Решение № 59 от 17.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000412 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260028 от 23.10.2020 г., постановено по т.д. № 246/2019 г.

Окръжен съд Плевен е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от М. Т. Х. против ЗК „Лев Инс“ АД иск за заплащане на сумата от 40000 лв., частичен иск от обща претенция за 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Р.

И. А. – негова сестра, настъпила в резултат на ПТП от 18.06.2015 г., причинено от В. Л. Р., ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. Т. Х., в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че в хода на производството не е установено, че ищецът и починалата са изградили особено близка и трайна житейска и емоционална връзка и че същият търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своята сестра, обосноваващи присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди, че с показанията на разпитаните свидетели било доказано наличието на изключително близка емоционална връзка между починалата Р. А. и ищеца, надхвърляща общоприетата близост между брат и сестра. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е 1 ценил свидетелските показания, между които няма разминавания или противоречия, а напротив – от тях по безспорен начин се установява както трайната и дълбока връзка, която са имали починалата и ищеца, така също и голямата интензивност и продължителност на душевните болки и страдания на ищеца от смъртта на неговата сестра, продължаващи и до момента. Излага подробни съображения в тази насока. Изложени са доводи още във връзка с възражението на ответника, че приложимият материален закон определял лимит при обезщетяването на лицата по чл. 493А, ал. 2 КЗ в рамките на 5000 лв. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от М.Х. иск, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за неоснователност и недоказаност на заявените в нея оплаквания. Мотивирано се поддържа становището, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на твърдяната особено близка дълбока и емоционална връзка между него и починалата му сестра Р. А.. Отправено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен е сезиран с искова молба, подадена от М. Т. Х., против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му, настъпила при ПТП на 18.06.2015 г., в размер на 26000 лв., частично от общата дължима сума от 50000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на претендираната сума. В исковата молба е 2 изложено, че на 18.06.2015 г., на път ІІ I-3402 на кръстовището в посока към гр. Славяново, при управлението на лек автомобил Рено Меган Сценик, с рег.

№ ЕН 75****, водачът В. Л. Р., нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б2, в резултат на което реализирал удар, като засякъл движещия се по път с предимство лек автомобил Опел Зафира, управляван от Н. Ч.. Вследствие на удара между двата автомобила е причинена смъртта на пътничката в лекия автомобил Рено Меган Сценик Р. А., която е получила несъвместими с живота телесни увреждания. По случая било образувано ДП № Д-1572/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Плевен, което било прекратено, тъй като виновният водач В. Р. починал в хода на разследването.

За увреждащия лек автомобил Рено Меган Сценик има сключена застраховка „Гражданска отговорности“ при ответното дружество, валидна към момента на ПТП. Излага се още, че ищецът е брат на починалата Р. Илианова Асенова.

Тя е била на 32 години, в работоспособна възраст, била е дейна, в добро здравословно състояние. Р. и М. са били неразделни и преживяната загуба на единствената сестра се е отразила изключително тежко на здравословното и емоционално състояние на ищеца. Братът и сестрата са били силно привързани един към друг, разчитали са много и винаги са имали взаимната си подкрепа. Имали са постоянна, непрекъсната връзка, поради което моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на сестра му ще го съпътства през остатъка от живота му.

Поради изложеното ищецът счита, че има основание да получи обезщетение за смъртта на сестра си в посочения размер.

С отговора на исковата молба и допълнителния отговор се оспорва материалноправната легитимация на ищеца по съображения, че тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е постановено след датата на процесното ПТП, поради което не следва да се прилага спрямо настоящия случай. Правото на ищеца да получи обезщетение е оспорено и по съображения за липса на данни той да е създал трайна и дълбока емоционална връзка със загиналата и да търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които да подлежат на справедливо обезщетяване. Оспорва се механизма на ПТП, направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорен е размера на претенцията, включително и дължимостта на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на произшествието, евентуално е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.

В хода на производството ищецът е изменил претенцията си по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като същата следва да се счита предявена за сумата 40000 лв., частичен иск от обща претенция от 50000 лв.

За да отхвърли предявения иск с обжалваното решение, решаващият състав е приел, че ищецът не е установил по безспорен начин съществуването 3 на изключително близки отношения с починалата Р. А., надвишаващи нормално присъщите на родството със сестра му и съответно не е доказано, че преживяванията на ищеца от претърпяната загуба излизат извън границите на нормалните преживявания на скръб и болка при загуба на близък.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 18.06.2015 г., по път І-3 от Луковит за гр.

