Определение № 18114 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18114 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110140767 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Етажна собственост – бул. К.М.Л.

№ **, вход*, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 3.595,54 лв., включваща: 2.916,43 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2022г.04.2023г. и 656.55 лв. - законна лихва за забава от 01.10.2023г. до 09.05.2025г. г., както и сума за услугата дялово разпределение 17.16 лв. - главница за периода 05.2022г.-04.2023г. и 5.40 лв. - лихва за 01.07.2022г.-09.05.2025г. ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното плащане на дълга за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.

София, район В, бул. К.М.Л. № **, вх. * портиерско помещение.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в топлоснабдения имот: гр. София, район В, бул. К.М.Л. № **, вх. * портиерско помещение. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ******/08.10.2007 г. на КЕВР. Твърди, че съгласно чл. 40, ал.

1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. Излага твърдения, че въпреки нормативното си задължение и отправената покана, ответникът не е сключил такъв договор с ищеца. Поддържа, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база 1 реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Д. Е.“ ООД. Сочи, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки отправената покана, с което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците за стойност на доставена топлинна енергия и на слугата дялово разпределение след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от етажната собственост, с който оспорва предявените искове като недопустими.

Поддържа в условията на евентуалност, че ответниците нямат качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 43 от 1 ДР на Закона за енергетиката, както и че нямат никакви договорни отношения с ищеца и не са обвързани от общите му условия.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че претендираните суми са начислени във връзка с доставена в общо помещение топлинна енергия за стопански нужди. При проверка на постъпилата искова молба съдът е констатирал, че същата е нередовна, като с Разпореждане от 25.07.2025г. е указал на ищеца да конкретизира лицата, срещу които насочва претенцията си за заплащане на процесните суми, като съобрази, че Етажната собственост не представлява самостоятелен субект на правото, а носители на права и задължения във връзка с общите части са отделните собственици на самостоятелни обекти, съответно каква част от посочените в исковата молба суми претендира от всеки от ответниците, както и да конкретизира дали топлоснабденият имот е индивидуална собственост/съсобственост на конкретно/и лице/а или представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.

На 01.08.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, в която същият е посочил, че топлоснабденият имот представлява обща част с отделен абонатен номер, като процесните суми се претендират на основание неоснователно обогатяване и за да стане Етажната собственост правосубектно лице, същата следва да упълномощи управителя си или друго лице съгласно чл.41 ЗУЕС.

Съдът, след като съобрази гореизложеното, намира, че исковете предявените с настоящата искова молба са недопуситми, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл.38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните 2 им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Видно от направеното с подадената на 01.08.2026 г. молба уточнение, ищецът твърди, че топлоснабденият имот представлява обща част. Следователно и предвид посоченото в чл.38,ал.1 ЗС собствеността върху нея принадлежи на всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, следователно всеки от тях разполага с правото да ползва същия в рамките на своите права. В случая въпреки дадените от съда точни и ясни указания и предупреждението, че исковата молба ще бъде върната при тяхното неизпълнение, ищецът не е индивидуализирал отделните лица, срещу които насочва претенциите си. Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца относно възможността етажната собственост да „стане“ правосубектно лице след упълномощаване на лице, което да я представлява. В чл.23, ал.4 ЗУЕС е посочено, че председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, а по искове срещу трети лица във връзка с общите части същият ги представлява, ако бъде упълномощен от общото събрание. Съгласно Определение №294 от 24.06.2011г. по ч.гр.д. №209/2011г. управителят се явява законен представител на етажните собственици и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание, единствено по искове, предявени от или срещу собствениците в сграда в режим на етажна собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, какъвто не е настоящият случай. В останалите случаи, доколкото поначало етажната собственост не е персонифицирана, претенциите следва да бъдат насочени срещу отделните участници в нея.

Същите могат да упълномощят управителя да ги представлява пред съда на основание чл.41 ЗУЕС, но като страни следва да бъдат конституирани самите етажни съсобственици /в този смисъл Определение №505 от 25.10.2011 г. по ч.гр.д. №449/2011 г., I Г.О./. По изложените съображения съдът намира, че производството се явява недопустимо, тъй като е насочен спрямо неправосубектна страна, поради което подадената исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 255.65 евро за адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на същото, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 247851/17.07.2025 г., от „Т.С.“ ЕАД срещу Етажна собственост с адрес: гр.София, бул. К.М.Л. № **, вход*, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на Етажната собственост да заплати на ищцовото дружество 3 сумата от 3.595,54 лв., включваща: 2.916,43 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2022г.-04.2023г. и 656.55 лв. законна лихва за забава от 01.10.2023г. до 09.05.2025г. г., както и сума за услугата дялово разпределение 17.16 лв. - главница за периода 05.2022г.-04.2023г. и 5.40 лв. - лихва за 01.07.2022г.-09.05.2025г. ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното плащане на дълга за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, район В, бул. К.М.Л. № **, вх. * портиерско помещение.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 40767/2025 г. по описа на СРС, 141 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Я“ ***, да заплати на Етажна собственост с адрес: гр.София, бул. К.М.Л. № **, вход*, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 255.65 евро разноски по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4