Акт от 16.10.2020, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ 364 град Велико Търново, 16.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, V - ти състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Мария Данаилова като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 607 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

197 и сл. (глава десета, раздел ІV) от АПК във вр. с чл.

54, ал. 5 от АПК.

Образувано е по жалба на К.Д.П.

*** чрез *** Ст., гр. В. Търново,ул. „Цанко Церковски“ № 39, кантора 216 против Решение №Ц1012-04-57#/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх. № Ц1012-04-57/30.7.2020г. срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е спряно.

Жалбоподателят оспорва посоченото решение като незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

С разпореждане №

Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист Е20201165174 за времето от 19.04.2020г. до 08.05.2020г.

По повод подаден сигнал с вх. № Ц1056-04-40/15.04.2020г. била извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ В. Търново, от който е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.07.2020г., с който е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периодите от 16.01.2020г. до 31.01.2020г. и от 19.02.2020г. до 31.05.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. На работодателя „Съдружие 2018“ ООД били издадени Задължителни предписания № 3Д—1-04-00782280/ 13.07.2020г., срещу които е подадена жалба. Намира, че след като не се е произнесъл в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО против разпореждането за отказ за плащане на болничен лист, същият неправомерно е спрял производството, което само по себе си представлява съществено процесуално нарушение. Освен това намира решението в несъответствие с целта на закона, доколкото основната цел на КСО е закрила относно физическото съществуване на лицето, когато настъпят определени обстоятелства, в случая болест. След като е спрял производството по оспорване на разпореждането за неплащане на болничен лист, административният орган е лишил жалбоподателя от необходимите средства за живот и лечение за един продължителен период - до окончателното произнасяне по въпроса за законосъобразността на задължителните предписания.

От ответник жалба Директор на ТП на НОИ В. Търново не е постъпило становище по така подадената жалба.

Съдът, като взе предвид оспорвания акт, представените доказателства в административната преписка и оплакванията в жалбата, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Досежно фактическата обстановка по спора между старините няма спор. Между жалбоподателя в качеството му на работник и работодателя „Съдружие

2018“ ООД е сключен трудов договор № 001 /16.1.2020г. на длъжност „Организатор стопански дейности“ с код по НКПД 24216011, като е представена и длъжностната характеристика, както и цялото трудово досие на последния вкл. диплом за завършено образование, карта за предварителен медицински преглед, удостоверение от трудова медицина, автобиография и други.

Посоченият трудов договор е прекратен със Заповед № 001/31.1.2020г. – завършване на определената работа, след което е сключен нов трудов договор

№2/19.02.2020г.

С разпореждане №

Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист Е 20201165174 за времето от 19.04.2020г. до 08.05.2020г.

По повод подаден сигнал с вх. № Ц1056-04-40/15.04.2020г. е извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ В. Търново, от който е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.7.2020г., с който е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периодите от 16.01.2020г. до 31.01.2020г. и от 19.02.2020г. до 31.05.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО.

На работодателя „Съдружие

2018“ ООД са издадени Задължителни предписания № 3Д1-04-00782280/13.07.2020г., срещу които е подадена жалба вх. № Ц1012-04-51/27.7.2020г. и е образувано производство пред директора на ТП на НОИ Велико Търново в качеството му на горестоящ орган.

Последният с Решение № Ц1012-04-51#11/10.09.2020г.е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана.

Доколкото решението подлежи на обжалване по съдебен ред по жалба на „Съдружие 2018“ ООД е образувано адм. д.

№ 621/2020г. по описа на Административен съд В. Търново, видно от удостоверение от 12.10.20г. по описа на съда.

Срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на тях е подадена жалба вх. № Ц 1012-04-51 от адв. Пламен Червенков, в качеството му на пълномощник на „Съдружие 2018“ ООД.

С обжалваното решение е спряно производството по тази жалба, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, без в диспозитива на същото да е посочено за какъв срок. Единствено в мотивите е посочено, че производството по обжалване на Задължителните предписания се явява преюдициално, тъй като в него ще бъде установено дали жалбоподателят е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност - 16.03.2020г.

Решението е връчено на 08.09.2020г. видно от известие за доставяне стр. 199 от преписката, като жалба до АСВТ е подадена 24.09.2020г., изпратена от ЕКОНТ на 22.09.2020г. Като правно основание в същото е посочен чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В конкретната хипотеза производството по жалба по административен ред срещу разпореждане за отказа за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност е спряно, като само в мотивите на решението за спиране е посочено, че спирането е до приключване с окончателно решение по спора за законосъобразността на задължителните предписания дадени на работодателя. В диспозитива няма подобно отбелязване.

Спирането на производството е постановено на основание чл.

54, ал. 1, т. 5 АПК и съгласно чл.

54, ал. 5 АПК производството по обжалване на акта за спиране следва да бъде проведено по реда на глава десета, раздел IV, който е озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" - чл. 197 - 202

АПК. В чл.

200, ал. 2 АПК е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Както се посочи, тази разпоредба намира приложение и в производството по обжалване на актове за спиране на административното производство, на основание чл.

54, ал. 5 АПК. В този смисъл Определение № 11560 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2014г. Константната съдебна практика признава възможността директорът на ТП на НОИ да спира административното производство по подадена пред него жалба по реда на чл.

117, ал. 3 от КСО, при приложимост на детайлно изброени в чл.

54, ал. 1 от АПК хипотези. Правното основание за издаване на процесното решение се съдържа в нормата на чл.

54, ал. 1, т. 5 от АПК, която в случая се явява специален закон по отношение на КСО и защитата срещу този вид административни актове е по реда на Глава десета, раздел ІV от АПК (съгласно чл.

54, ал. 5 от АПК и чл.

202, т. 2 от АПК).

С оглед на така изложеното съдът намира, че актът е издаден от компетентния за това административен орган – Директор ТП на НОИ, пред който е висящо производството по жалба срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново. В съдържанието на акта ясно и точно е посочено наименованието на органа, който го издава, посочени са имената на лицето, изпълняващо тази длъжност, в титулната част на акта е изписано, че се издава от ТД на НОИ В. Търново. Оспорваният акт съдържа името на жалбоподателя като адресат, като се посочва конкретно и номера на неговата жалба. С оглед на така изложеното съдът намира, че ИАА не страда от порок на формата, а отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Актът отговаря и на изискването по чл.

59, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.

54, ал. 1, т. 5 АПК, а като фактическо такова е наличието на висящо пред органа преюдициално административно производство по оспорване на Задължителни предписания от работодателя – осигурител, като е от значение за правилното решаване на настоящия спор. Междувременно по същото е налице произнасяне с Решение № Ц1012-04-51#11/10.09.2020г., с което жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Същото обаче не е влязло в сила, тъй като е налице оспорване пред съда и за същото е образувано адм. дело № 621/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново. Преюдициалност се твърди по повод установяване на факта дали жалбоподателят има качеството на е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност - 16.03.2020г.

Въпреки липсата на изрично препращаща разпоредба в Глава шеста на АПК, е прието, че спирането на производството е приложимо от по-горестоящия административен орган във фазата на оспорване по административен ред и в рамките на извършваната от него проверка. Съгласно чл.

117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите срещу актовете на по-долустоящите органи или исканията с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

Специалното процесуално правило, създадено с чл.

118, ал. 1 от КСО, предвижда, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежи именно решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, вкл. и в случаите, когато е отхвърлил подадената до него жалба и е потвърдил оспореното разпореждане. Няма пречка особеното административно производство по чл. 117 от КСО, което приключва с подлежащ на съдебен контрол административен акт, да бъде спирано на основанията, предвидени в АПК. В КСО липсват разпоредби относно спирането на образуваните по реда на кодекса производства, поради което се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

С приетите изменения в чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) е регламентирано, че решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл.

117, ал. 1, т. 1 и т.

2, буква "б", буква

"д" - за суми до 1000 лв., букви