Решение № 165 от 18.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Д.Махмудиев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20225000600383 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава 33 от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения М. Х. М., чрез неговия защитник – адв. Г. Б. от АК – К., за възобновяване на наказателното производство с отмяна на Решение № 85/08.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 47/2022 г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е потвърдена Присъда № 260055 от 08.09.2021 г. по НОХД № 326/2021 г. на Кърджалийския районен съд.

С горепосочената присъда на районния съд подсъдимият М. Х. М. е признат за виновен в това, че на 09.03.2015 г. в гр. М. пред надлежен орган на властта – Районен съд – М. набедил А.М.Х. в престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е знаел, че е невинен и набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност по НЧХД № 53/2015 г. на РС – М., поради което и на основание чл. 286, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

1

Съдът е уважил частично предявения от пострадалия А.М.Х. граждански иск и е осъдил подсъдимия М. да му заплати обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва, както и за разноските за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева.

С решение № 85/08.07.2022 г. по ВНОХД № 47/2022 г. Хасковският окръжен съд е изменил присъдата единствено в гражданско-осъдителната й част, като е намалил размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди от престъплението от 6000 лева на 2000 лева.

В шестмесечен срок от влизането на последното в сила на 31.08.2022 г. е постъпило искане от осъдения М. М., чрез адв. Б. от АК - К. за възобновяване на наказателното производство като се твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т.

5 от НПК, свързани с постановените съдебни актове в нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Акцентира се на това, че постановената осъдителна присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване и на материалния закон. По конкретното дело не е бил даден отговор на повечето от доказателствените искания и доводи на защитата, с което е допуснато нарушение на чл.14 и чл. 422, ал.5 от НПК.

Според защитника, приобщените по делото доказателства не сочат за извършено престъпление от обективна и от субективна страна по чл. 286, ал.2, вр. ал.1 от НК. Твърди се, че осъденият М. не е действал с умисъл, тъй като след възникването на инцидента с Х. на 22.05.2015 г. е бил освидетелстван, при което са установени наранявания в областта на шията, като съдебният лекар е счел, че е възможно да са били причинени, както вследствие на действията с чужда ръка, така и от собствената му ръка, т.е. увреждането е от такъв тип, че не може да изключи възможността това да стане по начина, описан от тъжителя. Намират за неубедителни доводите в мотивите към присъдата и решението за наличието на пряк умисъл в действията на осъдения, т.е. изначално съзнание за невинността на набеденото лице, което е от важно значение за съставомерността на деянието.

В тази връзка се иска възобновяване на наказателното производство с 2 отмяна на постановената присъда, заради допуснатите съществени и отстраними процесуални нарушения, като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския районен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Осъденият М. не се явява в съдебно заседание, редовно призован, като се представлява от адв. Б. от АК – К., който поддържа искането по изложените в него съображения.

Според представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив, искането за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да се уважава.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените съображения в постъпилото искане и с материалите по делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, като разгледано по същество се явява основателно.

Осъденият М. М. е депозирал на 09.03.2015 г. тъжба в Районен съд – Кърджали против А.М.Х. за извършено на ****. в с. Ш., общ. К. престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК, в резултат на което е било образувано наказателно производство от частен характер, завършило с оправдателна присъда от 24.06.2015 г. по НЧХД № 53/2015г. на М. районен съд за подс. Х., впоследствие потвърдена и от Окръжния съд - Кърджали с решение от 30.09.2015 г. по ВНЧХД № 115/2015 г., което е окончателно.

След влизането на оправдателната присъда в сила, по жалба на А. Х. на 15.12.2016 г. е било образувано досъдебно производство против М. М. за престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК. След приключването му е внесен обвинителен акт в съда срещу обв. М. за извършено престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК.

По горепосоченото обвинение срещу подсъдимия М. е провеждано няколкократно съдебно производство, като предмет на разглеждане в производството по възобновяване са Присъда № 260055 от 08.09.2021 г. по НОХД № 326/2021 г. на Кърджалийския районен съд и Решение № 85/08.07.2022 г. по ВНОХД № 47/2022 г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която същата е потвърдена и подс. М. М. е бил осъден за престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 НК.

3

При разрешаването на основния въпрос, за това налице ли е извършено набедяване или не с подадената тъжба, съдилищата по фактите е следвало да съобразят заложените принципни положения в правната доктрина и съдебната практика за състава по чл.286, ал.1 от НК. Съгласно чл.286, ал.1, пр.1 от НК, набедяването е приписване пред надлежен орган на властта на извършено от невинно лице деяние, което е за конкретно престъпление. Касае за престъпление против правосъдието, като деецът се стреми да предизвика по този начин намесата на орган на властта, за да бъде подхвърлен набеденият на наказателно преследване. Такъв резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към органите, които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване, а това са прокуратурата, следствието и съда. Във всички случаи необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е обстоятелството, деецът да е знаел, че набеденият е невинен[1]. Не се оспорва от страните, че в конкретния случай, съдът се явява надлежен орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК, тъй като леката телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалия и съдът образува наказателно производство от частен характер.

