Решение № 132 от 05.11.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Русе, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Ралица Герасимова при участието на секретаря Маня Пейнова в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600492 по описа за 2021 година Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260054/15.04.2021г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1690/20 на същия съд, подсъдимата Д. Т. Ч. е призната за ВИНОВНА в това, че през периода от 18.07.2017 г. до 25.07.2017 г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.С.С. от с.Т., обл.Русе, че ще му бъде отпуснат кредит, като за това е необходимо да преведе парични суми за кандидатстване и застраховка по кредита, с което причинила на М.С. имотна вреда в размер на 210.00 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1,вр.чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода от една година и два месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата е призната за НЕВИННА в това, да е извършила престъплението по чл.209 ал.1 от НК в периода след 25.07.2017г. до 25.07.2018г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана в тази част от обвинението. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

1

Тази присъда, в осъдителната й част, е обжалвана от подсъдимата Д. Т.

Ч., чрез упълномощеният си защитник адв.С.М. от АК-Русе с доводи за необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения, по подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на изцяло оправдателна такава или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се навеждат доводи за малозначителност на случая и се прави искане за приложение на чл.9 ал.2 от НК или да се приеме, че случаят е маловажен, като се прави искане за приложение на разпоредбата на чл.209 ал.3 от НК.

Становището на представителя на РОП е,че жалбата е неоснователна, а присъдата като законосъобразна, правилна и мотивиране следва да бъде потвърдена изцяло.

Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано,че подсъдимата Д. Т. Ч. е български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи.

На 11.07.2017г., подсъдимата публикувала обява №260613 в интернетплатформата за обяви „Zor.bg“, в която било описано, че се отпускат кредити до 100 000 лв. на лица с лоша кредитна история в Централния кредитен регистър, които работят по постоянен трудов договор. В обявата било посочено лице за контакт – „Д.“ и телефони за връзка - *** и *** /за контакти по вайбър/.

Към м.юли, 2017 г. свидетелят М.С. имал банкови кредити към различни банки, които искал да обедини в един, чрез рефинансиране в размер на 100 000.00 лв. Въпреки предприетите от С. действия, няколко банки му отказали отпускането на заем в такъв размер, с различни аргументи.

Поради това пострадалият потърсил в интернет-пространството възможности за финансиране от други източници, при което попаднал на обявата публикувана от подсъдимата.

2

На 18.07.2017 г. свид.С. се обадил от личният си мобилен телефон на посочения в обявата телефонен номер ***. Разговарял с подсъдимата, която се представила за „Д.“, като обяснила, че е кредитен консултант на финансова институция, без да уточни на коя. С. обяснил на жената, че иска да кандидатства за отпускане на кредит в размер на 100 000.00 лв. След като разбрала от С., че работи на постоянен трудов договор в „М.“ ЕООД, че има значителен трудов доход и след като продиктувал трите си имена, ЕГН, адрес и данни от личната си карта, подсъдимата казала на пострадалия, че има шанс да бъде одобрен за кредита и, че до ден-два ще му се обади и ще му каже дали е одобрен.

На 20.07.2017 г. свид.С. получил обаждане от телефонен номер *** и отново разговарял с „Д.“ /подсъдимата/. Тя му обяснила, че за да му бъде отпуснат желания кредит, трябва да заплати такса от 90.00лв. за кандидатстване за кредита. Казала му, че тази сума трябва да изпрати до офис на Еконт „Марица“ в гр.Пловдив с получател Д.Ч., която била нейна колежка, с тел.номер ***. Пояснила, че контактите с Д.Ч., свидетелят следва да осъществява само чрез приложението „Вайбър“, където да изпрати отново личните си данни и снимка от разписката, с която е превел сумата от 90.00лв.

Още същият ден, около 12.50ч. свид.С. посетил офиса на „Еконт“ в ж.к.“Здравец“ в гр.Русе и извършил превод с № 70000002056113 на сумата от 90.00 лв. на името на Д.Ч.. След това С. преснимал разписката от превода и заедно с личните си данни ги изпратил на посоченият му потребител в приложението „Вайбър“ – Д.Ч. с номер ***.

По-късно през този ден, около 15.30ч., подсъдимата се явила в офис на Еконт „Кършиака“ в гр.Пловдив, удостоверила самоличността си с лична карта, след което лично била изплатена сумата от 90.00лв. по паричния превод. Това било удостоверено от служител в офиса – Рая Недкова, с Разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, на която подсъдимата собственоръчно изписала трите си имена, единният си граждански номер и положила подписа си.

След два дни свид.С. получил ново телефонно обаждане от тел. номер *** и отново разговарял с „Д.“. Тя му съобщила, че е одобрен за кредита, но трябвало да заплати такса за застраховка на кредита в размер на 120.00лв., като в противен случай документите за кредита щели да бъдат върнати и 3 нямало да му бъде отпуснат кредита. Обяснила му, че превода отново трябва да направи по Еконт, с получател Д.Ч. и тел.номер ***.

При така дадените му указания, на 25.07.2017 г. около 11.30 ч. свид.С. посетил офис на Еконт в ж.к.“Здравец“ в гр.Русе и извършил превод с № 70000002056125 на сумата от 120.00 лв. на името на Д.Ч.. След това С. преснимал разписката и я изпратил на посоченият му потребител в приложението „Вайбър“ – Д.Ч. с номер ***.

Същият ден, около 12.20ч., подсъдимата се явила в офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив, удостоверила самоличността си с лична карта, след което лично била изплатена сумата от 120.00лв. по паричния превод. Това било удостоверено от служител в офиса – А.В., с Разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, на която подсъдимата отново собственоръчно изписала трите си имена, единният си граждански номер и положила подписа си.

В следващите няколко дни свид.С. неколкократно се свързвал по телефона с „Д.“ /подсъдимата/, за да разбере какво става с кредита, при което жената му отговаряла, че има забавяне, защото имало проблем със системата и не можели да разгледат документите му. Обещала му, ако нещо се случи да му бъдат върнати парите за разглеждане на документите и за застраховката.

След като нито получил известие за отпускането на кредита, нито му били върнати платените от него 210.00 лв., С. правил последователни опити да се свърже отново с „Д.“, но тя престанала да отговаря на повикванията му и прекратила всякаква комуникация с него.

След напразните опити на пострадалия да се свърже по някакъв начин с „Д.“, свид.М.С. подал жалба в Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД МВР-Русе. Към жалбата си той приложил копия от разписките, с които предал паричните преводи в „Еконт“, както и разпечатка на процесната обява в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“.

Проверката по случая била възложена на свидетеля В.В. – полицейски служител в Сектор „ПИП“ при ОД МВР-Русе. Последният след като се запознал с фактите посочени от свид.С. в жалбата и след като установил данните на потребителя – абонат на посочените в процесната обява телефони за връзка - *** и *** и данните за получателя на двата пощенски записа от Еконт, преценил, че автор на деянието е подс.Д. Т. Ч.. Поради това, свид.А.

4 отправил искане до РУ-Сливен за снемане на обяснения от подсъдимата. В представените му саморъчни обяснения подсъдимата твърдяла, че не познава лице с имена М.С., не е получавала парични преводи по „Еконт Експрес“, не е известна интернет-платформата за обяви „Zor.bg“ и няма регистрация там, както и, че не познава лице с име „Д.“. Заявила, че през м.юни, 2017г. е открадната дамската чанта с двата мобилни телефона, личната карта и парична сума, като в края на м.юли, 2017г. нейна приятелка върнала портфейла с личната карта, които били открити в дискотека в гр.Пловдив.

Събраните в хода на проверката материали били изпратени в Районна прокуратура и станали повод за образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно производство.

В хода на досъдебното производство била назначена комплексна техническа и лицево-идентификационна експертиза с обект на анализ видеозаписи от камери за видеонаблюдение в офиси на Еконт – „Руски“ и „Кършиака“ предоставени от „Еконт Експрес“ ЕООД на оптичен носител.

Същата извела относими към предмета на делото фотокадри от видеозапис от 25.07.2017г на камера за видеонаблюдение в офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив. От заключението на вещото лице се установява, че част от предоставените от „Еконт Експрес“ файлове са повредени и не могат да бъдат възпроизведени. При възпроизвеждане на видеозаписа записа от офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив се установява, че от 25.07.2017г., около 12.16ч. се появява лице от женски пол, за което вещото лице дава становище, че „вероятно“ е Д. Т. Ч.. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, при изслушване на вещото лице, същият заявява, че е дал заключение в степен „вероятно“ /трета от пет степени/, съобразявайки стандартите на международните криминалистически практики, приетите методики за лицева идентификация, както и качеството на записа, но твърди, че за него лицето от видеозаписа е именно подсъдимата.

По досъдебното производство била назначена почеркова експертиза с обект на изследване ръкописните текст и подпис върху разписка с № 70000002056113 за превод на сумата от 90.00лв. От заключението на тази експертиза се установява, че цифрите за ЕГН, имената „Д. Т. Ч.“ и подписа под тях са изпълнение собственоръчно от подсъдимата. Поради лошо качество на копието на разписка за паричен превод № 70000002056125 за 5 сумата от 120.00лв., вещото лице дава заключение, че не може да се произнесе от кого са изпълнение текста и подписа в тази разписка.

В хода на съдебното производство, първоинстанционния съд е изискал от БНБ информация за Д.Ч., като от постъпилата справка се установява, че подсъдимата не е вписана като кредитен посредник в поддържания от БНБ регистър, не е акционер на банка /кредитна институция/ лицензирана от БНБ и не е представляваща или управляваща такава институция.

Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства по делото: показанията на свидетелите М.С. и В.В.; приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: заключенията комплексната техническа и лицево-идентификационна и почеркова експертизи, разписки за приемна на паричен превод, разпечатка на обява № 260613 в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“, справки от „Еконт Експрес“ООД гр.Русе, разписки с № 70000002056113 и № 70000002056125 за доставка на пощенски запис, извлечение от системата на „Еконт Експрес“ООД „Редактиране на клиент“ за Д.Ч., справки от „Виваком“ и „Теленор“ за абонат на телефонен номер, справка от БНБ, Справка от ОД МВР-Пловдив Сектор „Български документи за самоличност“, справка от БНБ, справка за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние, автобиография и други.

По делото няма спор относно това, че пострадалият е изпратил два записа с посочените суми до Пловдив, на горепосочените дни и часове и по посочения начин; за това че тези суми са получени от жена, на горепосочените дни, места и по посочения начин. Категорично е установено как и защо пострадалият се е свързал по телефона и е провел многократни разговори с жена във връзка с отпускане на кредит, изпращаните съобщения по вайбър, както и за причината поради която той е изпратил парите.