Варна се е движил лек автомобил Опел Зафира, управляван от Н. Т. Ч.. В това време лек автомобил Рено Меган Сценик, рег. № ЕН75****, управляван от В.

Л. Р. и с пътници Р. И. А., Р. И. А. и Ц. Е. А., се е движел по РП ІІІ-3402 от гр.

Пордим за гр. Славяново. Автомобилът Рено Меган Сценик навлязъл в кръстовището отдясно спрямо посоката към Бяла, пресякъл пътното платно на РП І-3, движейки се перпендикулярно на другия автомобил Опел Зафира.

При едновременното навлизане на двата автомобила в кръстовището, между тях се осъществил сблъсък, с контакт между челната част на л.а. Опел Зафира и лявата страна на л.а. Рено Меган. От този сблъсък са причинени телесни повреди на пътничката в автомобила Рено Меган Сценик, пътувала на задна дясна седалка Р. И. А., несъвместими с живота. Причина за настъпване на произшествието е неспазване от водача на лек автомобил Рено Меган Сценик на правилата за движение по пътищата, тъй като изходът от РП ІІІ-3402 Пордим към главен път І-3 Бяла Ботевград е бил означен с пътен знак Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!, поставен на видимо място, с който знак водачът на л.а. Рено Меган не се съобразил. Тези обстоятелства се установяват от изслушаната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза и приложените от досъдебното производство материали.

По случая е имало образувано досъдебно производство, прекратено с постановление на прокурор в ОП Плевен, поради това, че деецът В. Р. е починал – постановление за прекратяване от 11.12.2015 г. на прокурор в ОП Плевен.

По въпроса за използването на предпазен колан от пострадалата към момента на ПТП е изслушана комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, която след анализ на механизма на ПТП и констатираните телесни увреждания е дала заключение, че най-вероятно Асенова е била с предпазен колан, въпреки което фаталния изход не е избегнат.

Не е спорна и родствената връзка на ищеца М. Т. Х. с починалата Р. И.

А. – ищецът е едноутробен бран на починалата – Удостоверение за родствени връзки № 259/11.07.2019 г. на Община Гулянци.

4

Не се спори също, че водачът е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 20.05.2015 г. – 19.05.2016 г.

За установяване на отношенията между ищеца и починалата му сестра са разпитани свидетелите Т. Х. С. – майка на ищеца, Н. Т. Х.а – живуща на съпружески начала с него и Ж. Б. П.. Св. Т. С. разказва, че сама е отгледала двете си деца – починалата Р. и ищеца М., като и двамата много са й помагали. Р. се омъжила и има две малки деца. Били много бедни и когато отишли с мъжа й да гледат тези буболечки, станало произшествието. На М. му било много тежко и много страдал, когато починала сестра му, постоянно гледал децата и плачел. Двамата не са били разделяни, живели в една къща от малки. Помагали си, сестра му винаги го защитавала. М. имал къща в съседство, той също имал две деца. И досега тъжи за сестра си, помага на свидетелката за децата й. Помагали си финансово, имали се много, ходили заедно за билки. За известно време били в интернат, но пак били заедно.

Св. Н. Х.а разказва, че М. много тежко приел вестта за смъртта на сестра си. На погребението се държал малко неадекватно, не можел да възприеме, че е починала, сънува я. Отношенията между брата и сестрата били много добри, помагали си в отглеждането на децата. Свидетелката, съжителка на ищеца, казва, че живеели в едно домакинство, грижели се съвместно, деляли си средствата. М. и Р. винаги си споделяли. Животът на М. се променил след смъртта на сестра му, ходел един – два пъти седмично на гробищата. Все още не е преживял загубата на сестра си, все говорят за нея и съпруга й. В момента свидетелката и М. живеят в собствена къща с техните деца.

Св. Ж. П. е възприела, че М. и Р. живеели в една къща, грижели се един за друг. Преди да почине Р. почти всяка седмица се виждали със свидетелката, която не е забелязала някаква по-специална близост между тях.

И двамата имали собствени семейства, с които живеели в къщата на майка си.

След смъртта на Р. М. се преместил да живее в неговия си дом, който се намирал на същата улица, къща срещу къща. Свидетелката след погребението е виждала още веднъж М., от която среща е останала с впечатлението, че той е преживял вече мъката от загубата на сестра си.