Определение № 818 от 02.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. Благоевград, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500367 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

След обявяване на делото за решаване и в срока за произнасяне е постъпила молба с вх.№ 9130/29.05.2026г. от адв.А. С., пълномощник на въззивника „ЛКВ Д.“ ЕООД. Към молбата е описан и приложен протокол № 347/01.05.2026г. от проведено на 30.04.2026г. открито съдебно заседание.

Твърди се, че с протоколно определение № 433/11.03.2026г. е било насрочено първо открито съдебно заседание за 30.04.2026г. от 9 часа. За тази дата страната сочи, че е била обективно възпрепятствана да се яви и в срок е поискала отлагане на делото, което съдебният състав е уважил и на 30.04.2026г. не е даден ход. В същото заседание е разпоредено указание до страната, че друго искане за отлагане на това основание няма да се уважи и да представи доказателства за твърдяното препятствие, в противен случай ще понесе разноските за заседанието. Твърди се от въззивника, че тези указания не са му връчени, както и не бил уведомен за насрочената дата за следващото съдебно заседание на 14.05.2006г., поради което не е налице хипотезата на чл.56, ал.2 ГПК. В молбата също така сочи, че своевременно бил уведомил за техническа неизправност в дадения отдалечен достъп. Нередовното призовава е лишило страната от участие в процеса, от правото на иска и сочи доказателства, да поиска разноски и да изрази допълнително становище. При тези аргументи се иска отмяна на протоколно определение от 21.05.2026г., с което е даден ход на делото, като се твърди, че страната е била нередовно призована.

По искането в молбата:

С определение № 433/11.03.2026г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба и доказателствените искания на страните и насрочил открито съдебно заседание за 30.04.20206г.

1

За тази дата страните са били редовно и своевременно призовани. Въззивникът е получил призовката си чрез адв. А. С. на 12.03.2026г., т.е. преди повече от седем дни от датата на насроченото за 30.04.2026г. заседание.

На 30.04.2026г. е проведено открито съдебно заседание, на което не е даден ход по молба на въззивникът и делото отложено за друга дата – 14.05.20206г. В това заседание са дадени указания на въззивника, че искане за отлагане на делото на същото основание повече няма да се уважават и да представи доказателства за соченото обективно препятствие, в противен случай ще понесе разноските за следващото заседание.

На 14.05.20206г. е проведено ново открито съдебно заседание. Съдебният състав е приел, че въззивникът е редовно призован при условията на чл.56, ал.2 ГПК и даден ход на делото по същество.

Между временно от адв.С. е постъпило заявление № 4336/12.03.2026г. за електронен достъп, което е уважено и на пълномощника е осигурен достъп до делото чрез ЕПЕП.

На 12.05.2026г. от адв.С. по ел.поща на съда е постъпило писмо, входирано под № 7917, с което е поискал „корекция“ на електронния достъп до делото, защото не можел да отваря качените документи. Във връзка с тази молба с докладна от 13.05.2026г. от системния администратор е извършена проверка и установено, че на адв.С. технически е бил предоставен достъп на 13.03.2026г. в 10:22 часа. Заявката за интеграция в ЕПЕП е била успешна и считано от посочената дата и час адв.С. е имал пълен електронен достъп до делото, включително и до съдебни актове, които се постановяват по него.

Във връзка с настоящата молба от адв.С. от системния администратор на съда е изготвена втора докладна от 29.05.2026г. Системният администратор удостоверява, че отново е извършил проверка в ЕИСС /Единната информационна система на съдилищата/, в ЕПЕП /Единния портал за електронно правосъдие/ и потвърждава, че на 13.03.2026 г. в 10:22 часа заявката за интеграция с ЕПЕП е била успешна,чрез ЕИСС и от тази дата и час е даден пълен достъп на адвокат А. Ю. С. до вьззивно гр. дело 367/2026г. Администраторът заключава категорично, че няма данни за техническа неизправност или невъзможност за достъп до делото на въпросния адвокат. С екранни снимки от ЕИСС и ЕПЕП е обяснено нагледно кога е получен достъпът и че няма никаква техническа неизправност или непълнота в дадения достъп. Докладната от 13.05.2026г. също е успешно интегрирана в документите по делото в ЕПЕП, което означава, че от този момент и тя е била видима и за адвокат С.. Протоколът по делото от заседанието на 30.04.2026 г. е прехвърлен на 01.05.2026 12:17 ч. и това е отчетено в лотовете на системата, което означава, че протоколът от това заседание е могъл технически да бъде достъпен от адвокат С. от посочената дата и час. Към докладната е приложена и снимка от екрана от ЕИСС като доказателство.

При така установеното, молбата с искането за възобновяване на делото на посоченото основание е неоснователна.

