Решение № 3204 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3204 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110116 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „България Транс“ ЕООД, ЕИК 175201783, със седалище и адрес на управление: гр. София 1612, ул.

„Хризантема" № 19, ет. 1, офис 1, против „***“ ООД, ЕИК 203345231, със седалище и адрес на управление в ***, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 5 160 лв., представляваща навло и спедиторско възнаграждение във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000031616 от 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане; сума в размер на 193.70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.03.2024 г. до 15.05.2024 г.; сума в размер на 80 лв., представляващи разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане.

Ищецът сочи, че Със заявка-договор за спедиция № *** ответникът възлага на ищеца спедиционни услуги – организиране на международни автомобилни превози на товари от България до Германия. Твърди се, че в заявката, подадена от И. Б., са уговорени всички съществени елементи на договора. Сочи се, че за удостоверяване на превоза на 26.01.2024г. в с К. е издадена международна автомобилна CMR-товарителница, като превозът е осъществен от „Екофрут“ ООД с ЕИК 106537517 и товарът е доставен на получателя без забележки и рекламации на 02.02.2024г. Излага се, че след това за заплащане на уговорената сума е издадена фактура № 0000031616 от 06.02.2024г. за 5160 лв. с падеж 30 дни след разтоварване на стоката, т.е. до 1

03.03.2024 г. Ищецът е на мнение, че от 05.03.2024г., първият работен ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане, ответникът е в забава и на основание чл. 309а, ал. 1, предл. 1 ТЗ дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на исковата молба, което възлиза на сумата 193.70 лв.

Излага се, че с покана за доброволно плащане от 07.05.2024г., изпратена по електронен път още същия ден, ищецът е поканил ответника чрез неговия у. да заплати в срок до 10.05.2024г. дължимото навло, но плащане не последвало.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е сключен неформален спедиционен договор, условията на договора и задълженията на всяка от страните, размер и падеж на задълженията, както че ищецът е изпълнил своите задължения по договора.

В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил търсените суми пари.

По главния иск:

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че страните през месец януари 2024 г. са сключили неформален спедиционен договор. Ищецът е организирал превоза на стоките до дестинацията, като същите са превозени от превозвач и доставени на правилния адрес.

Изложеното се установява и от приетата по делото товарителница от 26.01.2024 г., която е подписана от ответника в качеството му на изпращач на товара, в същата има подпис и за получател. Следователно договорът е изпълнен надлежно от ищеца.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ищецът е водил редовно счетоводство по повод на процесната фактура. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, пълно и обосновано, поради което му дава вяра за удостоверяванията на вещото лице. В случая се прилага разпоредбата на чл. 182 от ГПК във връзка с чл. 55 от ТЗ, във връзка с която съдът приема за установено, че ищецът е изпълнил спедиционния договор. Макар и ответникът да не е включил процесната фактура в счетоводството си и да не е ползвал данъчен кредит, налице са достатъчно доказателства, за да се приеме, че договорът е сключен и изпълнен надлежно от ищеца.

Въпреки че беше разпределено с доклада по делото в тежест на ответника да докаже, че е заплатил търсената сума, същият не успя да го докаже, поради което съдът счита, че търсената сума е останала незаплатена.

Размерът и падежът на задължение за главница се установяват от 2 приложената от ищеца фактура, която е надлежно включена в редовното счетоводство на ищеца.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

Претенцията за разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ съдът намира също за основателна в размера си от 80 лв.

По акцесорния иск:

На основание чл. 303а от ТЗ се дължи законна лихва за забава на парично задължение. Падежът по фактурата е настъпил на 29.02.2024 г.

Следователно законната лихва за забава се начислява с начален момент 01.03.2024 г. Ищецът претендира лихвата за забава от по-късен момент, поради което и във връзка с диспозитивното начало такава се дължи от 05.03.2024 г. до 15.05.2024 г.

Размерът на търсеното обезщетение за забава е претендиран в по-малък размер спрямо реалния размер на обезщетението, изчислено върху главницата за процесния период. Съдът достига до този извод след проверка, извършена в онлайн калкулатора на

НАП за законна лихва

(https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html). Съгласно този онлайн калкулатор законната лихва за забава върху главницата в размер на 5 160 лв. за периода от 05.03.2024 г. до 15.05.2024 г. е в размер на 142,33 лв. Поради диспозитивното начало съдът е обвързан от искането на ищеца, което е в помалък от установения от съда размер и не може да се присъди повече.

Поради наличието на валидно главно парично задължение, по което не е постъпило плащане, съдът намира, че се дължи и плащане на акцесорното вземане за законна лихва за забава.

По изложените съображения и акцесорната искова претенция се явява основателна и доказана в пълен размер.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 306,40 лв., депозит в размер на 200 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. за адвокатски хонорар, заплатен по банков път с приложено платежно (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

В останалата си част искането за разноски на ищеца следва да бъде оставено без уважение. Отправена е претенция и е посочено в списъка с разноски, представен в последното открито съдебно заседание, че ищецът претендира разноските, направени в производството по обезпечение на бъдещи искове по ГД № 27379/2024 г. по описа на СРС, а именно 770 лв. за адвокатско възнаграждение, 40 лв. за държавна такса. Макар и да са представени доказателства за сторването на тези разходи – като платежни документи, съдът намира, че поради липсата на отправено доказателствено искане за приобщаване на ГД № 27379/2024 г. по описа на РС – Пловдив, не може да бъде направена преценка дали ответникът дължи тези разноски.

Съдът не може да приеме, че молбата за обезпечение на бъдещ иск е приета за основателна само въз основа на приложени доказателства за плащане на първоначални суми, които са необходими за произнасянето на съда. Не може 3 да бъде направена и връзка дали точно тези платежни документи са по обезпечителното производство – ако същото беше приложено и те фигурираха в него, щеше да бъде доказано сторването на тези разходи.

Не следва да се присъждат разноски и за сторените разходи във връзка с посоченото изпълнително производство, а именно 70,80 лв. за такси на *** за образуване на *** във връзка с твърденията за издадена обезпечителна заповед. Разходите за образуване на изпълнително дело съдът намира, че не представляват разноски по смисъла на ГПК, които да се възложат на ответника, а ищецът следва да ги претендира или като вреди в исково производство, или като разноски в изпълнителния процес, в случай че са налице предпоставки за тяхната дължимост. Следователно посочените в настоящия абзац суми не представляват сторени от ищеца разноски във връзка с настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК 203345231, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на „България Транс“ ЕООД, ЕИК 175201783, със седалище и адрес на управление: гр. София 1612, ул. „Хризантема" № 19, ет. 1, офис 1, сума в размер на 5 160 лв., представляваща навло и спедиторско възнаграждение във връзка със заявка-договор за спедиция № ***, за което е издадена фактура № 0000031616 от 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане; сума в размер на 193.70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.03.2024 г. до 15.05.2024 г.; сума в размер на 80 лв., представляващи разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.06.2024 г., до датата на окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „***“ ООД, ЕИК 203345231, да заплати на „България Транс“ ЕООД, ЕИК 175201783, сума в размер на 1 356,40 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4