Решение № 279 от 12.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Благоевград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201789 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БСБ Сладък път“ ЕООД, ЕИК: 208255485, със седалище и адрес на управление: село ******, срещу Наказателно постановление № 012500498/02.12.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Благоевград, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и във вр.чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на 13.10.2025г. около 14:40 часа в качеството на работодател е допуснал лицето Г. П. Б. да извършва в Цех за производство и търговия със захарни изделия, находящ се в гр. **** (ЗМК), стопанисван от „БСБ Сладък път“ ЕООД, трудова дейност на длъжност „Общ работник, промишлеността“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал.

3 КТ, заверено от ТД на НАП – нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице да разбере за какво нарушение му е наложено наказание, нарушение на материалния закон поради несъставомерност на деянието. Твърди се и че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическата обстановка. Отправено е искане за отмяна на атакувания акт.

Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален представител адв. Н. Б., която поддържа отправеното искане за отмяна на наказателното постановление. Поддържа аргументите, изложени във въззивната жалба. В писмени бележки изтъква, че към датата на проверката между Г. П. Б. и дружеството жалбоподател е имало сключен граждански договор, както и че Б. се е намирал в цеха, за да се обучава. Евентуално моли случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград се представлява от юрк. *****, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения за неговата законосъобразност.

Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази 1 възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 13.10.2025г., около 14:40 часа, служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград – гл. инспектор Б. В. И. и ст. инспектор В. К. Н., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в Цех за производство и търговия на захарни изделия, находящ се в гр. **** (ЗМК), стопанисван от „БСБ Сладък път“ ЕООД. При извършената проверка инспекторите установили да полага труд Г. П. Б. като общ работник.

Г. Б. се намирал в цеха и бил на тестобъркачката (бъркал тесто) за сладки, същият нямал сключен трудов договор. На място били установени още трима работници, които вършели тяхна самостоятелна работа, като всички работници се намирали на разстояние около метър един от друг. На Г. Б. била предоставена за попълване декларация, в която посочил, че няма сключен трудов договор, поради което не е получил екземпляр от него, нито е получил копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Декларирал също, че работи от 09.10.2025г. в „БСБ Сладък път“ ЕООД и бърка тесто, с работно време от 8:00 ч. до 15:00 ч., при уговорено възнаграждение в размер на 1077 лв., с два почивни дни и почивка за хранене от 30 мин. В декларацията не било посочено дали лицето има сключен граждански договор.

На дружеството била връчена призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград и представяне на документи, включително трудови досиета на работниците/служителите.

Същият ден (13.10.2025г.), след приключване на процесната проверка, в 17:20:02 часа дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на трудовия договор на Г. Б..

В хода на документалната проверка пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград били представени граждански договор №004/06.10.2025г. и трудов договор №004/10.10.2025г., сключени между Г. П. Б. и „БСБ Сладък път“ ЕООД.

Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 23.10.2025г. св. Б. В. И. – гл.инсп. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград съставила Акт за установяване на административно нарушение № 01-2500498 срещу дружеството, който бил връчен на управителя *****.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 02.12.2025г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Б. В. И., св. В. К. Н., св. Г. П.

Б. и св. *****, и на писмените доказателства и доказателствени средства: заверени копия на граждански договор № 004/06.10.2025г. и трудов договор между Г. П. Б. и „БСБ Сладък път“ ЕООД; Протокол за вписани електронни трудови записи съгл. Приложение № 1,2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта; декларация; протокол за извършена проверка № ПР2540651/23.10.2025г.; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал. 1 АПК; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Акт за установяване на административно нарушение № 01-2500498/23.10.2025г.;

