Определение № 46 от 06.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Кърджали, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20255100600074 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.345, ал.1 от НПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от адв.М. Ч. от АК – Кърджали против определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 03.10.2024 г. по НЧХД № 526/2024 г. по описа на РС-Кърджали, с което са присъдени в тежест на частния тъжител Ю. Н. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и постановено в противоречие със закона в частта му за разноските. Сочи, че съгласно чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Съдът правилно бил стигнал до извода за дължимост на сторените разноски, но неправилно бил определил размера, който бил крайно занижен и неотговарящ на размерите заложени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото бил приложен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно по ЗАдв, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК, въпреки че за нуждите на наказателния процес прилагането на такъв списък не било необходимо. Излага подробни съображения и моли да се постанови определение, с което да се измени допълнително определение по НЧХД № 526/24г. постановено в открито съдебно заседание на 03.10.24г., с което тъжителя Ю. Б. е осъден да 1 заплати на Б. С. сумата в размер на само 200 лв., вместо което да се постанови на основание чл.190, ал.1 от НПК вр чл. 13, ал.1, т.1 и чл.13, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъжителя Ю.

Н. Б. да заплати на Б. К. С. допълнително сумата в размер на още 1300 лв., представляваща възнаграждение за защита на подсъдим и граждански ответник в производството по НЧХД № 526/24 по описа на КРС.

Алтернативно моли, обжалваното определение да бъде отменено, а в полза на Б. да бъдат присъдени сторените от него разноски в пълен размер, така както било посочено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

По делото е постъпило становище от Ю. Н. Б., действащ чрез пълномощника си адв.И. Б., в което се твърди, че жалбата е недопустима и неоснователна, като излага съображения в подкрепа на становището си.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и извърши служебна проверка на материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законовия срок и от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

В Районен съд – Кърджали е било образувано НЧХД № 526/2024 г. по постъпила тъжба от Ю. Н. Б. против Б. К. С. от гр.Кърджали за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

С определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 03.10.2024 г. по НЧХД № 526/2024 г. по описа на РС-Кърджали, след като на основание чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съдът е прекратил наказателното производство по НЧХД № 526/2024 г. по описа на Районен съдКърджали, водено срещу Б. К. С., с ЕГН ********** за престъпление по чл.130, ал.2 от НК се е произнесъл и по направено искане от защитника на подсъдимия – адв.М. Ч. от АК – Кърджали за присъждане на направените разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК и приложен договор за правна защита и съдействие. Така, съдията-докладчик съобразно с нормата на чл.190, ал.1 от НПК и предвид становището на адв.Б.- повереник на частния тъжител, е счел, че следва в тежест на частният тъжител да се възложат направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, предвид, че по делото не е провеждано друго съдебно заседание и не е осъществявано друго процесуално представителство, с оглед което е присъдил в тежест на частния тъжител Ю. Н. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Видно от приложеното ВЧНД № 361/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали с Решение рег.№ 39/27.02.2025 г., е отменено протоколното 2 определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 03.10.2024 г. по НЧХД № 526/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е прекратено наказателното производството по делото водено срещу Б.

К. С. с ЕГН ********** за престъпление по чл.130, ал.2 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Т.е., към момента на разглеждане на настоящата частна жалба наказателното производство е висящо.

В обжалваното определение, районният съд е присъдил в тежест на частния тъжител Ю. Н. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, но не е посочил в диспозитива на определението в чия полза са тези разноски, на кого следва да бъдат заплатени. Но въпреки това, видно от т.н. мотивировъчна част, макар и твърде лаконична, е посочено, че става въпрос за направените от подсъдимия разноски. По този начин съдът е ограничил процесулните права на подсъдимия, като го е лишил от възможността да упражни в пълен обем правото си на защита при решаване на въпроса за направените по делото разноски с оглед развитието на делото и снабдяването му с изпълнителен лист на база това определение, ако разбира се същото влезе в законна сила. Описаното нарушение е съществено такова и е достатъчно основание обжалваното определение да бъде отменено. В случая обаче с оглед развитието на производството по делото е налице друго отменително основание, а именно:

Възлагането на направените в едно наказателно производство разноски е в зависимост от изхода на делото. Съгласно разпоредбите на чл.189, ал.3 и чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да ги заплати, а когато бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по делата, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. От редакцията на закона е видно, че визира всички случаи на прекратяване, без значение какво е основанието и дали е възникнало пред първата или въззивната инстанция.

Процесуалната разпоредба на чл.190, ал.1 от НПК е императивна и не предоставя възможност за преценка или различно тълкуване. В този смисъл и ТР № 36 от 06.11.1990 г. по н.д. № 27/90 г., ОСНК. Принципно в НПК не е налице законов текст, какъвто съществува в ГПК - чл.78, ал.5, даващ възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение, при прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Цитираната разпоредба – чл.78, ал.5 от ГПК може да се приложи „по аналогия“ единствено и доколкото възражението на защитника на подсъдимия за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение не касае наказателната отговорност на същия.

В разглеждания случай обаче, след като е отменено определението на районния съд, с което наказателното производство по делото е било прекратено, не е налице приключило производство, а висящо такова. Както вече бе посочено, въпросът по направените в наказателното производство разноски се решава в зависимост от изхода на делото, поради което и 3 обжалваното определение, с което съдът се е произнесъл по направени по делото разноски следва да бъде отменено.

С оглед изложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.10.2024г. постановено по НЧХД № 526/2024г по описа на Районен съд – Кърджали, с което са присъдени в тежест на частния тъжител Ю. Н. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4