Решение № 48 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501466 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 260748/02.03.2022 г., постановено по гр.д. № 9692/2019 г., Софийски градски съд, І-1 състав е отхвърлил предявения от Е. П. А. против В. С. А. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата в общ размер на 43 967,16 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в стойността на л.а.м. „Хонда“ с ДК № ***, 4 бр. стелки за гуми, 8 бр. автомобилни гуми и вентил, от неизпълнение на споразумение от 03.08.2018 г., ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба до изплащането. Ищецът е осъден да заплати на ответницата и направените от нея разноски в производството в размер на 1 850 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба вх.№ 281465/15.04.2022 г. на ищеца Е. П. А. чрез процесуалния му представител адвокат И. Ц. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към първоинстанционното дело стр.194.

Решението се обжалва в неговата цялост. Твърди се, че същото е 1 необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се процесуално нарушение на съда при квалифицирането на иска и разпределянето на доказателствената тежест, както и че съдът е следвало да изясни въпроса относно пасивната процесуална легитимация[1]дали са касае за предявен иск срещу физическото лице А. или срещу А. в качеството й на управител на „ТПСОФТ“ ЕООД, доколкото в споразумението двете качества се преплитат и същото е следвало да бъде тълкувано в съответствие с действителната воля на страните, които са го сключили. Твърди се, че като не е сторил това, съдът е извършил процесуално нарушение, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни аргументи по съществото на спора. При условията на евентуалност се твърди, че от въведените с исковата молба твърдения се касае за иск по чл.45 от ЗЗД, а не както първоинстанционният съд е приел иск по чл.79 от ЗЗД.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендират се разноските и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответницата в първоинстанционното производство чрез процесуален представител адвокат Г..

Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при обсъждане на всички събрани доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност. Оспорва всички наведени твърдения във въззивната жалба като неоснователни и неправдиви. Оспорва твърденията за извършени от съда процесуални нарушения.

Оспорва обстоятелството, че В. А. е подписала документ, озаглавен „Анекс“ към споразумението, поради което оспорва автентичността му.

Въззивникът-ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата - ответница в първоинстанционното производство, в 2 съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Е. П. А. срещу В. С. А. за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от неизпълнение на подписано между страните споразумение от

03.08.2018 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не е спорно, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на 31.01.2020 г.

По делото е прието писмено споразумение от 03.08.2018 г., сключено между В. С. А. и Е. П. А., което в тази си част (без анекса) не се оспорва от страните и с което същите са заявили воля за уреждане на възникналите по време на брака им имуществени отношения. В констативната част на споразумението страните са посочили, че Е. П. е получил по личната си банкова сметка сума в размер на 80 100 евро, представляваща продажната цена на апартамент № Б12, находящ се в гр. ***, СО, район Искър, бул. „***“ № *** и паркомясто № 37, находящо се в бл.2 на същата жилищна сграда, както и че Е. П. е предал на В. А. токен устройство рег. № *** и печата на „ТПСОФТ“ ООД. Страните са се споразумели на 03.08.2018 г. да се явят при избран от тях нотариус за прехвърляне на притежаваните от Е. П. А. 25 дружествени дяла всеки един от тях по 100 лв. на обща стойност 2 500 лв. от общо 50 дружествени дяла от капитала на „ТПСОФТ“ ООД, на В. С. А..

Досегашният управител Е. П. А. да бъде освободен от всякаква отговорност като МОЛ в „ТПСОФТ“ ООД, включително касите (валутна и левова) на фирмата се смятат за предадени. Всички вещи, собственост на „ТПСОФТ“ 3

ООД, намиращи се във владение на Е. П. А. към момента на подписване на споразумението ще останат негова собственост, като В. С. А. няма и няма да има претенции спрямо тях. Уговорено е В. А., в качеството си на управител на „ТПСОФТ“ ООД да продължи да заплаща лизинговите вноски за л.а.м.

„Хонда“, модел „ HR-V“ с ДК № ***, като след изтичането на договора за лизинг се задължава да прехвърли собствеността върху превозното средство на Е. А..

На 03.08.2018 г. е проведено Общо събрание на „ТПСОФТ“ ООД, на което са взети решения за прехвърляне на 25 дружествени дяла, собственост на ищеца, за освобождаване на съдружника Е. П. А. и продължаване дейността на дружеството като Еднолично дружество с ограничена отговорност „ТПСОФТ“ ЕООД с едноличен собственик на капитала В. С. А..

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от същата дата, Е. П.

А. е прехвърлил на В. С. А. притежаваните от него 25 дружествени дяла всеки един по 100 лв. от капитала на „ТПСОФТ“ ООД за сумата от 2 500 лв.

С нотариална покана с рег.№ 89, том І, № 2 от 21.01.2019 г. на нотариус П. С. с рег.№ *** на НК, „ТПСОФТ“ ЕООД е поканило ищеца Е. А. да се яви на 30.01.2019 г. в кантората на нотариус Х. В. рег.№ *** на НК, за да предаде владението, ключа и намиращите се в него документи на л.а.м. „Хонда“, модел „HR-V“ с ДК № ***. Предаването е осъществено с приемопредавателен протокол от 19.02.2019 г.

Между страните не се спори, а и с представените писмени доказателства се установява, че договорът за финансов лизинг на л.а.м.

„Хонда“, модел „ HR-V“ с ДК № ***, е сключен между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „ТПСОФТ“ ООД.

Не се спори, че на 29.11.2019 г. лекият автомобил и след изплащане от „ТПСОФТ“ ООД в качеството на лизингополучател на всички дължими суми по договора за лизинг, което изплащане е осъществено на 27.11.2019 г., процесният автомобил е придобит от трето за спора лице К. Г. К., за което на дружеството е заплатена сума в размер на 6 600 лв. с преводно нареждане за кредитен превод от 29.11.2019 г. с посочено основание за плащане: по договор за покупко-продажба на автомобил с рег. № *** и посочена рама.

Не е спорно, а с приетите по делото фактури № 0300014516/10.11.2017 г. и № 1279/28.11.2017 г. се установява, че 4 бр.стелки за процесния 4 автомобил на стойност 60,94 лв., 8 броя авто гуми и 4 бр.вентили на обща стойност 1 644 лв. са закупени от „ТПСОФТ“ ООД.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел неоснователност на исковата претенция с мотивите, че отношенията между съпрузи във връзка с придобито през време на брака имущество и тези при участието им в търговско дружество се подчиняват на различен правен режим. Първите са елемент от семейните и се регулират от разпоредбите на Глава IV от Семейния кодекс.

Придобитото след сключване на брака, независимо дали е в съпружеска общност или не, се отразява и става част от имуществото на съпрузите, като физически лица. Те биха могли да уредят имуществените си отношения чрез сключването на брачен договор при условията, във формата и със съдържанието по чл.38 и чл.39 СК. Когато съпрузи учредят търговско дружество /ООД/ и са съдружници в него отношенията във връзка с дейността му и имуществото се регулират от разпоредбите на Търговския закон. Дружеството е юридическо лице, което участва в гражданския и търговски оборот като самостоятелен правен субект. В правоотношенията с трети лица придобитите права и поетите задължения са такива на юридическото лице и част от неговото имущество /арг. чл.15 ТЗ/.

Съдружниците в ООД са персоналния състав на дружеството, които заедно формират органа по управление-общото събрание, и в рамките на своето членство имат правата по чл.123 ТЗ, съответно задълженията по чл.124 ТЗ.

Съгласно чл.125 ТЗ всеки от тях има дружествен дял от имуществото на дружеството в размер определен съобразно дела му в капитала.

Регламентираното в ТЗ правно положение на съдружниците не се променя, ако те са едновременно и съпрузи. Членственото правоотношение има личен характер, а дяловото участие е индивидуална собственост на съдружника и изключено от съпружеската имуществена общност /ТР № 2/27.12.2001г., ОСГК на ВКС/. Първоинстанционният съд е приел също така, че споразумението няма формата и съдържанието на брачен договор по чл.38 СК и не следва да се разглежда като такъв. Нито има значението на решение на общото събрание. По правната си същност е договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, като уговорките, в частта за прехвърляне на дружествените дялове и поетите от ответницата задължения във връзка с имущество на дружеството не са елемент от семейните им отношения, а касаят отношенията по повод 5 участието в търговското дружество. Приел е, че ответницата в качеството си на физическо лице не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по така предявените срещу нея искове, защото отговорността за неизпълнение на задължението е на юридическото лице. Приел е също така, че очевидно намерението на ищеца е било да придобие автомобила безвъзмездно чрез договор за дарение, но доколкото уговореното в т.4 от споразумението е за бъдеща прехвърлителна сделка на основание чл.226, ал.1 от ЗЗД обещанието за дарение е нищожно и не произвежда действие.

По горните съображения отхвърлил изцяло исковите претенции.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД, във връзка с чл.23, ал.1, връзка с чл.365 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По своята правна същност, споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който - като всеки друг договор има силата на закон за страните.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че ответницата в качеството й именно на физическо лице е пасивно материално правно 6 легитимирана да отговаря по така предявените срещу нея искове по следните съображения: