Решение № 10 от 08.01.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ямбол, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г.А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330103242 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А. К. Т. от с. Г., общ. Т., обл. Я. , чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес гр.С., ул. „*** ***, чрез адв.

М.- САК против Сдружение „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“-гр.С. , с която са предявени осъдителни искове по КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000,00 лв.,частичен иск от 30 000,00 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди, в следствие причиняване смъртта на брат й П. К.

Т. от водач на МПС, със сключена застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се на територията на трета държава Република М., в следствие на ПТП настъпило на *** г.,както и присъждане на компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от *** г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че при ПТП на *** г. със сключена застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се на територията на трета държава Република М. водач, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** на път ***, при км. ***, между с. К. и с. О. в посока към с. О., гр. Е. и ГКПП- Л., настъпило ПТП, като била причинена смъртта на П. К. Т.. В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № *** г. водача на посочения автомобил П. С. бил признат за виновен. Ищцата търпяла значителни неимуществени вреди от смъртта на брат си които се изразявали в значителни душевни болки и страдания от загубата на своя брат. Между тях имало изградена силна емоционална връзка, като ежедневно общували помежду си, подкрепяли се и си помагали взаимно. Брат им не бил женен и нямал друго семейство, като неговите сестри сред които и ищцата били неговото семейство, като се грижили за него.

Същата се явявали от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Ищцата оценява претърпените неимуществени вреди на сумата от 30 000, 00 лв., като предявява частичен иск за сумата от 25 000 лв., включително претендира лихва за забава от датата на ПТП и разноски в производството .

1

В депозирания отговор ответното дружество, счита исковете за допустими, като се оспорва претенцията изцяло, по основание и размер. Не се оспорва факта на смъртта на П.

К. Т., настъпила при ПТП на *** г., както и факта, че ищцата е негова сестра. Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „ГО“- зелена карта за лек автомобил, сключен със застраховател в Р. М., валиден към датата на ПТП, както и че ищцата е спазила процедурата по чл.511 КЗ като е завела пред ответното дружество извънсъдебна претенция на 19.09.2022 г., като бил постановен отказ за изплащане на обезщетение на 11.10.2022 г. Оспорват се изцяло претърпяването на имуществени вреди от ищцата, като в условията на евентуалност се оспорва плретендирания от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Оспорва се изключителната отговорност на водача на автомобила „Мерцедес“, като се твърди, че пострадалия П. Т. с поведението си е съпричинил ПТП, съответно претърпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му и като пешеходец нарушил разпоредба от ЗДвП. Оспорва се изцяло иска за законна лихва.

Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и присъждане на съдебно деловодни разноски за настоящата истанция.

В с.з. ищеца се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа претенциите си, сочи доказателства и моли за тяхното уважаване.

Ответникът , чрез упълномощен представител оспорва претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното Удостоверение за наследници от *** год. се установява, че ищцата е сестра и част от наследниците по закон на П. К. Т., поч. на *** год.

В настоящото производство не се спори между страните, че с вл. в сила присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г. по описа на ЯОС, П. С., гражданин на Р М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. с ал.1,б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК, затова, че на *** год. , около 00.30 ч. на път ***, км.

***, между с. К. и с. О., двете в община- Т., при управление на МПС- лек автомобил марка и модел „Мерцедес 318 СDI“ с рег. номер ***, с посока на движение към с. О., гр. Е. и ГКПП- Л. и скорост на движение от 78 км./ч. е нарушил правилата на ЗДвП, установено в разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и по с непредпазливост причинил смъртта на П. К. Т. от гр. Я., след което избягал от местопроизшествието.

Със същата присъда е уважен предявения от ищцата по настоящото производство като сестра на пострадалия П. К. Т. сумата от 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди , в едно със законната лихва от датата на увреждането- *** г. до окончателното изплащане. Предявените в наказателното производство граждански искове от ищцата и от другите наследници на загиналия, са отхвърлени за разликата над 30 000 лв. до пълните предявени размери от 50 000 лв.

В тази връзка на ищцата бил издаден ИЛ от 11.12.2018 г., но няма данни да било извършено плащане по същия.

Също така безспорно е установено, че за процесния лек автомобил марка и модел „Мерцедес 318 СDI“ с рег. номер ***, била налице валидно сключена застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се на територията на Р.М..

Също така страните не спорят за факта,а същия се установява и от приложените писмени доказателства, че ищцата е поискала от ответното Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, с извънсъдебна претенция с вх. № *** г. за 2 заплащане на обезщетение, като искането не е удовлетворено, с оглед на това, че не били представени доказателства или документи, доказващи съществуването на дълбока и трайна връзка с починалото лице, нито търпените в резултат на настъпилата смърт болки и страдания, които да доказвали основателност на предявената претенция, като искането не било доказано и по отношение на посочените размери за обезщетение.

Също така съгласно установената практика на ВКС, обезщетения за неимуществени вреди се присъждали само на най близките роднини на починалото лице ( низходящи, възходящи и съпруг), като молителката била сестра и не попадала в посочения кръг роднини и следвало да се обезщети само по изключение.

По делото е назначена и прието заключението на САТЕ, вещото лице по която е определило механизма на настъпване на ПТП на *** год. , което е настъпило в тъмната част на денонощието, по сухо асфалтово покритие, старо запазено, на хоризонтален пътен участък ***, при км. ***, в отсечката разклона за с. К. и с. О., обл. Я..

Непосредствено преди произшествието, автомобила управляван от молдовския гражданин се движил в посока с. К. към с. О., обл. Я., в дясната за него пътна лента. По същото време, в десния край на платното за движение, на разстояние до 1 м. навътре се намирал пешеходеца П. К. Т.. В предвид траекторията на движение на автомобила и позицията на пешеходеца, след МЛ на около *** м. последвал сблъсък. Инициалният удар бил челностраничен, обособен в десния фар на автомобила, който контактувал с десния долен крайник на пешеходеца Т.. За последния инициалният удар бил страничнозаден отдясно. След това тялото на пострадалия било повдигнато, прохлузило се по десните предни състави на автомобила, след което последвал втори удар на главата на пешеходеца в дясното странично огледало. След удара тялото поднало с лицето надолу върху асфалтовата настилка, като в резултат на произшествието била причинена смъртта на пешеходеца Т.. В. лице посочило, че към момента на удара, автомобила не е бил под аварийно спирачно действие. Платното за движение представлявало прав, хоризонтален пътен участък с широчина 7, 2 м., разделено симетрично на две ленти за движение от по 3.60 м., с надлъжна пътна маркировка М3, като липсвала друга маркировка. Същото било ограничено двустранно от затревени банкети с широчина 1,5 м. На 248 м. от МЛ и на 0.7 м.в дясно от десния край на асфалтовото покритие било началото на еластичен предпазен парапет ( мантинела), завършваща на 265 м. след МЛ и на 0.7 м. в дясно от десния край на асфалтовото покритие. Допустимата скоро за конкретния участък за извън населено място била 90 км. в час, като имало действащ пътен знак № В 24. Към момента на удара, пешеходецът се намирал в десния край на платното за движение, на не повече от 1м. навътре. Пешеходеца и автомобила са се движили попътно, като към момента на удара тялото на пешеходеца било завъртяно надясно към посоката на движение, с гръб към платното за движение. При условия, че пешеходецът бил с лице към приближаващият го автомобил, той могъл да забележи светлините на фаровете от около 500 м. преди мястото на удара, т.е. още от излизането на автомобила от кръстовището на път разклон с. К., с. О. с път гр. Я., с.К.. Ако пешеходеца се бил движил по крайпътния банкет не бил настъпил удара между тях, т.е. ППС и пешеходеца щели да се разминат, като пострадалия пешеходец при движението си по пътя не е бил облечен със светлоотразителна жилета.

От назначената и приета комплексна СМЕ се установява, че при аутопсията на П. Т. е било установено наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация 1, 91 промила. Същата отговаряла на средно степен на алкохолно опИ.е. При такава концентрация на алкохол в кръвта, се установявало нарушение в различна степен на 3 всички функции, човек бил сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да била индивидуалната реакция. Такава концентрация на алкохол в кръвта водила до нарушения на всички функции на организма, като човек бил сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да била индивидуалната реакция. При тази концентрация се наблюдавали емоционална неустойчивост, отслабване на концентрацията и вниманието, съобразителността, реакциите били забавени, нерядко неадекватни, координационни смущения, тенденция за надценяване на способностите.

Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на починалия П. К. Т. водила нерядко до изразена в различна стехен нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката в окръжаващата го среда, координацията и реакциите. Клиничната изява на остро алкохолно опИ.е зависело от множество фактори, както екзогенни, така и ендогенни. Въпреки сравнително широкия спектър на клинична изява при различните индивиди, тази концентрация на алкохол в кръвта, обуславяща средна степен на остро алкохолно опиване влияела винаги отрицателно на възможностите на човека да възприема адекватно обкръжаващата го действителност и реална, правилна преценка на опасността.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. П. С. – живеещ на семейни начала с една от сестрите на починалия, посочва, че познавал брат им П., като инцидента се случил на *** г. Той бил при К. в болницата в гр. Сливен, когато на първата се обадили от полицията, че брат й П. починал при катастрофа на разклона за с. К.. Същите били в добри отношения, като си ходили на гости, като поддържали връзка с брат си П., който не бил семеен. А. ходила и му помагала, като живеели П. с майка си и когато и те ходили на гости ги сварвали там. К. се обадила на А., но тя не могла да дойде на погребението, понеже била в Гърция, но после си дошла за 40-то. Заедно ходили на гроба на П., като преди това А. пратила пари за погребението му и същата била много тъжна, като скърбяла за брат си. Докато П. бил жив се събирали, бил виждал как му дава пари. След като починала майка му, П. известно време живял в тях, като А. ходила и му давала пари. Също така му изпращала дрехи, колети, банани и портокали, като много скърбяла за П. и много плакала за него.