Решение № 2342 от 17.12.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2342

Град Пловдив, 17 декември 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2689 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.С.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, против Решение № 982/ 23.06.2020 г. по анд № 920/20 г. на Районен съд - Пловдив, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-000160 от 28.01.2019 г., издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с който на касатора са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Касаторът чрез адв. Паров счита, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място посочва, че относно нарушението по чл.1, т.1 от ЗДвП счита, че не е приложена правилната санкционна норма, тъй като е налице разминаване между описаното административно нарушение и сочената санкционна норма. Твърди, че не се касае за нарушаване правилата за разположение на пътното платно, а неизпълнение на предписание на пътен знак.

Относно обвинението с правна квалификация по чл.137а, ал.1 от ЗДвП твърди, че не са посочени всички обстоятелства около нарушението от обективна страна с всичките му съставомерни признаци. Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП счита, че то е несъставомерно, тъй като не е налице административно нарушение за неносене на контролен талон, тъй като при съставянето на акта лицето няма задължението да носи контролен талон в себе си.Претендира отмяна решението на РС и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Пловдив в нарочно писмено становище намира жалбата за неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно размера на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на Районния съд да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

С процесното наказателно постановление по отношение на касационния жалбоподател е установено, че на 03.01.2019 г. около 09:00 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул.“ Граф Игнатиев“ и ул.

,,П.Д. Петков“ като водач на товарен автомобил ,,Фолксваген Транспортер‘‘ с рег. № ****собственост на „Икос Доми 69“ ЕООД като извършва ляв завой след пътен знак „Г2“, не поставя предпазен колан по време на движение на МПС, автомобилът не е бил представен за годишен технически преглед до Х м. 2018 г., видно от стикер № ********* и не носи контролен талон към СУМПС.

За да потвърди издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд – Пловдив е приел, че АУАН е съставен съобразно изискванията на чл.

42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и с останалите доказателства по делото.

Съдът е приел, че описаната фактическа обстановка в АУАН се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е съобразил и доказателствената тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая събраните доказателства не оборват установеното с АУАН.

Настоящата инстанция напълно споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за неоснователни.

Не се споделят твърденията на касатора относно противоречието в описанието на нарушението и сочената санкционната норма.

Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а нормата на чл. 183, ал.2, т.2 ЗДвП предвижда наказание за водач, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение.

Според описанието на нарушението жалбоподателят е санкциониран за това, че е извършил ляв завой след пътен знак „Г2“‘, който от своя страна е със задължително предписание и позволява движение само надясно. При това положение, повече от очевидно е, че описаното нарушение съответства на изикуемото от закона поведение на водача съобразно пътните знаци. В описанието е нарушението е посочено, че жалбоподателят е извършил ляв завой, като по този начин е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не се е съобразил с пътния знак “Г2‘‘. Правилно съдът е преценил в случая несъставомерността на нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда по- голям размер на наказанието "глоба" за същото нарушение, но при наличие допълнителен квалифициращ признак, а именно създадена непосредствена опасност за движението, каквато в случая не се сочи да е била налице.

Относно твърденията за липса на описание на нарушението на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, настоящата касационна инстанция ги намира за неоснователни.

Новелата на чл.137А, ал.1 ЗДвП поставя задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило са посочени в ал. на сочената разпоредба, но жалбоподателят не сочи да е от категорията лица, попадащи в тях. При това положение за съставомерността на деянието е без значение какъв е видът на МПС, както и не е необходимо да се посочва дали същото е снабдено с обезопасителен колан.

По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което задължава водачите на МПС да носят СУМПС, съдът не открива нарушения от категорията на изтъкнатите с касационната жалба, още повече, че АУАН е съставен на датата и мястото на нарушението.

По делото не са представени доказателства, които да оборват направените констатации от проверяващите относно установените с АУАН и НП нарушения, поради което правилно съдът ги е потвърдил.

С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

От ответника по касацията се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода от делото следва да му се присъди в размер на 100 лв.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение

№ 982/ 23.06.2020 г. по анд № 920/20 г. на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

1.

2.