Решение № 273 от 01.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Б. , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500200 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 902319/30.11.2020г., постановено по гр.д. № 32/2019г. по описа на РС С., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Е. Л. К., ЕТН **********, от гр. П., Общ. П., ул. „Б...„ № *, чрез пълномощника адв.В.Г., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да постанови ново, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.

Във въззивната жалба се навадени оплаквания, за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навадени са доводи че мотивите към постановения съдебен акт са неясни и противоречиви. Оспорват се извода на първоинстанционния съд, че според установеното от фактическа страна по делото, посочените нарушения могат да се определят като три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които за не по- малко от 1 часнарушение по чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ, което според съда е обосновало извода за налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Поддържа се с жалбата, че първоинстанционният съд не е посочил кои три закъснения или преждевременни напускания е приел че са извършени от ищеца, като в тази насока съдът е следвало да конкретизира ясно допуснатите 1 нарушения, тъй като е съдът е приел заключението на вещото лице, че за част от твърдените нарушения се установява, че са извършени поради разминаване в данните на SAPинформационна система, използвана от компанията и данните на GPS устройството. Според изложеното в жалбата, липсата на конкретика на кои дати ищецът е закъснял за работа, преждевременно е напуснал работа и няма данни да е уплътнил работното си време, не обосновава извода за изпълнен състава на чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ, на който съдът се е позовал за да признае уволнението за законно.

Във връзка с доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт се излагат съображения във въззивната жалба, че съдът, без да се съобразява със заключението на вещото лице е посочил като нарушение и че К. е сканирал обекти, когато автомобила е бил в движение, което според експертното заключение е обективно невъзможно.

Поддържа се с въззивната жаба наличието на противоречие в мотивите на съда, което води до неяснота за жалбоподателя, тъй като съдът първоначално твърди че посочените нарушения могат да се характеризират като закъснения или преждевременно напускане на работата, а в следващия абзац твърди, че са налице няколко извършени нарушения, които са различни по характеристика и повтаряемостта им обективно сочи на виновно неизпълнение на трудовите задължения. Така според жалбоподателят и неговия пълномощник, за ищеца е налице неяснота относно това кои нарушения съдът е признал за извършени, съответно как е преценил тежестта им съгласно чл. 189 ал.1 от КТ. Навадени са с жалбата доводи, че изводите на съда за допуснати нарушения на трудовата дисциплина са основани на факти установени с несъвършени софтуерни продукти на компанията, както се установява от събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице.

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение, наведени са доводи че съдът не е взел в предвид събраните свидетелски показания, като е стигнал до погрешни правни изводи.

Поради изложеното иска се като правен резултат- отмяната на първоинстанционното решение от въззивния съд като неправилно и необосновано и постановяването на ново решение, с което исковете по чл. 344 от КТ да бъдат уважение като основателни.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– „К...“ А., ЕИК *, чрез пълномощника адв. П.Д., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна.

С писмения отговор се поддържат доводи за това че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Твърди се, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ, като заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195 от КТ. Сочи се в писмения отговор, че съставомерността на уволнението по чл.

190 ал.1 т. 3 от КТ, е изпълнена както при съвкупност от три и повече еднородни нарушения 2 на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях, или да е бил санкциониран за едното от тях, а наказанията за останалите да не е заличено по описания ред. Заповедта е издадена от редовно овластено за това лице- А. Ц., ръководител направление „Човешки ресурси“, упълномощено за това с изрично пълномощно.

С писмения отговор на въззивната жалба оспорват се доводите на въззивника чрез неговия пълномощник, че в обжалвания съдебен акт, не са изложени ясни мотиви кои дисциплинарни нарушения съдът е приел за доказани и кои счита за неосъществени. Сочи се с писмения отговор, че при движението на автомобила на въззивника от гр. П. до гр. С., същият не посещава търговски обекти, поради което за времето при което К. се връща на работа, следва да се приеме времето на пристигането му в гр. С., което е в съответствие с посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и със заключението на експерта по допуснатата и приета от съда съдебно техническа експертиза.

