Определение № 543 от 16.07.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Габрово, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500286 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу разпореждане № 162 от 14.05.2024 г. на Районен съд- Трявна по ч. гр. д. № 118/2024 г., с което съдът е отхвърли заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Излага се, че заявителят в заповедното производство няма задължение служебно да следи за давността и е необходимо възражение в този смисъл от страна на задълженото лице.в т. 12 от заявлението, заявителят е изложил ясна и достатъчна информация за извършването на прехвърляне на вземанията от първоначалния кредитор на заявителя, като е посочено че задълженото лице е уведомено за това обстоятелство.

Приложени са всички необходими документи за производството за наличие на изискуемостта на вземането. Излагат се подробни доводи и се моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Тревненският районен съд е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника П. С. П., за сумите от: 300,00 лв. главница; 22,22 лв. договорна лихва за периода от 09.04.2015 г.-09.07.2015 г.; 262,83 лв. обезщетение за забава за периода от 10.04.2015 г.-30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит сключен между „Сити Кеш“ и П.

С. П., което е цедирано на заявителя. Изложено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща взетия заем, като падежът на първата просрочена погасителна вноска е настъпил на 09.04.2015 г.

За да отхвърли така подадената заявление и за да остави същото без уважение, съдът е приел, че по отношение на претендираното заявление е изтекла погасителната давност, предвидена в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, като заявителят се е дезинтересирал и не са налице 1 данни да е предприел действия по събирането му. Приел е, че по делото не са представени данни за извършената цесия и за уведомяването на длъжника за нея. Поради което съдът е приел, че искането следва да бъде отхвърлено, тъй като се явява в противоречие с добрите нрави.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира, че постановения акт е правилен, но по други мотиви, а именно:

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Като потребителски договор същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона. Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши, проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

От представения договор за потребителски кредит № 17413 от 13.03.2015 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и П. С. П. се установява, че кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 300,00 лв. при месечен лихвен процент 2,92% и посочено ГПР 42,804%, като е уговорено кредитът да бъде погасен на 4 равни вноски и общата сума за плащане е 322,20 лв. В чл. 6 от договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения: 1. със запис на заповед, издаден от заемателя; 2. банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.

В отделна графа в погасителния план е начислена неустойка при липса на обезпечение в размер на 25,77 лв. или общо 103,08 лв.

В чл.7 от договора е предвидено при забава на коя да е погасителна вноска, заемателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В приложения погасителен план определената погасителна вноска от 106,32 лв. месечно включва вноска /главница/, неустойка и общ размер на погасителната вноска, като е видно, че кредитното задължение с включената неустойка е в размер на 425,28 лв.

При извършената проверка, съдът намира, че от представения договор не се установява същият да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и от посочения в договора ГПР не става ясно, какво се включва в него и дали е включено задължението за неустойка по договора за неосигурено обезпечение, в размер на сума равна на половината от отпуснатия кредит, което води до съмнение за неравноправни клаузи по договора. В представения към заявлението погасителен план няма разбивка на всяка погасителна вноска, с главница и лихва. Освен това погасителният план приложен по договора съдържа вноска за неустойка, която произтича по същество от неравноправна клауза и противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита, а от там и за заобикаляне на императивната нормата на чл. 19 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва. Освен изложеното в заявлението липсва яснота за кой период се твърди, че се претендира главница и каква сума е заплатена до този момент, което води до невъзможност съдът да провери, дали се претендира само чиста главница или платените до този момент вноски от длъжника са покривали и разходи по неравноправни клаузи, каквато се явява вноската за неустойка.

Предвид гореизложеното поради обосновано предположение за неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност, както и направено искане в противоречие с добрите нрави, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 162 от 105.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 118/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3