Решение № 458 от 21.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пазарджик, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500637 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №72/06.03.2023г., постановено по гр.д.№648/2022г. по описа на РС- Велинград е признато за установено по предявения от “У. е.“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М. А. У., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б." №**, против Ф.

С. Х., с ЕГН **********, с адрес ****, с постоянен адрес: гр.С., ул.„Ч." №**, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.99 вр. чл.79 ЗЗД, че Ф. С. Х., с ЕГН **********, дължи на “У. е.“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата 84,78лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, за период на потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г., във връзка с договор с клиентски номер **********, сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, за което са издадени фактури № 1264736917/15.04.2019г.;

1266329049/15.05.2019г.; 1267914545/15.06.2019г.; 1269489904/15.07.2019г.;

1271173867/16.08.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №270/03.06.2022г., по гр.д. №487, по описа РС- Велинград за 2022г.

Осъдена е Ф. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.„Ч." №**, да заплати на “У. е.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 410лв., представляваща разноски по делото.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ф. С. Х.. В нея се навеждат доводи в насока, че съдията докладчик е следвало да си даде отвод при разглеждане на делото.

Твърди се, че по делото не е позволено на „У. е.“ ЕООД да докаже, че давността не е изтекла и и да се докаже, че е прекъсвана също така и да се докаже, че уведомена Х., за да може тя да даде отговора.

Визира се от жалбоподателката, че в решението се описва как е била прекъсвана давността от извънредното положение и тогава не е била текла. В тази насока се твърди, че такава е изтекла, защото не е била надлежно уведомена по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а именно няма пълномощно с което Виваком упълномощава „У. е.“ ЕООД да бъде уведомена и това уведомяване няма как да е реално, защото се твърди, че е от Виваком.

Приема се, че това уведомление може за бъде валидно от всеки, като няма изходящ номер, няма и печат.

Твърди се, че този документ е неистински и той няма правна стойностфалшив е.

Сочи се, че Виваком от 2019г. до 2023г. е имала възможност да й изпрати писмо да я уведоми, но това не е направено. Упълномощена е СГ Груп ЕАД да я уведоми, но то не я е уведомило, защото няма пълномощно. В по- късен етап с исковата молба е получила неподпечатано уведомление от Виваком, че „У. е.““ ЕООД е единствен титуляр на вземането, но няма пълномощно от последното дружество да бъде уведомена с исковата молба, че „У. е.“ е единствен титуляр.

Развити са теоретични постановки касаещи разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

Визира се в тази насока представените по делото Извлечение от приложение №1 към уведомление по т.1.1.1. от дата 23.09.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. и Уведомление за цесия от БТК ЕАД, като се анализират тяхното съдържание.

В заключение се приема, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет- чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че не е уведомена за прехвърляне на задължението, защото в едно нормално състояло се заседание със съдия, който не е предубеден се е щяло да се изяснят тези факти, че не е 2 уведомена, защото този договор за бъдещи вземания е нищожен.

Счита се, че дори и да е представен, то Х. не е обвързана с него, тъй като няма задължения преди 16.10.2018г. към БТК за да ги е продала последната в бъдеще време, а тези от 2019г. са погасени по давност.

На база изложените съображения, искането е обжалваното решение да бъде отменено.

Претендират се разноски.

В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „У. е.“ ЕООД. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като се приема, че тя е допустима, но неоснователна.

Счита се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно.

В тази насока се излагат съображения в насока неоснователността на наведените във въззивната жалба възражения.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Моли се за присъждане на сторените разноски пред инстанция. настоящата

В съдебно заседание, жалбоподателката Ф. С. Х. се явява лично. Същата поддържа подадената от нея въззивна жалба, като излага съображения за това. Моли се да се отмени обжалваното от нея решение, като се отхвърли предявения от ищеца иск.

Ответникът по въззивната жалба- „У. е.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- адв.Г. е постъпило писмено становище, с което се поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба. Приема се, че последната е допустима, но по съществото си е неоснователна. Искането е същата да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано е по искова молба, депозирана от “У. е.“ ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование 3

„ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М. А. У., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б." №**, против Ф. С. Х., с която са предявени искове с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, вр. чл.99, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 84,78лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, за период на потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г., във връзка с договор с клиентски номер **********, сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, за което са издадени фактури

№1264736917/15.04.2019г.;

1266329049/15.05.2019г.; 1267914545/15.06.2019г.; 1269489904/15.07.2019г.;

1271173867/16.08.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №270/03.06.2022г., по гр.д. №487/2022г., по описа РС- Велинград.

