Определение № 162 от 07.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 06.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000482 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на В. Т. Д. и В. Н.

В. чрез процесуалния им представител адв.Р. М. за изменение на постановеното по делото решение № 355 от 18.12.2023г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на Д. и В. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение, но съдът неправилно е изчислил размера на адвокатското възнаграждение за представителство пред въззивен съд за защита срещу жалбата на ответното дружество. Твърди че жалбата на застрахователното дружество е отхвърлена изцяло и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху материалния интерес на жалбата на застрахователя, който е 90 000лв. Моли съдът да присъди пълния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от двамата по 9 420лв., с ДДС, или общо 18 840лв.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг:

Животи Здраве“ АД не е депозиран писмен отговор.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.

Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителната му част за разликата над 50 000лв. до 140 000лв. и в отхвърлителната му част над 1

140 000лв. до 200 000лв. за всеки от ищците, както и началната дата на присъдената законна лихва. С решението си от 18.12.2023г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в двете му обжалвани части – осъдителна и отхвърлителна.

Съставът на въззивния съд е определил размера на дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищците съобразно предмета на спора пред въззивния съд с интерес в размер на 150 000лв., от които 90 000лв. по жалба на застрахователното дружество и 60 000лв. по жалба на ищците. Именно върху тази сума и съобразно изхода на спора /уважена част от иска – 90 000лв. и отхвърлена част – 60 000лв./ е определено и адвокатското възнаграждение, с добавен към него ДДС.

Изчислено върху този интерес и съобразно минималните размери по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение дължимото в полза на процесуалния представител възнаграждение за всеки един възззивник е в размер на присъдената с решението сума от 7 553лв.

Процесуалният представител е защитавал страната както по подадената от нея въззивна жалба, така и по жалбата на насрещната страна. Поради което и материалният интерес следва да бъде определен като сбор от цената на двете жалби и размерът да бъде определен съобразно изхода на спора.

Съставът на въззивния съд не споделя изчисляване на размера само върху частта на застрахователя, защото по тази начин не се отчита неоснователността на подадената от ищците въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част.

С оглед на изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Т. Д. и В. Н. В. чрез процесуалния им представител адв.Р. М. за изменение на постановеното по делото решение № 355 от 18.12.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 2 едномесечен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3