Решение № 4170 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4170 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

ИванИ. Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100507976 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

С Решение 15559/13.08.2024 г. по гр. д. № 61825/2022 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е уважил предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и е отхвърлил предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 273298/27.08.2024 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от Ч. Т. Ч.

/ответник и ищец по насрещния иск/, чрез адв. Д. в частта, в която е уважен евентуалния иск и е отхвърлен насрещния иск.

С Определение № 19655/14.10.2025 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на Ч. Т. Ч. е конституиран неговият наследник М. Ч. Г..

Въззивникът навежда доводи, че изводът на районния съд за негодност на извършената работа е необоснован, тъй като същата е била използвана от възложителя продължително време без възражения, а твърдения за недостатъци са направени едва с исковата молба. Според въззивника не са били налице предпоставките по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора, поради което неправилно е прието, че договорното правоотношение е прекратено. Поддържа се още, че на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят 1 дължи заплащане на възнаграждението за извършената и приета работа, респективно поне за полезната за него част съобразно уговореното в договора.

Оспорва се и изводът на съда, че сумата от 2665 лв. е била заплатена, като се сочи, че това обстоятелство е прието за доказано единствено чрез свидетелски показания в нарушение на чл. 164, ал. 1 ГПК, въпреки уговорката плащанията да се удостоверяват с писмени разписки. Навеждат се и доводи за неправилна преценка на показанията на свидетелката П.Д., която като дъщеря на ищцата е заинтересована от изхода на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. И. Г., чрез адв. Б.-Ц., с който счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение в оспорваната част за правилно.

Въззиваемият поддържа, че договорът за изработка е изпълнен съобразно одобрената от възложителя мостра и макар със закъснение от около 2–3 седмици, работата е била предадена и приета без своевременни възражения. Подчертава се, че парапетът е бил монтиран в пълен обем и е използван по предназначение в продължение на месеци, което сочи на приемане на работата и нейната годност за обичайна употреба. Посочва се, че констатираните недостатъци са явни, несъществени и не обуславят извършената впоследствие цялостна реконструкция, а биха могли да бъдат отстранени с незначителни корекции. Твърди се, че възложителката не е направила своевременни възражения относно качеството на изпълнението и че претенциите са преклудирани по чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Оспорва се и твърдението за отправени възражения чрез Viber, тъй като е установено, че използваният телефонен номер не е бил на изпълнителя. Поддържа се, че договорът е изпълнен и не са налице предпоставки за приложение на чл. 55 ЗЗД, както и че извършените впоследствие промени по парапета представляват структурна промяна на визията му, а не поправка на установените недостатъци. Поради това се счита, че въззивната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

Срещу решението е постъпила и въззивна жалба с вх. № 284647/09.09.2024 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от А. И. Г.

/ищца и ответница по насрещния иск/, чрез адв. Б.-Ц. в частта, в която е отхвърлен главния иск.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че работата е била приета от възложителя, като твърди, че още при монтажа са били направени възражения относно качеството на изпълнението, включително за различни по вид пръчки, некачествени заварки, липса на стабилност на парапета и несъответствие с договореното. Посочва се, че изпратеното до изпълнителя съобщение по Viber и последващата нотариална покана доказват липсата на приемане на работата и настояването за отстраняване на недостатъците.

Жалбоподателят поддържа, че от събраните доказателства и заключението на 2 съдебно-техническата експертиза се установява съществено и неотстранимо некачествено изпълнение, изразяващо се в несъответствие със строителните нормативи, некачествени заварки, различни по размер и разположение елементи на парапета, наличие на ръжда и риск за безопасността при ползването му. Според въззивника тези недостатъци правят изработката негодна за обичайното и договореното предназначение, поради което е било налице основание за разваляне на договора по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се още, че след развалянето на договора изплатеното възнаграждение подлежи на връщане като дадено на отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава. Твърди се също, че изпълнителят е бил многократно уведомяван за констатираните недостатъци и е поемал ангажимент да ги отстрани, но не е изпълнил задълженията си. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ч. Т. Ч., чрез адв. Д..

