Решение № 12 от 21.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000353 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ въззивна жалба срещу Решение № Р-358/ 07.07.2020 г. по Т.д. № 29/ 2020 г. по описа на ВТОС, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на Б. А. Б., Д. А. Б. и Р. В. А. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния баща и съпруг А. Б. А. в резултат на ПТП на 15.02.2016 г. в размер на по 65 000 лв. на всеки, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане. Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно приел, че за настъпването на процесното застрахователно събитие вина има застрахованият водач И. С., срещу когото наказателното производство било прекратено именно с мотиви, че поведението му не се намира в причинна връзка с катастрофата, респ. с настъпилия вредоносен резултат.

Такива били и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, която установила, че пострадалият водач е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил при това със скорост, значително превишаваща разрешената за пътния участък. Счита, че дори и да се приеме, че застрахованият водач има частична вина за ПТП, то налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващ се както в действията му при управление на лекия автомобил, така и в непоставянето 1 на предпазен колан, което се установявало от естеството на получените от него телесни увреждания. Извън горните съображения, счита, че определеният размер на обезщетението е завишен и не отговаря на критериите за справедливост с оглед претърпените от ищците вреди. Моли съдът да отмени решението изцяло и да постанови отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, а в случай, че ги прецени за основателни да намали присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният им представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВТОС е изключително подробно мотивирано и следва да бъде потвърдено. Претендира възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Р. В. А., Б. А. Б. и Д. А. Б. са законни наследници на А. Б. А. – съответно съпруг и деца. На 16.02.2016 г. А. Б. А. – 70-годишен, от с. Масларово – е претърпял при ПТП на първокласен път Бяла – Плевен в участъка между разклона за с. Масларево и гр.

Полски Тръмбеш, което ПТП е реализирано при следния механизъм, установен от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза: ПТП е осъществено в светлата част на деня – около 12.45 ч., на прав пътен участък – пътно платно с две ленти за движение с ширина 4.15 м, с банкет с ширина 2 м /обяснения на вещото лице в с.з./, суха пътна настилка, без неравности, без наклони и виражи. А. Б. А. управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ВТ 96**** в посока към гр. Плевен със скорост 112.5 км/ч при разрешена за него 90 км/ч, като непосредствено преди предстоящия за него десен завой той навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се е осъществил челен сблъсък с движещата се в тази лента в посока към гр. Бяла товарна автокомпозиция с влекач „Волво FM 4х2 Т“ с рег.

№ ЕН 22****. Не е спорно, че относно влекача има сключена валидна застраховка 2

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ОЗК – Застраховане“.

Товарният автомобил достигнал и навлязъл в левия за него завой със скорост 85 км/ч при разрешена за него 70 км/ч, като преди достигане края на завоя водачът намалил скоростта до 83 км/ч и на около 20 м от края на завоя се осъществил сблъсъкът.

Двамата водачи са имали добра видимост един към друг при общо разстояние на видимост не по-малко от 260 – 300 м. Вещото лице сочи, че липсват обективни данни за изменение скоростта на движение на лекия автомобил до достигане мястото на удара – стр.28 от закл. Предвид наличната отложена на местопроизшествието спирачна следа от дясна задна гума на полуремаркето вещото лице заключава, че макар влекачът да е бил в своята лента за движение с лява страна близо до разделителната линия, като цяло товарната автокомпозиция се е движила със средната си част около разделителната линия, т.е. лявата страна на полуремаркето е била в насрещната лента, и водачът й е предприел действия за връщане изцяло в полагащата му се пътна лента.

