Определение № 345 от 01.11.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Търговище, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500269 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Постъпила е жалба от адвокат А. С., пълномощник на Х. П. Л., с ЕГН:

**********, с адрес: (населено място), в качеството на майка и законен представител на детето Д. М. М. и от П. М. М., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Х. Л., против определение № 1053/ 20.09.2024 г., по гр.д. № 590/2024 г. на PC – Търговище, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 от ГПК – за изменение на решение №363/ 09.08.2024 г. по гр.д. №590/2024 г. на PC – Търговище в частта за разноските. С тази молба са поискали от съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Съдът неправилно бил анализирал доказателствения материал и оттам е стигнал до неправилен извод.

Неправилно съдът приема, че не се установило, че само ответникът е причина до момента децата да нямат издадени задгранични паспорти. Приел е, че нежеланието на майката да получи необходимите за това документи също било причина. Нямало доказателства, че майката е отказвала съдействие на бащата да получи исканите документи за пътуване на децата в чужбина преди завеждане на делото. Видно от датата на исковата молба, същата е депозирана в съда на 25.04.2024 г., а декларацията- съгласие на ответника, приложена по делото като доказателство, е с дата 20.05.2024 г. – изготвена, подписана и нотариално заверена едва след като е предявен искът. Излагат се доводи и за 1 това какво било съдържанието на кореспонденцията между бащата и майката и от тях ясно било видно, че бащата не е бил категоричен и е поставял условия. Излагат се доводи и във връзка с това защо майката е отказвала да получи пощенска пратка. С оглед на всички изложени доводи и съобразно задължителната съдебна практика по ТР № 3/ 2023 г. на ОСГК, адв. С. моли определението да се отмени и съдът да измени решението в частта за разноските, като същите бъдат присъдени изцяло на майката.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на частната жалба, чрез адв.

Е. А.. В него се оспорва жалбата. Обръща се внимание на това, че майката не е оказала необходимото съдействие и тя също е причината за липсата на издадени задгранични паспорти на децата досега. Налице е декларация от страна на бащата, а майката е отказала да получи същата дори и в съдебно заседание, пред съдията. В пратката било изписано съдържанието много точно и няма как да се приеме, че това са други документи. От водената от страните кореспонденция било видно, че бащата никога не е отказвал съдействие на майката и това децата да пътуват. Излагат се доводи и факти, които са свързани с това какво се било случило след съдебното заседание. В заключение се иска определението да бъде потвърдено.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: с решение № 363 от 09.08. 2024 г., по гр.д. № 590/ 2024 г. РС – Търговище дава разрешение на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС, заместващо съгласието на бащата М. В. М. с ЕГН ********** от гр. А., за издаване на паспорти за пътуване в чужбина на непълнолетните деца П. М. М. с ЕГН ********** и Д. М. М. с ЕГН **********, както и дава разрешение на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на бащата М. В. М. децата П. М. М. и Д. М. М., да пътуват за периода до навършване на пълнолетие, до страните членки на ЕС, Република Сърбия, Швейцария, Република Турция и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, неограничено, до навършване на пълнолетие, придружавани от тяхната майка Х. П. Л. с ЕГН ********** от гр.

Т. или от упълномощено от нея трето лице.

В решението съдът не е присъдил разноски. В мотивите е посочил, че разноските следва да останат за страните, както са направени. Последвала е молба от адв. С. за изменение на решението в частта за разноските и присъждането им в полза на ищцовата страна. Съдът, с обжалваното 2 определение е посочил, че няма основания за промяна в мотивите му и е оставил молбата без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, редовна е от външна страна и е допустима. Допустима е била и молбата за промяна, с оглед наличието на списък с разноските.

Основният спор между страните по въпроса за разноските е за това, дали бащата е дал повод за завеждане на делото. Той твърди, че в нито един момент не е бил против децата му да пътуват и винаги е давал съгласие това да се осъществи. Като всеки родител обаче е имал своите съображения, продиктувани само от интересите на децата. Той освен това бил дал съгласието си за пътуването на децата, но майката била тази, която не предприемала съответните действия.