С писмения отговор на въззивната жалба, поддържа се от пълномощникът на „К...“ А., че въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, проведено е пълно и главно доказване на извършените от въззивника дисциплинарни нарушения, дори и тези които съставът на районният съд е приел за неизвършени, поради неправилното разчитане на данните на експертното заключение. Касае се за нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187 ал.1 т. 1 от КТ- закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; по чл. 187 ал.1 т. 3 от КТнеизпълнение на възложената му работа; по чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя; чл. 187 ал.1 т. 8 от КТ- злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 187 ал.1 т. 10- неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и в други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение от КТ.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че се установява извършването на дисциплинарно нарушение и на разпоредбата на чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ- три закъснения или преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец, всяко от които не по- малко от 1 час, както и три и повече дисциплинарни нарушения, които са извършени системно по смисъла на чл. 190 ал.1 т. 3 от КТ, които са подробно посочени в писмения отговор на въззивната жалба.

Акцентира се върху заключението на вещото лице, в което ясно и точно е посочено, че данните на системата за проследяване Euro GPS- smart tracker, по никакъв начин не може да бъде манипулирана от служители на „К...“ А., дори с най- високо ниво на достъп. Според приетото от първоинстанционния съд експертно заключение, възможно е да възникнат технически грешки при отчитане на точното местоположение на едно МПС при използване на GPS, но възможното отклонение е от 3 до 50м., но в никакъв случай с няколко километри или със стотици метри.

3

С писмения отговор излагат се съображения за опровергаване въз основа на събраните доказателства, на защитната теза на ищеца, основана на доводи че не му е било възложено да отговаря само за търговския район *- гр. С. и околните села на тази община, но и за други райони, както и тезата на К., че се е намирал на територията на община П. през процесния период от време, т.е. извън географския район на поверената му зона- с цел да подпомага дейността на свои колеги, отговарящи за гр. П.. Доказателства в подкрепа на тезите на ищеца не са събрани, а подпомагането на колегите е можело да се извършва само и единствено след уведомяване и изричното разрешение на прекия ръководител, каквито доказателства пред първоинстанционния съд не са били събрани.

С писмения отговор на жалбата се възразява въззивният съд да разглежда доводите на ищеца- за това че е бил служебно ангажиран с куриерска служба „И..“, както и твърденията му че част от времето прекарано в гр. П. той е използвал за измиването на поверения му служебен автомобил, тъй като тези доводи на ищеца са наведени несвоевременно пред първоинстанционния съд, както и поради това че за същите не са събрани доказателства, които да ги подкрепят.

С писмения отговор на въззивната жалба поддържа се че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства доказани са по безспорен начин извършени нарушения, съставляващи неизпълнение на възложената му работа, злоупотреба с доверието на работодателя, поради това че той е въвеждал невярна информация за посещенията до работодателя си, както и че е попълвал на два пъти въпросници, за едно и също заведение и на един и същи адрес, с цел изкуствено завишаване на своя резултат и получаване на бонуси от работодателя си.

Изложени са с писмения отговор на въззивната жалба доводи, че не следва да бъдат взети в предвид при преценката за съответствие на извършените нарушение на трудовата дисциплина от въззивника, с тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, че той е бил отличен служител и поради това не следва да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност. Развити са с писмения отговор на жалбата съображения, че в разпоредбите на чл. 187 от КТ и чл. 190 от КТ, законодателят обективно е определил деянията, които представляват дисциплинарни нарушения и при доказване че същите са били извършени от служител, без значение е как той се е справял с трудовите си задължения преди това, като работодателят има правото да му наложи дисциплинарно наказание, съответстващо на допуснатите дисциплинарни нарушения.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че в настоящия случай наложеното най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“, е съобразено с критериите на чл. 189 ал.1 от КТ, като при установена системност на дисциплинарните нарушения, работодателят правилно е преценил съответствието между допуснатите нарушения на трудовата дисциплина от К. и е определил наказанието, на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, а не само въз основа на някои от тях.

4

При изложените съображения от пълномощникът на въззиваемото дружество- „К...“ А., иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба на Е. Л. К. без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС С. като правилно и обосновано, като присъди на страната и направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към жалбата.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 е 3 от КТ и чл.

225 ал.1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС-относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото.