Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5817 от 16.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8847/2026
Вид
Решение № 5817
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Маргарита Илиева Николова, Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5817 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Маргарита Ил. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100508847 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК

Постъпила е жалба с вх. № 22567/03.07.2026 г. по изп. дело № 20165850400759 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, подадена от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк. М.К., срещу Постановление за прекратяване от 25.06.2026 г., с което е прекратено изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е незаконосъобразно, тъй като след смъртта на длъжника на 06.06.2020 г. производството е спряно по силата на закона до конституиране на неговите наследници. Поддържа се, че през този период срокът за настъпване на перемпция не е текъл, поради което към датата на постановлението – 25.06.2026 г., не е бил изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, с оглед и на депозираните от взискателя молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия от 04.06.2018 г. и 24.01.2020 г. Жалбоподателят счита, че не са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство и отправя искане постановлението да бъде отменено, като му бъдат присъдени направените разноски.

Постъпило е възражение от Г.К. и Д.Б. – наследници на длъжника, чрез адв.

М.Я., в което се поддържа, че жалбата на е неоснователна, тъй като е настъпила перемпция поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага се, че независимо от смъртта на длъжника, взискателят е знаел за същата, но в продължение на повече от шест години не е предприел действия за издирване и конституиране на наследниците му. Оспорва се твърдението, че смъртта на длъжника препятства изтичането на срока за перемпция, като се сочи, че представената от жалбоподателя съдебна практика касае спиране на погасителната давност, а не срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение 1 и постановлението за прекратяване на изпълнителното производство да бъде потвърдено.

Частният съдебен изпълнител У.Д. е депозирал мотиви по чл. 436, ал. 1 ГПК, с които изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Посочва, че по изпълнителното дело са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му, тъй като в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са били извършвани. Приема, че двугодишният срок е изтекъл в периода от 31.01.2020 г. до 25.06.2026 г., поради което с постановление от 25.06.2026 г. изпълнителното производство е прекратено.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна (взискател) срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 ГПК – постановление за прекратяване на принудителното изпълнение.

От приложения заверен препис от изпълнителното дело № 20165850400759 г. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 17.06.2016 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2015 г., по гр. дело № 60250/2014г. на СРС, 69 състав срещу длъжника К.Д.Б..

Със същата молба, взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл.

18 от Закона за частните съдебни изпълнители - да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя способа на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

След образуване на изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия:

На 13.09.2016 г. е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банкови сметки, депозити и други активи, находящи се в „Общинска банка“ АД (л. 89 от изп. дело). На 14.09.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника (л. 97 от изп. дело).

На 04.06.2018 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение/пенсия, за насрочване на опис на движими вещи, както и за налагане на възбрана (л. 102 от изп. дело).

На 24.01.2020 г. взискателят е депозирал последваща молба за извършване на необходимите справки и за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение, както и за извършване на опис и оценка на недвижим имот с цел изнасянето му на публична продан (л. 109 от изп. дело).

На 25.06.2026 г. изпълнителното дело е прекратено с постановление, издадено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ( л. 116 от изп. дело). Взискателят е бил уведомен за постановлението на 01.07.2026 г., като на 03.07.2026 г. е подал жалба, която първоначално е оставена без движение поради констатирани нередовности.

На 15.07.2026 г. Г.К. и Д.Б. – наследници на длъжника, чрез адв. М.Я. е подадена молба за прекратяване на изпълнително дело (л. 135 от изп. дело).

На 17.08.2026 г. е депозирано възражение от Г.К. и Д.Б., чрез адв. М.Я. срещу жалбата.

2

При така изложеното от фактическа страна, съдът счита жалбата за допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от данните по изпълнителното дело, взискателят е подал конкретни молби за предприемане на изпълнителни действия – на 04.06.2018 г. и на 24.01.2020 г.

Със смъртта на длъжника К.Д.Б. на 06.06.2020 г. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Независимо че съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за спиране, същото е настъпило ex lege, поради което за периода от 06.06.2020 г. до 25.06.2026 г. не е текъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Издаването на постановлението за спиране е негово служебно задължение и се налага, за да бъдат издирени наследниците на починалия длъжник. Задължението за издирване на наследниците на починалия длъжник е на взискателя, като посочи кои са наследниците и представи по делото удостоверение за наследници, и отправи искане до ЧСИ за прилагане на способ за изпълнение. Това становище е възприето в практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 312/01.03.2016 г. по гр.д. № 5159/2015 г. на ВКС, III г.о., която настоящият съдебен състав напълно споделя.

Неоснователно е възражението, подадено от Г.К. и Д.Б. – наследници на длъжника, чрез адв. М.Я.. Изложените доводи не опровергават настъпилото по силата на закона спиране на изпълнителното производство със смъртта на длъжника, поради което за периода на спирането не е текъл и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед изложеното подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Със смъртта на длъжника К.Д.Б. на 06.06.2020 г. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл.

229, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсата на изричен акт на съдебния изпълнител не променя обстоятелството, че спирането е настъпило ex lege. Поради това за периода от 06.06.2020 г. до 25.06.2026 г. не е текъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и не е настъпила перемпция. Следователно към 25.06.2026 г. не са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което постановлението за прекратяване следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване от 25.06.2026 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с което е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 20165850400759 по описа на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4