Решение № 13093 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13093 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110109948 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че на 16.3.2021 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на кръстовището с ул. „Златен рог“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Мерцедес, рег. № ***.

Поддържа, че вредите са на стойност 648,23 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето му в размер на 15 лева.

Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в размер на 663,23 лева. Твърди, че след покана ответникът не е погасил задължението, поради което претендира същото, заедно със законната лихва 25.2.2022 г. до погасяване. Претендира разноски.

Ответникът *** оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата молба механизъм и по вина на застрахования при него водач, като счита че е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил /в което се съдържа възражение за съпричиняване/. Оспорва причинната връзка между събитието и описаните в исковата молба вреди, като счита и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира 1 разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 05.4.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 16.3.2021 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на кръстовището с ул. „Златен рог“, между лек автомобил марка Мерцедес, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Сеат, рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по застраховките; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 648,23 лева, че е сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГШК съдът намира осъществяването им за доказано.

От двустранния констативен протокол за ПТП и гласните доказателства /показанията на свидетелите Б. Т. и В. А. – управлявали процесните автомобили/ се установява, че събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 16.3.2021 г., около 14,15 часа, в гр.

София лек автомобил марка Мерцедес, рег. № ***, управляван от свидетеля Т., се движи по ул. „Златен рог“ с посока към бул. „Черни връх“; на кръстовището с булевард „Черни връх“ водачът предприема завой наляво, след като два автомобила от лявата му страна – един, намиращ се в лентата за движение на автомобили и един - на линиите на трамвая, са му дали път; при навлизане на трамвайните релси, предназначени за трамвай в посока към центъра на града, автомобилът реализира ПТП с движещия се по тези трамвайни линии, в посока към търговски център „Парадайс“ лек автомобил марка Сеат, рег. № ***. Според показанията на свидетеля Т. лекият автомобил марка Сеат се е движил по трамвайните линии, предназначени за движение в посока центъра. Според показанията на свидетеля В. А. той се е движил по трамвайните линии, предназначени за движението на трамвая в посока търговски център „Парадайс“. В останалата част показанията на свидетелите не са 2 противоречиви. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., като приема за доказано, че лекият автомобил марка Сеат се е движил по трамвайните линии, предназначени за трамвай в посока към центъра – насрещните на неговата посока на движение. От показанията и на двамата свидетели се установява, че схемата в двустранния протокол не отразява действителното положение, тъй като в нея не е посочен нито един автомобил, който лекият автомобил марка Сеат е изпреварвал. Свидетелят Т. е категоричен в показанията си, че автомобилите, които са го пропуснали да премине, са били два – един в лентата за движение на МПС и един на трамвайните линии, като лекият автомобил Сеат е бил трети по ред.

Такава схема на ПТП е изготвил и пред застрахователя непосредствено след събитието - на 17.3.2021 г. /л. 11 от делото/. Съдът кредитира този документ, доколкото той представлява изявление на трето за спора лице и няма нарочен за процеса характер. От друга страна, показанията на свидетеля В. А. не са така категорични и последователни – първо сочи, че „мисли“, че е на трамвайните линии в посока към търговски център „Парадайс“, а след това, сочи, че не помни точно ситуацията, както и че е бързал да изпълни доставка. Ето защо и доколкото показанията на водача на лек автомобил Мерцедес са категорични, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства, съдът кредитира именно тях по отношение на този факт.

При тези доказателства съдът намира, че събитието е настъпило поради противоправното и /доколкото не се твърди и установява обратното – чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ виновно поведение на водача на лекия автомобил марка Сеат. Установи се, че застрахованият при ищеца водач е извършвал позволена от маневра, спрял е на знак Б2, като едва след като се е уверил, че преминаващите на пътя с предимство автомобили му дават път да премине през кръстовището /вкл. намиращият се на трамвайната линия в посока на движение към търговски център „Парадайс“/, е предприел маневрата, вкл. и след като се е убедил, че от посоката на движение, в която иска да се включи, не идват автомобили, чието предимство би отнел. От друга страна, с извършената от застрахования при ответника водач маневра последният е нарушил следните разпоредби на ЗДвП: чл. 19, ал. 2 /когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници/; чл. 43, ал. 1, т. 5 /изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека/ - видно от проекта за организация на движението маневрата е предприета преди пешеходна пътека.

Дори и да се приеме, че лекият автомобил марка Сеат се е движил по трамвайната линия по посока търговски център „Парадайс“, то изводът би бил същият, доколкото той не е имал право да се намира там.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, 3 когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото доказателства не се установяват възраженията на ответника, че застрахованият при ищеца водач е отнел предимството на другия участник в ПТП. Напротив, водачът на застрахования при ищеца автомобил не е бил длъжен да съобрази противоправното поведение на застрахования при ответника водач - не е бил длъжен и да се оглежда за идващи от лявата му страна ППС, след като е пресякъл лентата за движение в посока към търговски център „Парадайс“. Ако се приеме, че лекият автомобил Сеат е бил на трамвайната линия в тази посока, изводът е същият – водачът на лек автомобил марка Мерцедес не е бил длъжен да съобрази изпреварване в трамвайните линии преди пешеходна пътека, доколкото те са предназначени само за движение на трамвай, който е по-висок от автомобилите, които са му дали път, поради което би бил и видим за водача, извършващ маневра завой наляво.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.

Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите и протокола за ПТП.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването 4 на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.