последвалата от това смърт на Д. Р. е в резултат на поведение на водача, определящи субективното му отношение към извършеното като евентуален умисъл. Според протестиращия прокурор квалификацията на деянието е единствено в правомощията на държавното обвинение, а наред с това в коментирания обвинителен акт в достатъчна степен и обем е описана деятелността на подс.

Н. Ц.. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно и 1 незаконосъобразно.

Настоящият състав е сезиран и с въззивна частна жалба от един от защитниците на подсъдимия, в която се изразява съгласие с констатациите на първостепенния съд относно наличието на процесуални нарушения, препятстващи подзащитния му да се защитава, но афишира и недоволството си от неудовлетворяване на претенциите му пред първия съд за прекратяване на съдебното производство по изложени от него други основания за това. Тези аргументи отново са възпроизведени в частната жалба, като се развива тезата, че мястото на осъществяване на деянието не покрива характеристиките на „път“, което води и до обективна несъставомерност на извършеното от Ц..

Излагат се и доводи, че прокурорът не е възприел в обвинителния акт наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и неговия родител за настъпилия вредоносен резултат, което препятствало защитата и подсъдимия да се възползват евентуално от диференцирана процедура по реда на глава 27 НПК. Претендира се атакуваното определение да бъде потвърдено, като Апелативен съд констатира и други налични в обвинителния акт пороци, свързани с неясноти относно мястото на произшествието и съпричиняване от страна на пострадалия и неговия законен представител към настъпилия за Д. Р. летален изход.

Протестът и жалбата са подадени от активно легитимирани страни и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което са и допустими. По отношение на въззивната частна жалба, въпреки че тя съдържа искане за потвърждаване на акта, по съществото си с нея се претендира допълване на мотивите на съда с констатиране от страна на Апелативен съд и на други допуснати нарушения, които са представени на вниманието на първия съд в разпоредителното съдебно заседание, но са отклонени от него като неоснователни. Поради възможността на въззивната инстанция в производство от такъв характер служебно да констатира и други нарушения, възприети като съществени и да интервенира в произнесения от контролирания съд акт, изменяйки или допълвайки неговите мотиви, както и поради неудовлетворяване претенцията на защитата по конкретното дело за прекратяване на съдебното производство по твърдени от нея процесуални нарушения, този съдебен състав счита, че адв.

К. притежава правен интерес да атакува определението на Софийски окръжен 2 съд и поради това неговата жалба е допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна. Не Т.а е отношението на съда към депозирания частен протест, който намира за основателен.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу Н. С. Ц. с предявено му обвинение за деятелност, квалифицирана като престъпление по чл. 342, ал.3, б. „в“, пр.1 вр. ал.1, пр.3 НК – за това, че на 24.05.2025г. около 17.00 часа по черен път /местен път/ в поземлен имот ***, находящ се в област София, община Своге, с.*** при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Нисан“ модел „Патрол“ с ДКН ******** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.3 и чл. 20, ал.1 ЗДвП като управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си 1.59 промила и не управлявал автомобила в границите на пътя, напуснал пътя отдясно на GPS координати 43.019545 N 23.207631 Е, при което автомобилът се преобърнал Н.сно и паднал от пътя по склон, с което умишлено причинил смъртта на Д. Р..

В проведено на 05.05.2026г. разпоредително заседание по делото Окръжен съд прекратява съдебното производство, констатирайки допуснати, според него, съществени процесуални нарушения и връща делото на прокурора за тяхното отстраняване. Съдът е посочил, че не е налице обоснованост за приетата от прокурора форма на вина на подсъдимия – евентуален умисъл. Констатира и неяснота относно позицията на прокурора кое правило от ЗДвП подсъдимият е нарушил със своите действия – дали това, визирано в чл. 20, ал.2 ЗДвП или поддържаното по чл. 20, ал.1 ЗДвП, като излага пространни разсъждения в тази насока. Констатира, че в обвинителния акт прокурорът не е посочил безопасната скорост, с която подсъдимият е следвало да управлява моторното превозно средство, за да се придвижва то безопасно по пътя без да напуска неговите граници и да се преобърне. В заключение посочва, че липсвала кореспонденция между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, тъй като прокурорът сочил, че Ц. не бил изпълнил задължението си за постоянен контрол върху превозното средство, а същевременно изтъквал и фактори от състоянието на пътя, метереологичните условия, околната среда и релефа на местността, както и наклона, с които „може би водачът е следвало да се съобрази при управление с безопасна скорост“.

3

При безпристрастен прочит на внесения за разглеждане в Окръжен съд – София обвинителен акт се установява, че прокурорът е описал в необходимата пълнота всички относими към разследваното деяние обстоятелства, даващи възможност на съдебния състав, разглеждащ делото, да приложи адекватно правото. Неоснователни са упреците на съда, че е неясна волята на прокурора относно нормите от ЗДвП, които Ц. е нарушил и които приЕ., че са в причинно-следствена връзка със смъртта на малолетния пътник Д. Р..

