Решение № 2877 от 09.05.2018, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

09.05.18г.

Софийски градски съд

І-12 състав с:

Председател:

Г.И.

Разгледа в съдебно заседание на 12.04.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 2203/16г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Ю.Б.“

АД против С. С., В. И., И. Х. и М. Е. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 08.07.08г. в размер на 30 000 лева и законна лихва върху тази сума, считано от 11.04.13г.

/за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от РС – град Троян по г.д. № 411 от 13г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че – искът е основателен:

На 08.07.08г. – дружество „Б.“ ООД е издало запис на заповед в полза на ищеца. Ценната книга е авалирана от ответниците /конкретно и от ответника В. И. – предвид констатацията на приетата по делото графологична експертиза/. Документът е „редовен от външна страна“ /формално редовен по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК – съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ/ и удостоверява „подлежащо на изпълнение“ /изискуемо/ вземане по смисъла на същият законов текст в полза на кредитора – ищец по делото срещу длъжника – посоченото търговско дружество – издател на ценната книга и срещу авалистите – ответници по делото. В последната връзка:

Записът на заповед е оформен /в хипотезата на чл. 486, т. 1 от ТЗ във връзка с чл. 487, ал. 1, изр.

3-то, предл. 2-ро от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ/ с падеж – „на предявяване“ в срок до 08.08.18г. По делото са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че документът е предявен /надлежно – в хипотезата на чл. 47 от ГПК/ на длъжника /„Б.“ ООД/ на 23.05.12г. В такава хипотеза /когато е настъпила изискуемостта на вземането спрямо основният, главният длъжник, спрямо издателя на документа/ кредиторът се явява принципно освободен от задължението да предявява документа за плащане и на авалистите. С други думи – настъпването на изискуемостта спрямо длъжника „влече“ директно настъпване на изискуемостта и спрямо авалистите /без да е необходимо кредиторът да извършва нарочни действия в тази връзка по отношение на последните/. В тази насока е съдебната практика.

В същата връзка – изискуемостта на вземането по ценната книга е настъпила /при условията на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ именно на 23.05.12г. От тази дата до 11.04.13г. /когато е бил сезиран заповедният съд в хипотезата на чл. 417 от ГПК/ е изтекъл срок, по-къс от визираният такъв в разпоредбата на чл. 531, ал.

1 от ТЗ във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното – заявеното по делото възражение за изтекла давност следва да се окачестви като – неоснователно. От друга страна:

Процесните клаузи за авал са формално редовни по смисъла на чл. 484 от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ.

Отговорността на авалиста е солидарна с тази на издателя /в този смисъл са правилата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, чл. 513, ал. 1 от ТЗ и общото, принципно правило на чл. 304 от ТЗ/. Солидарността дава право на кредитора да заяви своето вземане спрямо всеки от солидарните длъжници /в хипотезата на чл. 122 от ЗЗД/ или едновременно срещу всички.

Не се спори, че записът на заповед е бил издаден само като обезпечение на друго /каузално/ правоотношение между ищеца и „Б.“ ООД /по договор за банков кредит/. Принципно обаче - авалистите не разполагат с възможността да черпят възражения от това правоотношение /в тази насока е принципното правило на чл. 485, ал. 2 от ТЗ/. С оглед това – всички възражения, които касаят правата и задълженията на страните /длъжник и поръчители/ по каузалното правоотношение /в това число и възражението, касаещо т. нар. „предсрочна изискуемост“/ в случая се явяват – ирелевантни.

Действително – погасяването на дълга /от търговското дружество в рамките на договорната връзка по банковия кредит/ би преклудирало правото на ищеца да търси процесната сума от авалистите. Приетата по делото счетоводна експертиза обаче установява, че дългът се явява непогасен /като размерът на същия като цяло е по-голям от задължението по ценната книга, обезпечаваща каузалното правоотношение/.

С оглед изложеното

/доколкото събраните по делото доказателства установяват наличие на съществуващо и непогасено вземане в полза на ищеца срещу ответниците / искът следва да бъде – уважен.

На ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящото производство и за заповедното такова /предвид правилото на ТР № 4 от 14г. на ВКС/.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание иска чл. 422 от ГПК на „Ю.Б.“ АД против С.И.С. ЕГН **********, В.В.И. ЕГН **********, И.В.Х. ЕГН ********** и М.Б.Е. ЕГН ********** съществуването на вземане по запис на заповед от 08.07.08г. в размер на 30 000 лева и законна лихва върху тази сума, считано от 11.04.13г. /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от РС – град Т.по г.д. № 411 от 13г./.

ОСЪЖДА С.И.С., В.В.И., И.В.Х. и М.Б.Е. да платят на „Ю.Б.“ АД – 1 500 лева съдебни разноски /за заповедното производство/ и 2 616 лева – съдебни разноски /за настоящото производство/.

Решението е постановено при участие на „Б.“ ООД – 3-то лице – помагач.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: