Решение № 4734 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100505743 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 4677 от 25.03.2023г. по гр.дело № 10383/2022г. по описа на Софийски районен съд, 74 с-в, ответникът Р. Н. Б. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 1144,80 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. ******* НП, ап. 9, аб. № 24494, ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 187,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 03.02.2022 г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия; сумата в размер на 35,36 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 755,42 лева – разноски по делото. Отхвърлен е искът за заплащане на сумата в размер на 8,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.03.2019г. до 03.02.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, е подадена въззивна жалба с вх. № 94926/05.04.2023г. от ответника в първоинстанционното производство – Р. Н.

Б., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Въззивникът счита, че са останали неустановени както наследниците на починалата Г. Б.а, така и обстоятелството дали Р. Б. е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот. Неправилно била приложена 1 разпоредбата на чл.150, ал.2 от ЗЕ и ответникът неправилно бил обвързан от общите условия, одобрени от ДКЕВР. Оспорил е между страните да е сключен договор за продажба н топлинна енергия. Нямало доказателства за качеството на услугата по топлоснабдяване, както и относно осигуряването на санитарен минимум на топлинна енергия в жилището. Претендираните от ищеца суми не се базирали на действително доставено количество топлинна енергия, като представените доказателства в тази връзка били недостоверни и необективни.

Съобщенията и фактурите не съставлявали доказателство, тъй като имали характеристиките на частни свидетелстващи документи и не се ползвали с материална доказателствена сила. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззИ.емата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Третото лице-помагач „Бруната“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 38176/28.02.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Р. Н. Б. обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът му дължи сумата от 1144,80 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „******* НП, ап.9 за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 187,55 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 03.02.2022г., както и суми за дялово разпределение от 35,36 лева - главница за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 8,37 лева - лихва за периода от 02.03.2019г. до 03.02.2022г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 9, собственост на ответника Р. Н. Б. и находящ се гр. София, ул.„******* НП. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се 2 заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Н. Б. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни.

Счита, че не е установен кръгът наследници на починалата Г. Б.а, като от представените доказателства било видно, че ответникът е имало брат – Р. Н.

Б.,който бил собственик на 1/3 идеална част, но неговата смърт не била установена. Партидата на имота също била разделена на две. Оспорил е между страните да е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия. От доказателствата не се установявало качеството на услугата по топлоснабдяване, както и осигуряването на санитарен минимум на топлинна енергия в жилището. Претендираните от ищеца суми не се базирали на действително доставено количество топлинна енергия, като представените доказателства в тази връзка били недостоверни и необективни. Съобщенията и фактурите не съставлявали доказателство, тъй като имали характеристиките на частни свидетелстващи документи и не се ползвали с материална доказателствена сила. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не е изразило становище по предявените искове.

По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 198, том XXI, дело № 3549/87г., видно от който на дата 05.08.1987г. Н.Е. Б. и С.-С. Б.а прехвърлят на дъщеря си Г. Н.а Б.а 2/3 идеални части, а на сина си Р. Н. Б. 1/3 идеална част от процесния топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул.

„******* надпартерен.

От удостоверение за наследници с изх. № РОБ22-УГ51-1972/27.04.2022г. се установява, че Г. Н.а Б.а е починала на дата 11.03.2017г., като е оставила за наследници по закон двамата си братя – Р. Н. Б. /ответник по делото/ и Р. Н. Б., който от своя страна е починал на 08.03.2020г. без да остави низходящи или възходящи. Наследник на Р. Н. Б. е неговият брат и ответник по делото – Р. Н.

Б..

Представена е молба от Г. Н.а Б.а от 29.11.1994г. за разделяне на две части на партидата на адрес: гр.София, ул. *******, тъй като там живеят две семейства. Посочено е, че 2/3 части от имота се ползват от Г. Н.а Б.а и майка й С.Б..а, а останалата 1/3 част се ползва от Р. Н. Б..

Към доказателствената съвкупност е приобщен още и протокол от ОС на ЕС от 07.12.2000г. и договор № ТР221/21.12.2000г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр.София, ул. *******, е избрало и възложило на „Бруната България“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.

За установяване размера на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия ищецът е представил съобщение към фактура № 0106356515/31.07.2019г., в което е посочено, че за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. се дължи сумата от 353,75, както и съобщение към фактура № 1006732098/31.08.2020г. за сумата от 820,80 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за доставена топлинна енергия до имота в размер на 1144,80 лева, като дяловото разпределение е с цена от 2,21 лева месечно.

3

Третото лице-помагач – „Бруната“ ООД е представило изравнителни сметки за използвана топлинна енергия за периода 05.2018г. – 04.2019г. и за периода 05.2019г. – 04.2020г. Представило е още и формуляр за отчет от 16.05.2019г., от който е видно, че за периода 2018/2019г. е осигурен достъп до топлоснабдения имот за проверка и отчет на ИРРО, като се установява, че в имота има три отоплителни тела, водомер и щранг-лира в банята. Не е осигурен достъп до имота за проверка и отчет на уредите за периода 2019/2020г., което се установява от протокол за отчет от 20.06.2020г.

В хода на първоинстанционното производство е изслушана и съдебнотехническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че топлинното счетоводство в сградата се е извършвало от „Бруната“ ООД. За периода 2018/2019г. абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на ИРРО и водомера, но достъп не е осигурен за периода 2019/2020г. В топлоснабдения имот има 3бр. радиатори с ИРРО и щранг-лира без ИРРО, по което е начислявана служебно топлинна енергия. За периода, през който не е осигурен достъп, е начислявана служебно топлинна енергия за всички отоплителни тела. В процесния имот е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и такава за БГВ, изчислена въз основа на 1бр. водомер за топла вода. От общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи в абонатната станция, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Били извършени метрологични проверки, чието заключение е „съответства“. Изчислената от вещото лице топлинна енергия от щранг-лирата съвпада с отразеното третото-лице помагач в изравнителните сметки. В периода, когато се е начислявала служебно енергия, вещото лице също е извършило изчисления, като е посочило, че топлинната енергия от радиатора в кухнята на апартамента е изчислена от третото-лице в изравнителните сметки с 50% по-малко спрямо изчисленията на експерта. Стойността на потребената топлинна енергия в имота за процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1145,35 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, 4 като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.