При подаване на тъжбата от страна на М. М. против А. Х. обаче, тъжителят трябва да е убеден, да има знание и субективна увереност, че подсъдимият е извършил действително престъплението, в което го обвинява. И тази констатация трябва да почива на изричния смисъл на доказателствата по делото. Неслучайно по този повод е разяснено, че подсъдимият трябва да знае към момента на уведомяването, че набеденият е невинен и това е така, когато липсват каквито и да е доказателства относно посоченото в тъжбата престъпление, както и когато събраните такива сочат на категоричното заключение за напълно правомерното му поведение[2].

За да се достигне до този извод, обаче е необходимо да се проследи накратко хронологията на конфликта между осъдения М. М. и А. Х., довел до депозирането на процесната тъжба, на което не е обърнато нужното внимание в мотивите на постановената осъдителна присъда и решението на окръжния съд. От писмените доказателства по делото е установена предисторията на взаимоотношенията между двамата, свързана с водено и прекратено предходно НЧХД от съпругата на А. Х. - Ф. Х. срещу М. М. по чл.147 от НК, както и заведени по сигнал от М. срещу Х. прокурорски преписки, приключили с отказ да се образуват досъдебни производства.

4

Пропуснато е да се установи, че по повод на подадена жалба от М. М. за възникналия инцидент с А. Х. на ****., същият е представил пред РП - М. по пр. преписка вх. № 232/2015 г. СМУ със заключение за причинено му нараняване – лека телесна повреда. Прокурорът в издаденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.03.2015 г., поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, изрично е указал наличието на данни за извършено деяние по чл.130 от НК срещу М. М., за което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, от което право жалбоподателят може да се възползва /Вж. л.50, т.2 от ДП №112/2016г. на РУ – К./. Това е и сторил осъденият с подадената тъжба на 09.03.2015 г. срещу А. Х., с оглед на извършено престъпление по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК. Към нея е представил отново СМУ № 49/****., в което изрично е отбелязано, че при прегледа на М. са били констатирани кръвонасядания на шията, които увреждания са причинили болка и страдание, като са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава пострадалият /л.6 от НЧХД № 53/2015 г. на РС – М./. Дори нещо повече, по настояване на частния тъжител по делото е била назначена и приобщена СМЕ № 52 /л. 56 от същото дело/, в която вещото лице потвърждава характеристиката на причинените телесни увреждания на М., с уточнението, че като механизъм могат да са възникнали така, както е посочил пострадалият и свидетелите Х. и Е. М.. Едва впоследствие след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства от РС – М. е произнесена и оправдателната присъда на 24.06.2015 г. по НЧХД № 53/2015г., поради това, че престъплението, за което подсъдимият тогава Х. е обвинен по чл.130, ал.2 от НК не е извършено. При внимателния прочит на мотивите към присъдата проличава, че основният аргумент на съда, за да бъде А. Х. оправдан е липсата на безспорни и необорими доказателства за неговата виновност по предявеното му в тъжбата обвинение /л. 67, с.2 – л.68 от делото/. С решение от 30.09.2015г. по ВНЧХД № 111/2015 г. на Окръжен съд – Кърджали присъдата е потвърдена изцяло отново поради липсата на събрани доказателства, които да докажат по несъмнен начин описаните в тъжбата твърдения, кредитирайки една част от гласните доказателства за сметка на другите, депозирани от роднините на тъжителя.

Впоследствие е и образувано по сигнал на А. Х. досъдебно 5 производство срещу М. М. за извършено престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК, приключило с внасяне на обвинителен акт срещу него за това престъпление. По време на първоинстанционното производство е прието заключението по назначената на досъдебното производство поредна СМЕ, в което освен потвърждаване на предходните констатации за характера и механизма на причинените телесни увреждания на М. и възможността за възникването им така, както се сочи от пострадалия, се добавя и хипотезата, че е възможно те да са възникнали, както при действието на чужда ръка, така и от собствена ръка /л.69, т.1 от ДП № 112/2016г./. В мотивите на осъдителната присъда по НОХД № 326/2021 г. на Районен съд – Кърджали срещу подсъдимия М., въпреки изложените сериозни доводи от защитата, само фрагментарно е отбелязано, че е налице изискуемият от субективна страна пряк умисъл за знанието на дееца, че лицето е невинно, което се извежда от свидетелските показания на А. Х., К.Й. и Х. М., както и от вещественото доказателство – запис на подаден сигнал в ЕЕН 112.

Накрая в решението по ВНОХД № 47/2022 г. на Хасковския окръжен съд отново лаконично, без да се обсъждат в цялост, приобщените доказателства, по повод на оплакването за липса на умисъл от страна на подсъдимия М., са отбелязани два основни момента. Първият, че „за наличието на знание, че набеденият е невинен може да съди от това, че не се касае за масово сбиване с участието на множество лица, при което е възможно подсъдимият да обърка кой точно му е причинил телесното увреждане, защото тъжбата е насочена само срещу св. Х.“, но това няма нищо общо с изводите за наличието на необходимия пряк умисъл. На второ място е отбелязано, че „в материалите по нчхд № 53/2015 г. на РС - М. и внчхд № 111/2015 г. на ОС – Кърджали, двете съдебни инстанции изрично са приели, че подсъдимият по тези дела, а сега свидетел Х. не е извършил деянието, в което е обвинен, а оправдаването му не се дължи на достатъчно убедителни и достатъчни доказателства“, което явно не съответства с предходното обсъждане.