В отговора на въззивната жалба се поддържа, че същата е неоснователна и че първоинстанционното решение е правилно. Излага се, че договорът за изработка е изпълнен съобразно одобрената от възложителя мостра, без отклонения от поръчката, като работата е била предадена и приета след отстраняване на направените по време на монтажа забележки. В тази насока се сочат показанията на свидетеля М.. Поддържа се, че монтираният парапет е бил използван по предназначение в продължение на месеци, което сочи на приемане на работата и съгласие с изпълнението. Според въззиваемия констатираните от експертизата недостатъци са незначителни, видими при приемането и не правят изработката негодна за обичайното предназначение, нито налагат цялостна подмяна на конструкцията. Твърди се още, че възложителката не е направила своевременни възражения за недостатъци, поради което същите са преклудирани по чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Оспорва се и доказателствената стойност на представената Viber кореспонденция, като се поддържа, че телефонният номер не е използван от изпълнителя. Според въззиваемия договорът е надлежно изпълнен, поради което не са налице предпоставки за разваляне на договора и за връщане на платените суми по реда на чл. 55 ЗЗД. Излага се и довод, че извършените впоследствие промени по парапета представляват реконструкция, продиктувана от желанието на възложителката да промени визията му, а не необходима поправка на съществени недостатъци. Поради това се иска потвърждаване на решението в обжалваната част.

Постъпила е частна жалба по чл. 248 ГПК с вх. № 28617/28.01.2025 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от А. И. Г., чрез адв. Б.-Ц. срещу Определение № 51938/21.12.2024 г. по гр. д. № 51805/2025 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Иска се отмяна на определението по съображения, че е неправилно и 3 незаконосъобразно. Изложени са основания, че следва да бъдат присъдени разноските за вещо лице за обезпечаване на доказателства и за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза в пълен размер, а не в намален наполовИ. размер, с оглед на отхвърления главен иск.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивните жалби са порадени от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявени са главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във вр. 87 ЗЗД, евентуалния иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и насрещния иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор от 19.04.2021 г. за изработка с предмет - изработка и монтаж на 44,71 м/л парапети от ковано желязо и че ищцата е заплатила в аванс сумата от 2 700 лева.

От представения договор за изработка се установява, че срокът за изпълнение е три месеца от приемане на възлагането (чл. 2).

Възнаграждението е уговорено на 5365 лв., платимо 50 % авансово и с окончателно плащане при полагане на парапетите (чл. 4). Изработката следва да се извърши след одобрена от възложителя мостра (чл. 5). Съгласно чл. 8, т.

2 възложителят е длъжен да приеме работата, ако отговаря на изискванията и е извършена в уговорените срокове, количество и качество, като приемането се извършва с приемо-предавателен протокол. Чл. 11 предвижда, че при констатирани при приемането недостатъци насрещната страна разполага с възможност да определи срок за поправка, да отстрани недостатъците за сметка на изпълнителя или да намали възнаграждението. Съгласно чл. 17 4 договорът се прекратява, наред с другото, с извършването и предаването на работата (т. 1) и с едностранно изявление за разваляне до неизправната страна (т. 4). По чл. 18, в случаите на чл. 17, т. 3, при изпълнена част, полезна за възложителя, се дължи съответно възнаграждение.

Свидетелката П.Д. (дъщеря на ищцата) установява, че работата е започнала в началото на юли и е приключила в края на юли – началото на август, че забава е имало за последния, оказал се проблемен парапет, и че монтажът не е бил с нужното качество – незаварени пръчки и колонки, неравномерно боядисани петна, за което възложителката е настоявала да се отстранят, а изпълнителят е обещавал. По нейните показания, на последния ден изпълнителят и св. М. опитали да заварят няколко пръчки, но не успели поради липса на материал; след монтажа било установено, че пръчките са различни (на три пана), а при повикване изпълнителят откъртил една пръчка с ръка и обещал да провери във фирмата. Свидетелката твърди, че парапетите не са ползвани, тъй като пръчките и колонките не били заварени, и че поправката (заваряване и боядисване с четка), включително подмяната на различните пръчки, е извършена от друго лице. Тя дава показания и че писменият договор е представен при фИ.лното заплащане и че изпълнителят сам е изписал в него, че е получил цялата сума. Въззивният съд, след преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед родствената връзка и заинтересоваността от изхода на спора кредитира показанията на свидетелката като последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Неоснователни са и възраженията относно кредитирането на показанията на св. П.Д.. Обстоятелството, че свидетелката е дъщеря на ищцата, не води автоматично до недостоверност на показанията . Съгласно чл. 172 ГПК съдът преценява тези показания с оглед всички останали доказателства по делото.