Решение № 417 от 17.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Казанлък, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510102175 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен иск за обявяване нищожност на договор с пр. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и на осн. чл.22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Ищцата Х. Я. Х., ЕГН: ********** моли съда да обяви за нищожен договор за потребителски кредит от *** г., сключен между нея и „Т.“ ЕАД, поради противоречие с добрите нрави чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и на осн. чл.22, вр. с чл.11 ал.1 т.9,т.10,т.11,т.12 от ЗПК.

Моли да бъде осъдена насрещната страна да й заплати направените разноски.

Твърди, че е страна по договор за потребителски кредит от *** г., сключен с ответното дружество "Т." ЕАД, съгласно който договор трябва да върне сума в общ размер на 22 857.48 лева, при получена в заем сума в размер на 11500.00 лева, ГПР 34.27%, годишен лихвен процент 30.39 % и срок на кредита - 36 месеца.

Съгласно чл.7.1 от договора за потребителски кредит от *** г., сключен с "Т." ЕАД, следва да заплати и застрахователна премия в размер на 3381.82 лева. Счита, че договорът за потребителски кредит от *** г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по следните съображения:

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други 1 разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Твърди, че понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.

Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/.

При кредит с кратък срок на ползване /38месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100 % по-висок от стойността на заема е необяснимо - нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредита /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишава двукратно размера на предоставения заем. При формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Практиката приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. При обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва е в размер на 30.39 % годишно и същата надхвърля на четири пъти и половина пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично размера на законната лихва. Договорът за потребителски кредит от *** г., накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при 2 договарянето, поради което се явява нищожен. Нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за нея.

Еквивалентност между престациите не е налице, тъй като сумата която се претендира като лихва е в размер на 7975.66 лева, т.е. размер над 50% от отпуснатата главница.

Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит от *** г., е недействителен и на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент 30.39 %. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. От съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран за целият срок за кредита или е референтен/променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата й и е основание за недействителност на договор за потребителски кредит.

В чл.9 от 4 договора е възпроизведен текстът на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, а именно: “Лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти Този текст не изключва приложението на референтен лихвен процент. В чл.9.1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 30,48%, но не е определен изрично като фиксиран. Това от своя страна, води до нищожност на договор за кредит на основание чл.22, вр.с чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

В договора за потребителски кредит от *** г., е посочено, че ГПР е в размер на 34.27%. Липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент от 30.39% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин тя е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ще направи и които са 3 отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Позовава се на Опр. №531/10.06.*** г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. по идентичен случай- че договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. Съобразяване на разхода за застрахователна премия при определяне на общия размер на разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не е в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит от *** г., е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и застрахователна премия, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума създава невъзможност за не да разбере заплащаните вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява едно самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит.

В договора за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Твърди, че в чистата стойност на договор за потребителски кредит от *** г., не следва да бъде включена застрахователна премия в размер на 3381.82 лв., тъй като липсват доказателства кредитодателят да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователната премия, която според посоченото в договора е начислена към главницата.

Наред с това, застрахователна премия от 3381.82 лева е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските 4 кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Поради невключване на уговорките за застрахователна премия и такса експресно разглеждане на документи в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.