Решение № 555 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330116037 по описа за 2024 година

Прeдявен е иск по член 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. И. Ш., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен иск срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2 952,42 лева главница;

1020,42 лева договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.; 99,05 лева наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр.д. № 2736 от 2014г. и е образувано изп. дело №*****. по описа на ******.

Ищецът излага, че на 22.04.2014 г. въз основа на издадени по чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2736 от 2014 г. по описа на PC – Пловдив е образувано изпълнително дело № 559/ 2014 г. по описа на ***** с район на действие ОС - Пловдив за принудителното събиране на задължения по договор за кредитна карта от 17.05.2006 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД в размер на 2 952,42 лева за главница; 1 020,42 лева за договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.;

99,05 лева за наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се също така, че поканата за доброволно изпълнение ведно с приложените към същата преписи от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на ищеца на 02.12.2016г., като за периода от образуването на изпълнителното производство до 25.05.2018 г. от взискателя ОББ АД са били поискани и предприемани изпълнителни 1 действия срещу ищеца, които се изразявали в налагане на запори на банкови сметки и дружествени дялове на ищеца в търговски дружества.

Сочи се, че по молба от 25.05.2018г. и на основание представен договор за цесия от 31.01.2018 г., ответното дружество ЕОС Матрикс ЕООД е конституирано като взискател. По искания на новоконституирания взискател ЕОС Матрикс ЕООД на 16.05.2019 г. и на 26.06.2019 г. са били предприети изпълнителни действия против ищеца, изразяващи се в запор върху трудово възнаграждение, от което удръжки обаче не са извършени. Твърди се също така, че след 26.06.2019 г. по изпълнителното дело не са били искани и не са били предприемани изпълнителни действия, поради което и на 25.06.2024 г., съдебният изпълнител е издал постановление, по силата на което е констатирано прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради перемпция, като се твърди към датата на подаване на исковата молба да не е било образувано ново изпълнително дело. Ищецът счита, че поради изтеклия петгодишен давностен срок в периода 26.06.2019 г. - 26.06.2024 г. задълженията му са погасени по давност.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, с който се признават следните факти и обстоятелства, а именно: че процесното вземане произтича от Договор за издаване на кредитна карта от 17.05.2006 г., сключен между ищеца, като кредитополучател и „Обединена българска банка“ АД, като кредитор; че от ОББ АД е инициирано заповедно производство с издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ЧГД №2736/2014 г. по описа на PC – Пловдив; че в хода на образуваното изпълнителното дело № 559/2014г. са извършени следните изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност, а именно: На 25.04.2014 г., 28.05.2014 г., 27.08.2014 г., 03.11.2014 г., 21.05.2015 г., са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; На 17.09.2015 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни действия; На 21.11.2015 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; На 12.04.2016 г., 18.04.2016 г. са входирани молби за извършване на изпълнителни действия; На 01.06.2016 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; На 30.08.2016 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни действия; На 02.12.2016 г. е изпратено призовка за принудително изпълнение до длъжника; На 20.12.2016 г. е изпратено призовка за принудително изпълнение до длъжника; На 15.03.2017 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни действия; На 30.05.2017 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на трудово възнаграждение и установените банкови сметки на длъжника;

На 15.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; На 25.05.2018 г. е входирана молба молба за извършване на изпълнителни действия; На 16.05.2019 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; На 26.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; На 12.08.2020 г., 27.08.2020 г. и 04.11.2020 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение до длъжника. Претендира разноски.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение са настъпили факти, които водят до погасяване изпълняемото право от ответника, а в тежест на ответника е да установи, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Страните признават следните факти и обстоятелства, като същите са обявени за ненуждаещи се от доказване и те са: издаден в полза на ОББ АД заповед за изпълнение на парично вземане по реда на член 417 ГПК и изпълнителен лист от 5.03.2014 г. за следните суми: 2952,42 лева главница, 1020,42 лева за договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г. и 99,05 лева за наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 559/2014 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев; че вземането е цедирано от „ОББ“ АД на ответниковото дружество и последното е взискател по изп. дело. Освен това страните няма спор, че посочените в отговора на исковата молба изп. действия са така както са описани по дати и способи.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 ГПК. Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество.

Според член 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В т. 10 от ТР № 2/2013г. са дадени разяснения, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане, съгласно член 18 ЗЧСИ/, като в същото решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността. Взискателят по изпълнителното дело е 3 този субект, който има процесуалното задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като извършва изпълнителни действия, изграждащи посочения от него способ. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото носителят на съответното притезание може да избере дали да действа или да не действа.

Прекратяването на изп. производство, на основание перемпция, настъпва по силата на закона, като съдебния изпълнител я констатира в постановлението си, с оглед на което прекратяването на изп. производство на това основание не може да прекъсне давността и не прекъсва давността относно вземането, а е само основание за обезсилване на предприетите изп. действия, но не се отнася до действията, с които законът свързва вече настъпил материалноправен ефект – напр. когато изпълнителните способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен, трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

За прекъсването на давността от значение е само на коя дата е било предприето последното валидно изп. действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да бъде прието, че вземането е погасено по давност. Последното валидно изп. действие по принудителното изпълнение е осъществено на 26.06.2019г., след която дата няма валидно предприети и извършени изп. действия, като от това последно валидно изп. действие са изтекли повече от пет години, с оглед на което както главното, така и акцесорното вземане по см. на член 119 ЗЗД следва да се считат погасени по давност.

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 800 лева за адв. възнаграждение, 118,10 лева държавна такса за образуване на делото и 24 лева за копие на изп. дело.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. И. Ш., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 отрицателен установителен иск по член 439 ГПК за признаване за установено, че К. И. Ш., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 следните суми: 2 952,42 лева главница; 1 020,42 лева договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.; 99,05 лева наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 2736 от 2014г. на РС Пловдив, като погасено по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на К. И. Ш., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 942,10 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5