Съгласно чл.56, ал.2 ГПК, при отлагане на делото страните, които са били редовно призовани, не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в 2 заседанието. За редовно призовани се считат тези страни, чиито призовки са връчени и оформени съгласно правилата в Раздел І Глава Шеста ГПК и това е станало поне една седмица преди датата на съдебното заседание /чл. 56, ал. 3 ГПК/.Неявяването на страната или пълномощникът й за заседанието, за което е била редовно призована, но не е даден ход и делото отложено със съобщаване на нова дата, не обуславя призоваването им са следващото открито съдебно заседание и съдът няма такова задължение по аргумент от чл. 56, ал. 2 ГПК /в този смисъл вж. съд.практика - Решение № 471 от 23.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3163/2024 г.; решение № 54 от 16.03.2018 г. по гр. д. № 4105/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 110 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 1024/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 113 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 1209/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Решение № 139 от 26.05.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2291/2024 г. Решение № 461 от 1.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3532/2022 г., III г. о., ГК/. В такава хипотеза страните са длъжни сами да следят за развитието на заседанието и за датата, на която делото е отложена /Решение № 424 от 9.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4131/2024 г.; Определение № 3304 от 24.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1669/2025 г./.

След като въззивникт е бил редовно и своевременно призован за 30.04.2026г. /който факт сам признава/, при отлагане на делото за следващата дата – за 14.05.2026г. страната е била редовно призована при условията на чл.56, ал.2 ГПК, тъй като съдът няма задължение да връчва призовки за втората дата, независимо, че страната и пълномощникът й не са присъствали. Процесуалният закон не предвижда задължение на съда в хипотезата на чл.

142, ал. 2 ГПК да постанови страната, за която непреодолимото препятствие е налице, да се призове за следващото открито съдебно заседание. Пречката за провеждане на първото съдебно заседание не разкрива изключение от правилото, че страните, които са били редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието (чл. 56, ал. 2 ГПК). Именно такава е настоящата хипотеза, при която жалбоподателят е бил редовно призован за датата на първото съдебно заседание и е бил длъжен сам да следи за провеждането на следващото съдебно заседание /в този смисъл по аналогичен случай - Определение № 3318 от 2.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 378/2023 г., II г. о., ГК/.

Фактът, че в това заседание до страната са дадени указания не променя горния извод.

Трябва да се прави разлика между указания и призоваване. Дори да се счете, че указанията не са били връчени надлежно на адвоката, то същите не засягат редовността на призоваването. Същността на указанията са за задължаване на страната да организира защитата си и да не става повод за отлагане на делото на същото основание, както и да представи доказателства за сочените обстоятелства, в противен случай ще понесе разноските за следващото заседание. Последиците относно призоваването, при отлагане на делото, когато новата дата е посочена в същото заседание, са ясно разписани в разпоредбата на чл56, ал.2 ГПК. Дори да се счете, че указанията от заседанието на 30.04.2026г. не са връчени редовно на адвокат С., това не се отразява на възможността съдът да приложи последицата на чл.56, ал.2 ГПК.

3

Нещо повече, двукратно от системния администратор на съда е извършена проверка и установена категорична липса на данни за техническа неизправност или невъзможност за достъп до делото на адв.С.. Технически достъпът на адвоката по делото е предоставен на 13.03.2026 г. в 10:22 часа предвид успешната заявката за интеграция с ЕПЕП. Протоколът по делото от заседанието на 30.04.2026 г. е прехвърлен на 01.05.2026г. в 12:17 ч. и това е отчетено в лотовете на системата, което означава, че и протоколът от това заседание е могъл технически да бъде достъпен от адвокат С., считано от посочената дата и час, поради което както дадените указания във връзка с отлагане на делото, така и новата дата следва да се счетат, че са били успешно съобщени на страната по този начин.

Не без значение е и обстоятелството, че към настоящата молба с вх.№ 9130/29.05.2026г. адв.С. сам е приложил копие от протокол № 347/01.05.2026г., който е заверил с печат „вярно с оригинала“ и подпис. По делото няма отразени писмено или по друг начин данни адв.С. да е искал и получавал от съда преписи на каквито и да било документи. Прилагането от самата страна на протокола от заседанието от 30.04.2026г., при категоричният доклад на администратора за пълен технически достъп до делото на адв.С. чрез ЕПЕП, сочи на извода, че очевидно този протокол страната го е получила и разпечатала чрез успешно достъпване до системата ЕПЕП. Това прави твърдението на страната, че не е била надлежно уведомена за указанията, за новата дата, както и за технически невъзможния достъп до делото, за неверни. По силата на процесуалния закон е била длъжна сама да следи за датата на следващото заседание. Обективно за нея е съществувала техническа възможност за запознаване с всички актове по делото и нейно право е дали да се запознае с тях. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а задължение на съда е да следи за законосъобразното упражняване на правата от страните /чл.3 ГПК/.

Ето защо не е налице основание за възобновяване на делото на основание нередовно призоваване на страната за заседанието, в което е даден ход по същество.

Водим от торното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 9130/29.05.2026г. от адв.А. С., пълномощник на въззивника „ЛКВ Д.“ ЕООД, с искане за отмяна на протоколно определение от 21.05.2026г., с което е даден ход по същество, поради нередовно призоваване на страната.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5