Твърди се, че между „БТК“ ЕАД и ответника e сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 09.09.2015г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер ***********, при условията на тарифен план „VIVACOM Net&Call L“, с месечна абонаментна такса 23.99лева /с ДДС/, като срокът на договора бил 24 месеца- до дата 09.09.2017г.

Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********** между ответника и „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури, както следва: 1.Фактура №1264736917/15.04.2019г., с начислена за отчетен 15.03.2019г.- 14.04.2019г. сума в размер на 26,98лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart Е- 19.99лв., за допълнителен пакет Допълнителни 100МВ /3бр./- 2,49лв., ДДС ставка 20%- 10,33лв., платима в срок 02.05.2019г., 2. Фактура №1266329049/15.05.2019г., с начислена за отчетен 15.04.2019г.- 14.05.2019г., сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L- 19.99 лева, ДДС ставка 20%4,00лв., платима в срок 01.06.2019г.; 3. Фактура

№1267914545/15.06.2019г., с начислена за отчетен 15.05.2019г.-14.06.2019г. сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L19,99лв. ДДС ставка 20%- 4,00лв., платима в срок 02.07.2019г.; 4.

Фактура №1269489904/15.07.2019г., с начислена за отчетен 15.06.2019г.14.07.2019г. сума в размер на 23,99лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L- 19,99лв., ДДС ставка

20%4,00лв., платима в

4 срок

01.08.2019г. и 5.Фактура №1271173867/16.08.2019г., с начислена за отчетен 15.07.2019г.- 14.08.2019г. сума в размер на 6,11лв. /с ДДС/, платима в срок 01.09.2019г. Към фактурите са приложени извлечения. Издадените фактури са за потребени от електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г.

Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 04/2019г., 05/2019г., 06/2019г.

07/2019г. и 08/2019г. на обща стойност от 105,06лв., от които ищецът претендира за частта, за която е издадена заповедта за изпълнение на парично за задължение сумата от 84,78лв., формирана от месечните абонаменти, съгласно посочения договор и в която не е включена неустойка или обезщетение за забава.

Твърди се, че е сключен договор за цесия от дата 01.10.2019г., с цедент ”С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна е цесионер по договор за цесия от 16.10.2018г., с цедент „Б. т. к.” ЕАД, по силата на който „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора. С Анекс към договора за цесия от 01.10.2019г., на 05.10.2020г., ”С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ ЕООД.

Сочи се, че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г., считано от подписването му, ищецът има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.

Визира се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цесионер от 01.10.2019г.

Искането е да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срокът по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Ф. С. Х. е депозиран писмен отговор. В него се изразява становище с което се счита, че предявения иск е процесуално недопустим и неоснователен. В тази насока се визира от страна на ответницата, че не е уведомена, че дългът е прехвърлен на „С.Г.Груп“ ЕАД, а след това е прехвърлен на „У. е.“ ЕООД, която я уведомява за прехвърлянето с исковата молба, която й е връчена на 15.08.2022г.

5

Навежда се възражение за погасяване на вземането по давност.

Претендират се разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д№487/2022г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че със заявление, депозирано на 02.06.2022г. от страна на ищецът в настоящото производство- „У. е.“ ЕООД е отправено искане до съда за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Констатира се, че такава е издадена под №270/03.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея е разпоредено, длъжникът Ф. С. Х. /ответник по делото/, да заплати на „У. е.“ ЕООД /ищец по делото/ сумите в размер на 84,78лв.потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 09.09.2015г., за които са издадени фактури №1264736917/15.04.2019г.;

1266329049/15.05.2019г.; 1267914545/15.06.2019 г.; 269489904/15.07.2019г. и №1271173867/16.08.2019г., за период на потребление от дата 15.03.2019г. до дата 14.08.2019г. с падеж на плащане 01.09.2019г., както и разноски за внесена държавна такса в размер на 25лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв.