Решение № 2446 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2446 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110119345 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ю.Б.” АД срещу Н. Д. А., Б. Д. К. и А. Д. А. , конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници по закон на мястото на починалия в хода на делото длъжник Д. Б. А., за признаване за установено, че дължат на ищеца вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2018 г. по ч. гр. д. № 32807/2018 г. по описа на СРС, 119 състав, за сумите: 7476,45 лв., представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 10.08.2004 г., ведно със законна лихва от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 1481,68 лв. за периода от 10.08.2004 г. до 02.04.2018 г., мораторна лихва в размер на 137,63 лв. за периода от 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г., такси в размер на 111,02 лв. за периода от 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г., в условията на разделна отговорност, както следва: от Н. Д. А. – сумата от 2492,15 лв., равняваща се на 1274,22 евро, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 10.08.2004 г., ведно със законна лихва от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 493,89 лв., равняваща се на 252,52 евро, за периода от 10.08.2004 г. до 02.04.2018 г., мораторна лихва в размер на 45,88 лв., равняваща се на 23,46 евро, за периода от 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г., такси в размер на 37,01 лв., равняващи се на 18,92 евро, за периода 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г.; от Б. Д. К. – сумата от 2492,15 лв., равняваща се на 1274,22 евро, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта 1

„Euroline” от 10.08.2004 г., ведно със законна лихва от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 493,89 лв., равняваща се на 252,52 евро, за периода от 10.08.2004 г. до 02.04.2018 г., мораторна лихва в размер на 45,88 лв., равняваща се на 23,46 евро, за периода от 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г., такси в размер на 37,01 лв., равняващи се на 18,92 евро, за периода 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г.; от А. Д. А. – сумата от 2492,15 лв., равняваща се на 1274,22 евро, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 10.08.2004 г., ведно със законна лихва от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 493,89 лв., равняваща се на 252,52 евро, за периода от 10.08.2004 г. до 02.04.2018 г., мораторна лихва в размер на 45,87 лв., равняваща се на 23,45 евро, за периода от 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г., такси в размер на 37,00 лв., равняващи се на 18,92 евро, за периода 10.08.2004 г. до 15.05.2018 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 10.08.2004 г., картовото предприятие „Б.Р.С.“ АД е предоставило на Д. Б. А., револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер 7500 лв. по кредитна карта „Euroline”, който кредит картодържателят можел да усвоява по начините, уговорени в чл. 4-6 от ОУ на „Б.Р.С.“ АД за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от процесния договор, които картодържателят изрично бил приел. Твърди, че съгласно договора картодържателят можел да усвоява различни суми през различните периоди. Сочи, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Излага, че главницата в размер на 7476,45 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, като от тях били приспаднати направените погашения. Според предвиденото в чл. 10 от ОУ, картодържателят можел да погаси задълженията си в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала с възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения. При погасяване на задължението на части, трябвало да се изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит.

Ищецът твърди, че на 24.03.2005 г. между „Б.Р.С.“ АД и него, е сключен Договор за продажба на предприятие, по силата на който, правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“, му били прехвърлени. Сочи, че картовото дружество е уведомило картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение, издадено и изпратено съгласно чл. 9.1 от ОУ. Излага, че с Решение на „Ю.Б.“ АД, едноличен собственик на капитала на „Б.Р.С.“ ЕАД, на 29.11.2019 г. „Б.Р.С.“ ЕАД се преобразувало чрез вливане в „И.А.Б.Л.Б.“ ЕАД, което дружество се конституирало като страна по всички договори за кредит, по които страна е 2

„Б.Р.С.“ ЕАД. На 04.02.2020 г. се осъществило преобразуване на „И.А.Б.Л.Б.“ ЕАД чрез вливане в „Ю.Б.” АД. По силата на извършеното вливане, ищецът станал универсален правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество, както и всички права и задължения на „И.А.Б.Л.Б.“ ЕАД по сключените договори с клиенти, му били прехвърлени.

На 27.07.2017 г., между кредитополучателя и новия кредитор „Ю.Б.“ АД било сключено Допълнително споразумение, с което страните се съгласили да бъде извършена промяна във вида на издадената кредитната карта. С оглед промяната на вида на картата, страните приели действието на нови общи условия. Излага, че картоиздателят изпращал всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички операции с картата. Поддържа, че картодържателят преустановил плащанията на дължимите суми по изпращаните му извлечения, предвид което и и на основание чл. 15.2 от ОУ ищецът упражнил правото си да обяви цялото задължение на ответника по процесния договор за предсрочно изискуемо, за което ответникът бил уведомен на 02.04.2018 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – Н. Д. А., с който оспорва предявените искове. С молба от 09.10.2025 г., подадена след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, ответникът е релевирал правни доводи за недължимост на процесните суми. Прави възражение за нищожност на договора за издаване на кредитна карта, както и за наличие на неравноправни клаузи, като излага подробни доводи. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – Б. Д. К., с който оспорва предявените искове. Сочи, че кредитът не е револвиращ, а такъв с фиксирана сума и погасяване чрез анюитетни месечни вноски. Счита, че не е налице връзка между договора за издаване на кредитна карта и допълнителното споразумение, като излага че видно от последното същото не било подписано от ответника, а от лице с други имена. Оспорва първоначалният ответник да е усвоявал суми след датата на второто съглашение - 21.07.2017 г., както и за периода от 17.09.2016 г. до 08.01.2020 г. да са били направени погашения в общ размер 3340 лв. Прави възражение за нищожност на договора за издаване на кредитна карта, както и за наличие на неравноправни клаузи, като излага подробни доводи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът А. Д. А. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1/ между „Б.Р.С.“ АД (чиито права и задължения са преминали към ищеца по силата на сключен Договор за продажба на предприятие; в това число и че „Б.Р.С.“ ЕАД се е преобразувало чрез вливане 3 в „И.А.Б.Л.Б.“ ЕАД, което дружество впоследствие се е преобразувало чрез вливане в „Ю.Б.” АД) и наследодателя на ответниците е сключен валиден договор за предоставянето на банков кредит чрез кредитна карта, както и твърдяното съдържание на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит, както и неговия размер;

3/ кредитната карта да е била предоставена на длъжника; 4/ че е настъпила изискуемостта на задълженията по кредита респ. че са налице предпоставките за предсрочна изискуемост; 5/ уговорена по договора възнаградителна лихва, както и размера на задължението за възнаградителна лихва за претендирания период; 6/ изпадането на длъжника в забава, размера на главното задължение, както и размера на обезщетението за забава за заявения период; 7/ редовно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне с договор за продажба на предприятие; 8/ че към процесния договор е сключено валидно допълнително споразумение между ищеца и наследодателя на ответниците с твърдяното съдържание; 9/ че длъжникът е поел задължение да заплаща такси за извършените услуги на твърдяното основание, тяхното извършване, размера на претенцията.

С оглед релевираното възражение за погасителна давност ищецът следва да докаже наличие на предпоставки за спиране и прекъсване на погасителната давност.

С доклада по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили, поради което и договорната автономия е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, то когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор може да бъде констатирана служебно. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката. Такъв е порокът на сделката поради противоречие със закона, който се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.

В този смисъл и в рамките на служебните си правомощия съдът е извършил преценка за валидността на сделката съобразно императивния материален закон.

4

В настоящия случай, към момента на твърдяното от ищеца сключване на процесния договор – 10.08.2004 г., е действал Законът за банките (обн., ДВ. 52, от 01.07.1997 г., отм., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), съобразно който само банка е търговецът, който може да сключва договори за кредит с публично привлечени парични средства, както и да издава и управлява банкови карти (арг. чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗБ (отм.), действаща редакция към 2004 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.), посочените сделки представляват „банкова дейност“ и могат да бъдат сключвани само от лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка. Без писмено разрешение на Централната банка, банката не може да извършва банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия, като в противен случай сделките са нищожни – арг. чл. 19, ал. 4, т. 4 и ал. 9 ЗБ (отм.).