Решение № 138 от 12.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Разлог, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20241240200211 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №В-004918/22.02.2024 г., издадено от директора на РРД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. г.С. към ГД„КП“ при КЗП, на „Г.Х.М.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, О.п.251Е, Б.с.„Р.Т.“, е.1, о.С., о.С., с управител М.Г.А., на основание чл.206, ал.1 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ от 1`000,00 лева, за нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят „Г.Х.М.М.“ЕООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведеното СЗ жалбоподателят „Г.Х.М.М.“ЕООД, с управител М.Г.А. - редовно призовано, не изпраща представител.

НО - Директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. г.С. към ГД„КП“ при КЗП редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което оспорва подадената жалба, излага подробни съображения в тази насока и претендира разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д , т.1 от ЗАНН, от санкционираното ЮЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 08.03.2024 г., а жалбата е подадена на 18.03.2024 г.).

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

„Г.Х.М.М.“ЕООД, ЕИК*, извършвал търговска дейност като предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект - къщи за гости с №D04, D06, D07, D08 , в с.Б., о.Р., о.Б., м.„К.“, „Г.х.Т.“. По време на проверката в обекта не е установено и не се представя Удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. На документална проверка в офиса на КЗП не се представя документ, удостоверяващ категоризацията на обекта. Търговецът не е изпълнил административното си задължение, съгласно изискванията на чл.114, т.1 от ЗТ, да предоставя услуги в категоризиран обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Нарушението е било извършено на 09.01.2024 г. в с.Б., о.Р., о.Б., м.„К.“, „Г.х.Т.“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК:

1

НП №В-004918/22.02.2024 г.; АУАН №004918/10.01.2024 г.; заверено копие от Констативен протокол №К-2752797/09.01.2024 г.; заверено копие от протокол за проверка на документи №К-0136112/10.01.2024 г.; заверено копие от разписка за връчено НП №*; заверено копие от Заповед №1012/10.11.2023 г.; заверено копие от Заповед №984/07.11.2023 г. и заверено копие от Заповед №1087/15.12.2023 г., Фискален бон от 09.01.2024 г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Ц.Х., С.Е. и М.А. - служители в РД-В. към КЗП, чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните изводи:

НП е издадено от компетентен орган - директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. в г.С. към ГД„КП“ при КЗП, упълномощен със Заповед №1012/10.11.2023 г., неразделна част от Заповед №984/07.11.2023 г. на Председателя на КЗП.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема че към момента на проверката „Г.Х.М.М.“ЕООД е осъществявал търговска дейност, като е предоставял туристически услуги в некатегоризиран туристически обект - къщи за гости с №D04, D06, D07, D08 , в с.Б., о.Р., о.Б., м.„К.“, „Г.х.Т.“. Правилно АНО е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗТ, тъй като към момента на проверката такава категоризация на обекта не е била налице. По делото не е представено Удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, което е в тежест на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗТ, лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В конкретния случай не са налице данни жалбоподателят да е подавал въобще заявление до МТ. Въпреки че е бил наясно, че за стопанисваните от него къщи за гости няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, жалбоподателят е извършвал в тях туристическа дейност. Съдът намира също така, че съгласно ЗТ, не е достатъчно само да бъде подадено заявление за откриване процедура по категоризация, необходимо е компетентните органи да издадат временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, за да бъде упражнявана туристическа дейност във всеки туристически обект. Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Жалбоподателят като ЕООД, е бил длъжен да познава разпоредбите на ЗТ и същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът намира, че в настоящото адм. нак. производство е санкциониран търговеца „Г.Х.М.М.“ЕООД и е налице обективна, безвиновна отговорност, тъй като спрямо ЮЛ не може да се търси вина.

В този смисъл съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че към датата на извършване на проверката е имал право да предоставя туристически услуги в обекта, за който е била открита процедура по категоризиране, както и по-горе беше посочено откриването на процедура по категоризиране не дава права за упражняване на туристическа дейност в процесния обект, тъй като разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗТ, предвижда че лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, а не за който е подадено заявление за категоризиране, което, съобразно твърденията в жалбата, е подадено до МТ в деня на установяване на нарушението.

По повод преценката дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на адм. нак. отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е 2 жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

В хода на адм. нак. производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. НП е било издадено в 6-месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в какво е обвинен и с/у какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. При определяне на размера на наложената санкция, АНО се е съобразил с тежестта на извършеното и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че наказанието е определено в предвидения в закона минимум, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът намира че следва да потвърди НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63 д, ал.4 от ЗАНН, следва на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. в г.С., към ГД„КП“ при КЗП, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80.00 до 150.00 лева.

Производството по делото е продължило в едно СЗ с разпит на свидетел и, не е с фактическа или правна сложност, представител на КЗП не се явява /изпраща писмени становища/, поради което следва да се присъди възнаграждение от 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №/22.02.2024 г., издадено от Директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. г.С. към ГД„КП“ при КЗП, с което на „Г.Х.М.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.

„М.“, О.п.251Е, Б.с.„Р.Т.“, е.1, о.С., с управител М.Г.А., на основание чл.206, ал.1 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ от 1`000,00 лева, за нарушение на чл.114, т 1 от ЗТ.

ОСЪЖДА „Г.Х.М.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, О.п.251Е, Б.с.„Р.Т.“, е.1, о.С., о.С., да заплати на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. г.С., към ГД„КП“ при КЗП, юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3