На отстояние 97.2 м от сблъсъка лекият автомобил започнал да се отклонява от своята лента наляво към насрещната лента без да са констатирани обективни причини за това му действие, като вещото лице сочи, че технически е било възможно лекият автомобил да се движи в полагащата му се лента – стр.38 от закл. Ударът между автомобилите се осъществил в предната дясна ъглова част на влекача и предната челна и предната странична дясна част на лекия автомобил, изцяло в лентата за движение на товарната автокомпозиция, като лекият автомобил се намирал с лявата си предна част на 30 см от края на платното за движение. Причинена е тотална деформация на предната му челна и предната странична дясна част. Установено е “S-образно движение на автокомпозицията след удара, сочещо, че преди удара водачът на товарния автомобил е предприел действия за отклоняване наляво – стр.37 от закл. Вещото лице е изчислило и съпоставило необходимото време и изминатото разстояние за аварийно спиране на товарната автокомпозиция при избраната от водача и при разрешената скорост на движение. Посочва, че времето за аварийно спиране и при двете скорости е 2.45 сек, от започване на отклоняването наляво от лекия автомобил до достигане мястото на удара изминалото време е 3.11 сек, а от навлизането в насрещната пътна лента до достигане мястото на удара е изминало време 2.06 сек. По отношение на разстоянието е изчислило, че към момента на започване на отклоняването на лекия автомобил двете ППС са се намирали на разстояние 170 м едно от друго, когато той навлязъл с лявата си част в насрещната лента те се намирали на разстояние 112.5 м едно от друго, като при избраната от водача скорост на движение необходимото разстояние за аварийно спиране е 115 м, а при разрешената скорост – 84.7 м. При съпоставяне на тези данни дава заключение, че ако водачът на автокомпозицията се е движил в рамките на максимално разрешената за пътния участък скорост от 70 км/ч и е реагирал за аварийно спиране във времето от момента на започване на отклоняването на лекия автомобил наляво до достигане на предната лява част на същия до разделителната 3 линия /за 1.05 сек/ сблъсъкът е щял да бъде предотвратен. Дори и ако се е движил с разрешената скорост, реагиране за спиране в по-късен момент, нямало да предотврати сблъсъка. Извън поведението на водача на товарната автокомпозиция заключва, че от техническа гледна точка сблъсъкът не би се осъществил, ако водачът на лекия автомобил е продължил движението си в собствената пътна лента доколкото липсват данни за обективна причина за предприемане на отклоняване наляво. Заявил е, че при хипотеза, че в завоя товарната автокомпозиция се е движила частично в насрещната за нея лента е възможно това да е обусловило реакцията на водача на лекия автомобил.

Изчислил е и необходимото разстояние за аварийно спиране на лекия автомобил при избраната от водача и при разрешената скорост на движение – съответно 114.8 м и 80.5 м.

Не е спорно, че по случая е образувано ДП № ЗМ-30/ 2016 г. на РУ на МВР – Полски Тръмбеш, което е прекратено с влязло в сила постановление от 18.05.2017 г. на ОП Велико Търново, като е прието, че не е налице извършено транспортно престъпление, тъй като причина за настъпване на ПТП и крайният вредоносен резултат е поведението на самия пострадал.

