Решение № 2800 от 23.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69578/2021
- Вид
- Решение № 2800
- Подписан
- 23.02.2023
- В сила
- 23.02.2023
- Състав
- ХРИСТО КРЪСТЕВ КРАЧУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2800 гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20211110169578 по описа за 2021 година
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Е------“ АД /с предишно наименование „Ч------” АД/, с която са предявени установителни искове срещу М. В. С--.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: 891.05 лв., представляваща продажна цена за потребена и неотчетена електрическа енергия за периода от 02.06.2017 г. – 30.08.2017 г. по фактура № 0228045391/08.09.2017 г. за имот на адрес: с. С----- по партида с клиентски номер ------, както и за сумата от 262.41 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 22.09.2017 г. - 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60478/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че на 30.08.2017 г. при проверка на електромер за имот на адрес: с. С---- за който при ищеца е открита партида с клиентски номер ------, било установено, че липсва пломба на щит и е налице промяна в схемата на свързване, като изходящият фазов проводник е прикачен към входяща фазова клема на електромера, което води до неотчитане на действително потребената енергия. Съставен е констативен протокол по чл. 58, ал. 2 от ОУ, въз основа на който на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия е извършена корекция на сметката и е издадена фактура № 0228045391/08.09.2017 г. на стойност 891.05 лева, касаеща период от 90 дни преди констатираното нарушение - от 02.06.2017 г. до 30.08.2017 г. Твърди, че съгласно общите 1 условия купувачът на електрическа енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в срок до 22.09.2017г., посочен във фактурата, поради което претендира заплащане на процесната сума от 891.05 лв., както и обезщетение за забава в размер на 262.41 лв. за периода 22.09.2017 г. – 23.09.2020 г. Прави искане за присъждане на разноски.
Подаден е отговор в законоустановения срок, с който се оспорват исковете.
Ответникът твърди, че през 2005 г. е продала имота и към датата на извършване на корекция на сметка същият не е нейна собственост. Прави възражение, че в общите условия на дружеството не е посочен начинът и редът за уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметка, както и в процесния случай не са изпълнени условията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Навежда доводи и че процедурата по извършване на едностранна корекция на сметка е в противоречие на нормата на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, както и е в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в договорните отношения и е основание за нищожност, поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Оспорва да е налице виновно поведение на потребителя. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, установи следното от правна и фактическа страна:
Ответникът е издал фактура ***/08.09.2017 г. за обект в с. С---, ул. „Д---“ N 4 на стойност 891,05 лева. По делото е представен протокол за извършена проверка на СТИ на 30.08.2017 г. Представен е констативен протокол, в който е отбелязано, че при проверката е установена нарушение на пломбите и холограмните стикери на електромера и при замерване с еталонен уред е измерена грешка в отчитаната на потребената енергия. Протокола е съставен в присъствие на служител на полицията. Било е извършено преизчисляване на изразходваната и неотчетена ел.енергия за сумата от 891,05 лв. за период от три месеца назад.
Тъй като ответникът изрично е оспорил да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху имота, както и да се намира в облигационни отношения с ответника, в тежест на ответника, е да докаже посочените факти. Видно от представения нотариален акт за продал на недвижим имот ответника е продал имота на друго лице през 2005 г. За да възникне облигационна връзка по повод доставката на ел. енергия в имота, между страните следва да е сключен договор, какъвто не е представен по делото или да се докаже, че лицето от което се претендира плащане е собственик или вещен ползвател.
Поделото не се доказа нито едно от тези две условия.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде уважен.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено, че М. В. С-- ЕГН 2
********** дължи на „Е------” АД, ЕИК ------------ сумата от891.05 лв., представляваща продажна цена за потребена и неотчетена електрическа енергия за периода от 02.06.2017 г. – 30.08.2017 г. по фактура № 0228045391/08.09.2017 г. за имот на адрес: с. С----- по партида с клиентски номер ------, както и за сумата от 262.41 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 22.09.2017 г. - 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60478/2020 г. по описа на СРС, 26 състав
ОСЪЖДА „Е------” АД, ЕИК ------------ да заплати на М. В. С-- ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3