Решение № 13013 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13013 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110138354 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Д. Б. И. , с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68647/2024 г. по описа на СРС, 69 състав: 20,42 евро/39,93лева/-мораторна лихва за периода от 16.07.22г. до 30.10.24г. върху главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 06.22г. до 04.24г., ведно със законна лихва от 15.11.24г. до изплащане на вземанията , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч.гр.д. № 68647/24г. на СРС ,69 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда 1 етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „************“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Й. чрез адв. Н. от САК , с който моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.

Счита , че изготвянето и издаването на общи фактури за тези периоди е станало след предвидения в ОУ 45 дневен срок за това , поради което ответникът изпадал в забава след покана, а такава не била отправяна до ответника.Счита, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68647/2024 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявен за разглеждане в настоящото производство е установителен иск с правно основание чл. 422,

ГПК, вр. с чл. 86,ЗЗД .

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на 2 имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетите по делото писмени доказателства – Договор за покупкопродажба на жилище, акт за изключване на отопление в една част от жилище на адрес гр. ************ , договор за дялово разпределение на топлинна енергия , Протокол от проведено ОС в сграда –ЕС , както и направено от ответника изрично признаване дължимостта на вземането за главница в заповедното производство се установява, че за исковия период правото на собственост върху имота принадлежи на ответника.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответникът се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължи заплащане на цената на доставените услуги.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани.

Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

3

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „***********“ ЕАД и ответника, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В случая ответникът не оспорва факта на доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, нито твърди и доказва плащане на претендираните задължения за процесния период.

Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за топлинна енергия за топлоснабдения имот за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. е претендираният по заповедното производство, който не е оспорен от и е признат от длъжника.

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.

1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В настоящия случай срокът е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.11.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

В настоящия случай процесният период на претендираната мораторна лихва за забава е с начален момент от 16.07.2022 г., като вземането за стойността на доставената топлинна енергия за м.06.2022 г. е станало изискуемо на 15.07.2022 г. /след изтичането на посочения 45-дневен срок/, т.е. претенцията за главните вземания, изрично признати от длъжника по заповедното производство, не е погасена по давност .

По иска, който е предмет на настоящото производство , с правно основание чл. 422,ГПК ,вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

4

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

За процесния период от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.