Вследствие на ПТП наследодателят на ищците е получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която според вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е довела до несъвместима с живота остра обемна кръвозагуба и контузия на главния мозък и като последица от тези травматични увреждания А. Б. А. е починал на 21.02.2016 г. Във връзка с направено от застрахователя възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан вещото лице е дало заключение, че травмите са резултат от значителната пластична деформация със силно разрушаване на предницата на автомобила и навлизането й в купето и биха настъпили и довели до летален изход и при поставен предпазен колан.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. Й. и св. А. – братовчеди на пострадалия, които установяват, че пострадалият и съпругата му са живели в с. Масларово, били са винаги заедно и никога не са се разделяли откакто са се оженили през 1969 г., били сплотено семейство, работели заедно в градината, отглеждали животни и смъртта на А. била шок за ищцата и много й се отразила емоционално. За децата – ищците Б. А. Б. и Д. А. Б. посочват, че те не живеят на село, но всяка седмица си идвали, отнасяли се с уважение към родителите си, помагали им, носели им подаръци. Те тежко приели смъртта на баща си. От представените от ищците декларации за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83 ал.2 ГПК се установява, че Б. А. Б. – на 51 г., живее в гр. Павликени, а Д. А. Б. – на 46 г. живее в гр. Велико Търново. Не е спорно, че всички ищци са заявили застрахователна претенция пред застрахователя на 13.06.2017 г., по която 4 застрахователят се е произнесъл с отказ на 04.09.2017 г.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира формирания от първоинстанционния съд извод за осъществяване елементите на фактическия състав, обуславящ отговорността на застрахователя за репариране на причинените от застрахованото при него лице вреди, за основателен. Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.432 ал.1 КЗ и по делото е установено кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки за основателност на исковите претенции. Вследствие на ПТП с участието на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество е настъпила смъртта на наследодателя на ищците и това съставлява застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ. Неоснователно жалбоподателят счита, че застрахованият не е действал противоправно и няма никаква вина за настъпването на процесното ПТП, като се позовава на констатациите, изложени в постановлението на Прокуратурата, с което е прекратено образуваното по случая досъдебно производство. Както правилно е посочил ВТОС само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а постановлението няма обвързваща сила за тези факти и гражданският съд е компетентен да установи наличието на деликт – противоправно поведение, от което са произтекли вреди и вина на деликвента. В настоящия казус от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза относно механизма на ПТП се установява, че причината за настъпване на ПТП е поведението на пострадалото лице, чиято реакция при изяснената пътна ситуация е била напълно нелогична и неадекватна. При възприета от него опасност за движението му той не е намалил скоростта, не е предприел спиране и не се е отстранил плътно вдясно в своята лента за движение, при все, че това съгласно заключението е било технически възможно, като там има и достатъчно широк банкет, а е предприел косо навлизане в насрещната лента, в която към него се е приближавала процесната товарна автокомпозиция. Вещото лице е категорично, че сблъсъкът между двете ППС би бил избегнат дори и при допуснатото от двамата водачи нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП – управление с превишена за пътния участък скорост, ако той беше останал в своята лента за движение. Реакцията на пострадалия обаче е провокирана от допуснато от застрахования нарушение на чл.16 ал.1 от ЗДвП, която норма забранява на водача на пътно превозно средство при управление на ППС по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Допускането на това нарушение от застрахования е установено по безспорен начин от експерта по обективните находки на местопроизшествието, сочещи, че влекачът е бил с лявата си част в близост до разделителната линия, а лявата част на полуремаркето се е намирала 5 в лентата за движение на лекия автомобил, при което логично е водачът на последния да възприеме това като опасност, още повече, че се касае до ППС значително надвишаващо неговите габарити и то излиза от завой, което влияе на възприятията в каква степен е навлизането. Това нарушение е допуснато виновно при форма на вината непредпазливост и е станало причина за последвалите събития, т.е. съдът приема за доказано съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД на вредите, защото макар основно пострадалият със своите действия да е създал условия за настъпването им, те не са резултат само и единствено от неговото поведение, а принос има и застрахованото лице. Предвид това не може да бъде изключена отговорността на застрахования за настъпване на вредоносния резултат и оттам на застрахователя, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на деликвента. Съдът не счита, че настъпването на вредите се намира в причинно-следствена връзка с управлението на товарния автомобил със скорост, надвишаваща разрешената – с нарушение от водача му на чл.21 ал.1 ЗДвП, защото критичната пътна ситуация е създадена от водача на лекия автомобил с навлизането от него в насрещната лента за движение и възможността на водача на товарния автомобил да избегне сблъсъка при управление с разрешената скорост от 70 км/ч е сведена съгласно заключението на вещото лице до реакция от него в рамките на 1.06 сек, изчислено от момента на започване на отклоняването на лекия автомобил към неговата лента, т.е. изключително кратко време за реагирането на водача, който не е бил длъжен да очаква и не е можел да предвиди подобна реакция на насрещно движещо се правомерно към него момент МПС.