Нееднократно в обвинителния акт представителят на държавното обвинение заявява позицията си, че Н. Ц. не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, в резултат на което е напуснал очертанията на трасето, по което се движил и автомобилът се е спуснал по склон и впоследствие преобърнал. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт категорично е описано, че Ц. по време на шофирането е управлявал автомобила с една ръка и е разговарял със седящия до него свидетел Е. Р.. Това поведение прокурорът е субсумирал под нормата на чл.

20, ал.1 ЗДвП. Всякакви разсъждения на първостепенния съд относно несъобразяване на подсъдимия с релефа на местността, наклона, метереологичните условия, не намират опора в изложението на сезиращия документ, тъй като никъде в него не са налице твърдения за подобно несъобразяване, а единствено за наличие на съзнание у него за усложнеността на пътната обстановка. Действително в обвинителния акт е налице, и то подробно, описание на мястото на произшествието, на атмосферните условия, околната среда, наклона от 8.6 % на участъка, по който се движил непосредствено преди пътно - транспортното произшествие подсъдимия, но тези факти са изискуеми от прокурора при описание на въприетата от него фактическа обстановка, без той да ги поставя във взаимовръзка с неизпълнени от страна на Ц. негови задължения като управляващ моторното превозно средство. Обвинителният акт изобилства от факти относно обстановката на местопроизшествието и те дават възможност на съда, ако стои на различна позиция относно приложимите норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, да я заяви с крайния си акт по съществото на спора. Тази позиция, обаче, е изразена твърде категорично и недвусмислено от съдебния състав, понастоящем разглеждащ делото и прекратил съдебното производство в своето разпоредително заседание. Коментарите относно налична съдебна практика за нарушена разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДВП, вместо приетата от 4 прокурора такава на чл. 20, ал.1 ЗДвП, както и че концентрация на алкохол в кръвта на един водач на моторно превозно средство, която не надвишава 2 промила, не би могла да обоснове умисъл /л.14 от съдебното определение/ предпоставя вече формирано у контролирания съдебен състав мнение по съществото на делото и сочи на явна негова предубеденост от изхода му. Това налага и наказателно-съдебното производство да продължи да бъде разглеждано от друг, различен от досега разглеждащия го първоинстанционен състав на Софийски окръжен съд.

Твърде завишени са изискванията на съда към прокурора с афишираното му желание да бъде описана в обвинителния акт безопасната скорост, с която Н. Ц. е следвало да управлява моторното превозно средство, за да не напусне границите на терена и съответно да не се преобърне по склона. Това обсоятелство е напълно ирелеватно за поддържаната от прокуратурата позиция, че подсъдимият не е контролирал непрестанно превозното средство, вследствие на което е осъществено и произшествието. Подобно изискване би било обяснимо, при твърдения от прокуратурата, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат превишена скорост или на несъобразяването й от страна на водача с пътните условия. Подобна теза държавният обвинител не поддържа и не за това обвинява Ц..

Некоректни към съдържанието на обвинителния акт са упреците на контролирания съд, че е неясно дали прокурорът поддържа умишлена или непредпазлива форма на вина от страна на подсъдимия – дали се касаело за неефективно осъществен контрол от негова страна върху уредите за управление на автомобила или за неправилна преценка на външни фактори от околната среда и състоянието на терена. Прокурорът категорично заявява позицията си /л.8 от обвинителния акт/, че деянието е извършено от Ц. при форма на вина евентуален /косвен/ умисъл и излага подробни аргументи за това свое становище. Непораждащо съмнения относно тази позиция е ясното му изложение, че въпреки съзнанието си, че поради изпития алкохол подсъдимият е бил негоден да управлява моторно превозно средство, тъй като е бил с влошени физиологични функции, въпреки съзнанието за усложненатна пътна обстановка, той е поел управлението на превозното средство, непредприЕ.йки никакви мерки, за да предотврати възможното настъпване на съставомерния резултат, съгласявайки се с него, независимо, че не го е целял.

5

В този смисъл констатираната от първия съд неяснота не е налице, а изложените в атакуваното определение разсъждения доколко действията на подсъдимия не сочат на непредпазлива форма на негова вина, освен че са въпроси, които би следвало да са предмет на обсъждане при произнасяне на финализиращия спора първоинстанционен съдебен акт, са и основание да бъде преустановена възможността актуално разглеждащия към момента делото съдебен състав на Софийски окръжен съд, да преустанови своята правораздавателна дейност по него.

В обобщение настоящият въззивен състав не констатира допуснати от прокурора неясноти или противоречия в обвинителния акт, заради които Окръжен съд – София е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, за да ги отстрани.

Подобно е отношението и към изложените от защитата на подсъдимия претенции и пред пъронистанционния, и пред настоящия съд. Мястото на обилните аргументи дали подс. Н. Ц. е управлявал процесното моторно превозно средство по път или не и доколко извършеното от него е обективно съставомерно, би било коректно в хода на съдебните прения пред първостепенен съд, но не и в разпоредително заседание при обсъждане въпросите по чл. 248, ал.1, т.3 НПК. Нееднократно и детайлно в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част, прокурорът е описал мястото на извършване на деянието, включително и дефинирайки го като черен /местен/ път със съответните географски координати и местоположение.