Решение № 1108 от 21.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Варна, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110112234 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Д. М. К. срещу И. М. Л. с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в с. *************, с площ от 1175 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *************, ведно с жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор *************.1, със застроена площ от 50 кв.м. и разгъната застроена площ от 100 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.2, със застроена площ от 31 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.3, със застроена площ от 36 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.4, със застроена площ от 40 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.5, със застроена площ от 73 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.6, със застроена площ от 17 кв.м

В исковата и уточняваща молба ищецът твърди, че страните са наследници на родителите си М.И. К., поч. на *************г. и Л.Р. К.а, поч. *************г.

Последните, по време на брака си, с договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 135/1979г., са придобили собствеността върху дворното място, находящо се в с. Слънчево, като последващо се изградили в същото и процесните сгради. Поддържайки, че не желае продължаване на съсобствеността, сезира съда с искане за ликвидирането й.

1

В съдебно заседание поддържа исковата претенция, като уточнява, че постройката с идентификатор *************.2 е изградена преди 1990г., а останалите – през последните тридесет години от наследодателите на страните със съдействието на страните в производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна И. М. Л. депозира отговор на исковата молба, с който не оспорва, че по силата на наследствено правоприемство страните са придобили собствеността върху дворното място и жилищна сграда с идентификатор *************.1. Поддържа, че всички останали постройки са изградени от нея, поради което и ищецът няма собственост върху същите.

В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, не оспорва, че постройките на допълващо застрояване са изградени през последните тридесет години, като уточнява и че на страната не е учредено право на строеж.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че с договор за покупко-продажба от 06.03.1979г., оформен в нотариален акт № 135/1979г. М.И. К. е придобил собствеността върху процесното дворно място, към който момент същият е бил в брак с Л.Р. К.а и в което дворно място са изградили жилищна сграда с идентификатор *************.1. Последното се установява и от приложения на л. 49 от делото акт № 13 от 1990г. на ОбНС-Аксаково. Видно от същия е и, че при изпълнение на строеж, М. К. е изградил и гараж, залепен до сградата.

Видно от приложеното на л. 14 от делото удостоверение за наследници, че М.И.

К. е починал на *************г. и е оставил за наследници по закон Л.Р. К.а – съпруга, И. М. Л. – дъщеря и Д. М. К. – син. Л.Р. К.а е починала на *************г. и е наследена от децата си И. М. Л. и Д. М. К..

За установяване факта кои лица са участвали в изграждането на сградите на допълващо застрояване страните са ангажирали гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Х. К. и Йордан Тодоров Лазаров – водени от ответната страна и Антоний Димитров Късабонев и Илко Тодоров Н. – водени от ищеца.

Свидетелите Б.К. и Й.Л. (син на ответната страна И. Л.) излагат, че последният, заедно с помощта на приятели е изградил първо оградата на имота, която била изпълнена от камъни и която служела за стена на изградените по-късно лятна кухнябарбекю, стопанска постройка и кокошарник. Според свидетеля К. постройките са изградени преди около 17-18 години.

От своя страна водените от ищеца свидетели установяват, че в имота са изградени сградите на допълващо застрояване, като от споделено от страна на ищеца 2 свидетелят Н. сочи да знае, че в изграждането на същите са участвали както ищецът, синът му и племенника му (синът на ответната страна).

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски районен съд прави следните правни изводи:

За да се яви основателен предявеният иск за делба следва да се установи наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имотита – предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено производство. Наличието или липсата на такава по отношение на делбените обекти се преценява от съда с оглед на всички събрани доказателства.

Не се спори, а и се установява по делото, че М. и Л. К.и по време на брака си са придобили собствеността върху дворно място, находящо се в с. *****, в което са изградили жилищна сграда и гараж към нея.

Спорният по делото въпрос налице ли е съсобственост между страните по отношение на останалите сгради на допълващо застрояване, като ответната страна е въвела твърдения, че същите са лична нейна собственост, доколкото са изградени от нея.

По делото не се установи точният момент на изграждане на сградите, но с оглед съвпадащите насрещни твърдения на страните съдът намира, че това е осъществено през последните тридесет години. В този период, уредбата, уреждаща правоотношенията във вразка със строителството на сгради, е регламентирана в ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, в сила от 31.03.2001г. И в двата нормативни акта – чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 183, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че в съсобствен имот може да се извърша нов строеж, надстрояване или пристояване от един или повече съсобственици въз основа на учредено право на строж, като отликата е предвидената с цитираната норма на ЗТСУ (отм.) облекчена процедура по отношение на определени лица, сред които са и роднините на собственика по права линия – нотариално заверено заявление от собственика на земята до общинския народен съвет, което да е вписано в нотариалните книги, за разлика от изискването на ЗУТ договорът да е извършен в нотариален акт. При липса на учредено право на строеж в предвидената от закона форма, построеното става собственост на собственика на земяна при хипотезата на чл.

92 ЗС. В настоящия случай не се твирди в полза на ответната страна да е учредено право на строеж за процесните сгреди на допълващо застрояване. Напротив, в съдебно заседание процесуалният представител на страната признава, че такова не е учредявано. Поради това и следва да се приеме, че сградите с идентификатори *************.3, 4, 5 и 6 са станали собственост на собственицити на земята към 3 момента на изграждането им, независимо от дали са изпълнени от ответната страна или синът й.

Съпружеска имуществена общност между М. и Л. К.и е прекратена със смъртта на съпруга М. К.. С аргумент от разпоредбата на чл. 28 СК приживялата съпруга Л. К.а се е легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от горните имоти, а останалата ½ ид.ч. е наследствена при равни дялове между преживялата съпруга, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН и между техните деца, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН И. Л. (дъщеря) и Д. К.

(син) - по 1/6 ид.ч. за всеки наследник. В резултат на последвалата смърт на Л. К.а, починала на *************г., притежаваните от нея идеални части върху горните четири имота, са наследени от децата й Д. К. и И. Л. при равни квоти, които съобразно притежаваните от тях части по наследство на М. К., към момента на допускане на делбата се легитимират като собственици на по ½ ид.ч. от всеки имот.

Съвкупно от изложеното, съдът намира за доказана съсобствеността между Д.

К. и И. Л. върху имотите, предмет на делбата, като същата следва да бъде допусната при равни между съделителите квоти.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в с. *************, с площ от 1175 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *************, ведно с жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор *************.1, със застроена площ от 50 кв.м. и разгъната застроена площ от 100 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.2, със застроена площ от 31 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.3, със застроена площ от 36 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.4, със застроена площ от 40 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.5, със застроена площ от 73 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.6, със застроена площ от 17 кв.м.,

МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ и ПРИ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Д. М. К., ЕГН **********, от гр. ************* и 1/2 ид.ч. за И. М. Л., ЕГН **********, от гр.

*************, на основание чл. 34 ЗС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5