Определение № 3043 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3043 гр. Варна, 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501343 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 414а, ал. 2 вр. чл.

407, ал. 1 от ГПК и е образувано е по частна жалба на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691 срещу Разпореждане № 22753 от 05.06.2024 година, постановено по гр.д. № 4440/2024 година, по описа на ВРС, В ЧАСТТА МУ, с която не е било прието възражението по чл.414а ГПК от въззивното дружество за разноските: сумата от 25 лева - съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство на заявителя.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част, постановяване в нарушение на процесуални правила, с настояване за неговата отмяна. Излага се, че с поведението си дружеството не е дало повод за образуване на производството и е заплатила търсената сума незабавно след като е получило Заповедта.

По делото е постъпил отговор от страна на адв.К., като процесуален представител на З. Б. А., които сочи, че е налице редовно по форма, влязло в сила съдебно изпълнително основание установяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което предпоставките за издаване на изпълнителен лист по чл. 406 от ГПК в случая са налице.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от 1

ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче е основателна и съображенията са следните:

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 11.04.2024 година на З. Б. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за парично вземане в размер на 57 лева – платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на ел. енергия, заплатена от потребителя, както и за съдебни разноски – държавна такса и хонорар, в общ размер от 425 лева.

С Разпореждане от 12.04.2024 година, ВРС с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 и чл. 411 от ГПК разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е Заповед № 1951 от 12.04.2024 година.

На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 18.04.2024 година, видно от съобщение на л. 13 от делото.

На 21.05.2024 година, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от 09.05.2024 година, удостоверяващо плащане на сумата от 57 лв. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта за сумата от 57 лева, ведно със законната лихва.

Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. Същевременно, незабавно след получаване на препис от заповедта, съдържаща информация за банкова сметка на заявителя, заплатил дължимата главница, ведно със законната лихва. Така обосновал, че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е връчен на заявителя на 30.05.2024 година /л.

29/.

На 04.06.2024 година по делото е постъпило становище от З. А., чрез адв.К. с довод, че неудовлетворено е останало вземането му за разноски по издадената заповед, по която част отправил искане за издаване на изпълнителен лист. Оспорил искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото, „Енерго-Про Продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което възражението му по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е неоснователно.

По – късно, ВРС е оставил без уважение искането за издаване на ИЛ, како е обезсилил издадената Заповед.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

2

Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по ч.гр.д. № 4440/2024 година, по описа на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414 а от ГПК. Ето защо неоснователен е доводът в отговора, че по делото е налице влязло в сила съдебно изпълнително основание. По арг. от чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила. За разлика от възражението по чл.

414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта /било по основание, било по размер/, то с възражението по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма и то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл.

414а от ГПК касае основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.

В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище е подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на материално правния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл. 414а от ГПК.

Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до размера на 3 платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.

Именно така е процедирал и решаващия съд – той се е произнесъл, като е приел, че възражението на „Енерго Про Продажби” АД се явява основателно за сумата от 57 лева, като е отклонил същото за сумата от 425 лева – такса и адв.хонорар.

Няма спор по делото, установено е и с писмени доказателства и ВРС е формирал правилни мотиви, че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от длъжника в срока по чл.

412, т. 8 от ГПК. Така формираната воля е посочил нарочно в диспозитива на акта си постановявайки приемане на възражението.

Правилно с оглед конкретиката на случая, съобразено с пред процесуалното поведение на страните и писмените доказателства, заповедният съд е приел отново в мотивите си, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Обоснован е изводът, че с пред процесуалното си поведение „Енерго-Про Продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК, като искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта в частта за разноските е неоснователно.

С оглед горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 22753 от 05.06.2024 година, постановено по гр.д. № 4440/2024 година, по описа на ВРС, В ЧАСТТА МУ, с която не е било прието възражението по чл.414а ГПК от въззивното дружество за разноските: сумата от 25 лева - съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство на заявителя, З.

Б. А., ЕГН **********, чрез адв. Н. К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА Възражение Вх.№ 40615 от 21.05.2024 година, депозирано от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, в частта за разноските, както следва: сумата от 25 лева, представляваща държавна такса и сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатски хонорар в полза на адв.К..

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5