Решение № 177 от 21.09.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Свиленград, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200434 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от П. Т. К. с ЕГН ********** от град ****************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7690319 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 200 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендират се разноски.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява и не се представлява. С Писмено становище процесуалният му представител – адвокат С. М. иска от Съда да отмени ЕФ, тъй като описанието на 1 нарушението било непълно, налице било несъответствие между данните в ЕФ и Протокола за използване на радара и не се виждал регистрационният номер на автомобила. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Съгласно данните, съдържащи се в процесния ЕФ н а 03.06.2023 година в 14.55 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Асен Златаров” до дом № 12, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към град Любимец, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ с държавен регистрационен номер ***********, със скорост 7 2 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч (въведена като общо ограничение), съответно превишена стойност на скоростта 22 км/ч. ЕФ е издаден на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и 2 съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (цитираното правно основание е посочено в ЕФ, приложен към преписката, а в ЕФ, приложен към Жалбата е посочено различно правно основание - чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), както и е посочено, че деянието е извършено при условията на повторност съгласно ЕФ № 6772670, влязъл в сила на 01.02.2023 година.

Процесният фиш е връчен на лицето н а дата 04.07.2023 година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, данните съдържащи се в Придружителното писмо, с което е изпратена преписката в Съда и от отметката, направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя и приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 03.06.2023 година, в 14.55 часа, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол с рег.№ 351р13089/05.06.2023 година, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият след като е изискан допълнително от страна на Съда е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 03.06.2023 година и времето (13.45 часа д о 16.45 часа), за ограничението на скоростта , въведено с пътен знак - 60 км/ч разрешена скорост и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – второкласен път № 88, при км. 1 + 500, на разклона за село Мезек, област Хасково, посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и 3 други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 5 броя снимки за конкретния клип, на четири от които е виден автомобила, а регистрационният му номер – на една от тях (в тази връзка наведеното от адвокат М. възражение, касаещо обстоятелството, че не е установен регистрационният номер на процесния автомобил е неоснователно). От същите се установява, че е заснет автомобила в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 75 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 1 5 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 12 км/ч.

(след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането. От същата Справка става ясно, че ЕФ № 6772670 е връчен на 17.01.2023 година е и влязъл в сила (в този смисъл е и Справката относно статуса на посочения ЕФ). От представеното копие на 4

ЕФ № 6772670 става ясно, че е влязъл в сила на 01.02.2023 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, част от които са идентични с тези посочени от процесуалния представител на жалбоподателя в Писменото му становище:

1. По делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна е посочено, че нарушението е в град Свиленград на улица „Асен Златаров” (в ЕФ, в разпечатката към клипа и в Придружителното писмо), а от друга – на второкласен път № 88, при км. 1 + 500, на разклона за село Мезек, област 5

Хасково (в Протокола за използване на АТСС), т.е. издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в ЕФ , тъй както последният представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението.

Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по Административнонаказателната преписка (АПН) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Разпечатката съдържа 41 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ee9d818-3f91-47b6-936c-69927285cdfa