Наказателно постановление № 01-2500498/02.12.2025г.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Б. В. И. и В. К. Н., както и показанията на св. Г. П. Б. в частта, в която заявява, че е подписал трудов договор с работодателя след приключване на проверката от служителите на дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства и по - конкретно на Протокол за вписани електронни трудови записи съгл. Приложение № 1,2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта и АУАН. От същите се установява, че в момента на проверката на 13.10.2025г. Г. Б. е изпълнявал трудови функции в цеха за производство на захарни изделия, като бил на тестобъркачката и бъркал тесто за сладки, без 2 преди това работодателят да му е предоставил екземпляр от сключен писмен трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, доколкото трудовият договор е сключен след приключване на проверката, което се признава и от самия работник в попълнената на място декларация и непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие. Несъмнено установен е и фактът, че преди да започне да полага труд, на работника Б. не е връчено и копие на уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 3 КТ, тъй като последното също е подадено след проверката от контролния орган. По това време на място се намирали още трима работници /петият работник избягал при появата на контролните органи/, които вършели тяхна самостоятелна работа.

Показанията на св. Б. се кредитират и в частта, в която сочи, че преди проверката, от няколко дни /3-4 дни/ е бъркал тесто в сладкарския цех, за да бъдат проверени възможностите му да върши работата. Тези негови показания се подкрепят и от попълнената декларация на основание чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ /л.12 от делото/, в която той посочил, че работил в предприятието от 09.10.2025г., както и от показанията на св. В. Н., в които възпроизвежда казаното й от управителя на дружеството - Боряна Борисова в същия смисъл, че работниците били в цеха „пробно“. В подкрепа на това обстоятелство са и показанията на св. *****, на които съдът дава вяра, отчитайки нейната заинтересованост от изхода на делото предвид близката й родствена връзка с управителя на дружеството жалбоподател /нейна дъщеря/.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът приема, че по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. Г. Б., декларацията, подаденото до ТД на НАП уведомление подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, поради което последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Основният спорен въпрос по делото е дали на 13.10.2025г., когато е бил установен в стопанисвания от жалбоподателя цех, Г. Б. е престирал труд за работодателя „БСБ Сладък път“ ЕООД, вкл. в срок на изпитване дали е подходящ за работата или в случая се касае до лице, което в деня на проверката е извършвало дейност по граждански договор за изработка.

Съдът приема, че в деня на проверката - 13.10.2025г. между св. Б. и жалбоподателя не е имало действащ граждански договор, тъй като от една страна представеният такъв с № 004/06.10.2025г. е със срок на действие от 06.10.2025г. до 10.10.2025г. включително. От друга страна съдът намира, че гражданският договор е сключен за нуждите на извършената проверка и не следва да бъде кредитиран, доколкото противоречи на показанията на самия работник св. Б., който излага, че започнал да бърка тесто в цеха около 3-4 дни преди деня на проверката, и на отразеното от същия в декларацията, че работи от 09.10.2025г. В проведения между него и проверяващите разговор същият не е заявил, че е имал сключен граждански договор, нито е отразил това обстоятелство в попълнената на място декларация.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че дори да не бе изготвен за нуждите на проверката, гражданският договор за изработка във вида, в който е представен, прикрива трудово отношение между страните. Трайно установено в теорията и съдебната практика е разбирането, че разликата между трудов договор и договор за изработка е дължимата от работника, респ. от изпълнителя (изработващия) престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово - чл. 1, ал. 2 КТ. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на завършен продукт, договорът е за изработка - чл. 258 и сл. от ЗЗД. От приетия граждански договор № 004/06.10.2025г. не се установява между жалбоподателя и Г. Б. да е уговорен завършен продукт, който последният да изработи на свой риск и със свои средства (чл. 258 и чл. 259 ЗЗД). Напротив, данните по делото наистина сочат, че дължимата от Г. Б. престация е да предоставя работната си сила за извършване на определени от жалбоподателя работи – да бърка тесто за сладки. Поради това съдът приема, че отношението между тях по повод на тази престация следва да се определи като трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2 КТ).

Както беше посочено по-горе от доказателствата по делото се установява, че св. Б. е бил на пробен период в цеха за производство на захарни изделия, но и в този случай 3 правоотношението е трудово по изложените по-долу доводи.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства /с изключение на посочения граждански договор/ и доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.