Решение № 17641 от 01.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17641 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110166608 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В.

А. С., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 192,41 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г., сумата в размер на 29,40 лева – мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата в размер на 20,73 лева – главница за цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 06.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 4,72 лева – мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, ч е ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, общ. Сердика, ул.

„..................... аб. № 313562, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение. Изложени са съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на 1 топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл.

31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата В. А. С., с който се оспорва основателността на предявените искове. Изложени са твърдения, че ответницата не е собственик на процесния имот, не е ползвалa услугите на ищеца по доставка на топлинна енергия, както и че няма качеството „потребител на топлинна енергия“. Твърди се, че в периода от 1995 г. до 2023 г. не е живяла на адрес. Посочва се, че процесният имот не е топлоснабден – сградата била с прекъсната топлоснабдителна арматура и след 2010 г. е била отново частично присъединена към частна топлопреносна мрежа на фирмата „Топлоремонтстрой“, без съгласието на етажната собственост и без провеждане на Общо събрание. Оспорва се вземането на участие на ответницата или предходни и настоящи собственици в участие в Общо събрание на етажната собственост и вземането на решение за присъединяване към топлопреносната мрежа. Навеждат се твърдения, че перото за „сградна инсталация“ било основано на нищожна процедура в подзаконов нормативен акт. Посочва се, че ищецът не разполагал с право да получи плащане за такса за дялово разпределение, още по-малко за лихви по нея, доколкото вземането не било уговорено като лихвоносно. Твърди се, че правото на ползване на ищцата върху процесния имот било погасено по давност. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

2

Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД не е взело становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване през исковия период върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том LXXXX, дело № 19545/1992, на 30.11.1992 г. Димитър Никифоров Станчев и В. А. С. са дарили на сина си – З. Д. С., правото на собственост върху 3 процесния недвижим имот. Със същия нотариален акт е учредено пожизнено право на ползване върху имота в полза на дарителите. По делото са налице фактури и справки, видно от които партидата за имота се води на Димитър Никифоров Станчев. В представените към отговора на исковата молба писма от З. Д. С. към ищеца и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З. Д.

Станчев, са налице данни, че Димитър Никифоров Станчев е починал преди началото на исковия период. В показанията си свидетелят З. Д.

Станчев посочва, че от 1995 г. процесният имот се ползва от него, като от този момент ответницата и Димитър Никифоров Станчев живеят в гр. Годеч.

Следва да се посочи, че събраните гласни доказателства касателно ползването на имота от свидетеля се явяват изолирани и неподкрепени от други доказателства, доколкото по делото липсват данни свидетелят като собственик да е заявил пред дружеството – ищец, че същият се явява клиент на дружеството, изключващо задължеността на ползвателите. Напротив, от писмените доказателства по делото се установява, че именно на един от ползвателите - Димитър Никифоров Станчев, е водена партидата за имота.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част, доколкото отчете и евентуалната тенденциозност на същия с оглед констатираната родствена връзка с ответницата и индицията за водени дела между ищцовото дружество и свидетеля със сходен предмет касателно същия апартамент. Предвид изложеното съдът не счита за доказано, че учреденото право на ползване на ответницата е било погасено по давност към исковия период. Оттам именно ползвателят – ответницата, явяваща се носител на ограниченото вещно право, следва да отговаря за калкулираните разходи във връзка с ползвания имот.

С Договор от 15.10.2002 г. етажната собственост на сграда с адрес: гр.

София, ***, бл. Б, вх. Г, е възложила на дружеството „МХ ЕЛВЕКО“ ООД да извършва дейността по „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната и фактурирана топлинна енергия. Под ап. № 99 в представения по делото списък на етажните собственици е вписан Димитър Никифоров Станчев.

Видно от договор от 09.06.2020 г. ищецът е възложил на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД извършването на услугата дялово разпределение.

Видно от представените към отговора на исковата молба акт за 4 изключване на отопление и топла вода, декларация от 30.10.1998 г., констативен протокол от 10.12.2000 г., писмо на л. 63 и изводите на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в имота не се доставя топлинна енергия за отопление и топла вода.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот. Експертът по тази експертиза е посочил, че за процесния имот се начислява единствено сградна инсталация, като за исковия период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. дължимата сума възлиза в размер на 192,39 лева. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия се измерва в процесната абонатна станция с общ топломер, като на експерта е представено свидетелство за проверка на топломера, извършена на 04.06.2021 г., но не и протокола за монтаж и демонтаж на измервателното средство за проверката.

Вещото лице е посочило, че на всеки 24 месеца се извършват последващи проверки, но поради представеното само едно свидетелство, вещото лице не може да посочи дали топломерът е преминавал на 2 години проверки.

Доколкото извършената проверка се явява извършена около месец след края на исковия период, няма данни за неработещ или грешно отчитащ уред и при липсата на доказателствени средства за противното, съдът счита, че е доказано към предхождащия проверката исков период уредът да е отчитал надлежно, въпреки че не е доказано да е преминавал проверка регулярно.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

5

Съдът счита за недоказани твърденията на ответницата за това, че сградата не е топлоснабдена. Видно от писмените доказателства по делото, собствениците в сградата са взели решения в насока за присъединяване към услугите на дружеството – ищец, а от изводите на експерта се установява, че въпреки недоставянето на топлинна енергия за отопление и затопляне на вода, ответницата продължава да дължи сумата за сградна инсталация, която щом се отчита от общия топломер в изправност, значи и се доставя до сградата.

Към отговора на исковата молба са представени съобщения за аварии и прекъсвания на топлоснабдяването, но същите или касаят конкретни индивидуални обекти в сградата, или имат временен характер поради аварийни инциденти. Що се отнася до съдебната практика, представена от ответната страна, следва да се отбележи, че същата касае различен предмет – различни искови суми и период на консумация, калкулирани по други общи условия на ищеца. Съдът счита, че не е обвързан от мотивите на други състави, доколкото силата на пресъдено нещо имат параметрите, заложени в диспозитива на решението, а всеки съд преценя изхода на делото с оглед проведеното в хода на производството пред него доказване.