Всичко това майката оспорва и твърди, че независимо какво говори бащата, той е причината синът им да пропусне дълго планувано пътуване в чужбина, организирано от училището.

В случая предмет на делото е спорна съдебна администрация, за оказване на съдействие на майката да се снабди със задгранични паспорти за децата и за осъществяване на възможността децата да пътуват като цяло в рамките на европейските страни.

В случая, по въпроса за разноските в тези производства е налице вече задължителна съдебна практика, по ТР № 3/ 2023 г. на ОСГК на ВКС. В това решение е посочено, че „В производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.“

С оглед на така цитираното решение, в настоящия случай основният въпрос е този, дали съдът е уважил молбата изцяло. Това безспорно е така.

След като молбата е уважена изцяло, то на молителя се присъждат разноските.

Случаят не попада сред тези „останали случаи“, в които разноските остават за 3 страните, както са направени. ВКС е категоричен, че при изцяло основателна молба, на молителя се заплащат разноските на общо основание.

Освен това, в допълнение въззивният съд следва да посочи, че не споделя изводите на РС – Търговище по отношение на това, че бащата не е станал повод за завеждане на делото, защото той е дал съгласие, заверил е декларацията си нотариално и е изпратил същата на майката по куриер. Тази декларация е приложена по делото и от нея се установява, че бащата дава съгласие за пътуване на двете деца до различни страни в Европа, нееднократно, за срок до 31.12. 2024 г. Няма съгласие за издаване на паспорти.

Тази декларация е заверена нотариално на 20.05. 2024 г. Исковата молба е заведена в съда на 25.04. 2024 г. Връчена е на бащата на 08.05. 2024 г. Подал е отговор на 11.06. 2024 г., в който изцяло оспорва молбата и моли тя да бъде отхвърлена. Моли и делото да се прекрати. В доклада на съда по чл. 146 от ГПК това оспорване е отразено.

Съдът безспорно е установил, че и двамата родители се опитват да общуват по цивилизован начин, въпреки проблемите, че има напредък в това отношение, че и двамата са любящи и загрижени за интересите на децата.

Очевидно съдът е бил повлиян от отношението на бащата и от това, че той осъзнава необходимостта децата да пътуват в чужбина. При преценката обаче на това дали съгласието му е такова, каквото и съдът е дал, е допуснал грешка.

Защото в представената декларация няма съгласие за издаване на задгранични паспорти, а пътуванията са ограничени до края на 2024 г. Съдът в мотивите и решението си обаче посочва, че срокът следва да бъде до навършване на пълнолетие на децата. Освен това и декларацията е направена след получаване на препис от исковата молба.

Този анализ безспорно показва, че независимо от декларираното на думи съгласие, бащата на практика е станал причина за завеждане на делото.

Даденото от него, след получаване на исковата молба съгласие, е било ограничено само до напускането на страната и то за определен и кратък период от време.

А даденото от съда разрешение е в много по-голям обем.

В заключение: районният съд от една страна не е съобразил задължителната съдебна практика, а от друга страна решението е необосновано с оглед неправилния анализ на обстоятелствата, които са от 4 значение за присъждане на разноските.

Определението е неправилно и следва да се отмени.

По съществото на спора следва да се прецени какви са направените по делото разноски. Има внесена държавна такса от 50 лв. и 850 лв. за адвокатска защита. Разноските са внесени по банков път. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 900 лв. и 15 лв. разноски за д.т. пред втора инстанция. Хонорарът на адвоката не е прекомерен и размерът му е нормален за подобно производство и за вложените от адвоката усилия.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1053/ 20.09.2024 г., по гр.д. № 590/2024 г. на PC – Търговище, с което е отхвърлена молбата на адв. С. по чл. 248 от ГПК – за изменение на решение №363/ 09.08.2024 г. по гр.д. №590/2024 г. на PC – Търговище в частта за разноските и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение №363/ 09.08.2024 г. по гр.д. №590/2024 г. на PC – Търговище в частта за разноските, КАТО

ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН-********** от (населено място), да заплати на Х. П. Л., с ЕГН: **********, с адрес: (населено място), сумата от 900 лв. – направени по делото разноски пред първата инстанция и сумата от 15 – лв. разноски за държавна такса за обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5