Решение № 14004 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14004 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110165174 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на А. Н. И., с ЕГН: **********, чрез ЕАД „Д. М.“ , вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.

„Александър Стамболийски" 125, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от .............

Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП, съединени с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5,00 лв., предявен като частичен от сумата от общо 133,29 лв., заплатена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.

В исковата молба се твърди, че на 13.02.2023 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне па потребителски кредит № 1239201, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 450 лева. Съгласно договора, ищцата следвало да погаси заема в срок от 12 месеца, като следвало да върне сумата с лихва 3,38% или 15,21 лв.

/или общо 465,21 лв./ Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,85%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на Дружеството ответник. След като усвоила сумата от 250 лв., ищцата установила, че освен заемната сума от 250 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство в размер на 61,90 лв. Счита, че договорът потребителски кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен договорът за гаранция. Посочва, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК.

1

Поддържа, че в него е посочен ГПР, но в него не е включен договорът за поръчителство и другите услуги, което прави този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство представлява условие за отпускането на кредита, твърди, че същата е уговорена във вреда на потребителя и поради това е неравноправна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор за кредит със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него е описан ГПР и същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че уговорките в договора за кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239201. От същия се установява, че между страните са били уговорени следните параметри на договора за кредит: Размер на кредита: 450,00 лв.; Срок: 30 календарни дни;

Падеж: 15.03.2023 г.; Дължима сума към падежа: 465,21 лв. - Главница: 450,00 лв. И Лихва:

15,21 лв.; Договорен лихвен процент: 3,38% за целия период; Годишен процент на разходите (ГПР): 49,85%.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени.

Паралелно с договора за заем е подписан Договор за гаранция между заемателя и дружество „Mikrobank“ (Miсhibe Bank p.l.c.), регистрирано в Малта. Таксата за гаранцията е в размер на 133,29 лв.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че усвоената сума по кредита възлиза на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева. Съгласно представените по делото документи и приложената разписка от платежния оператор „Изипей“ АД, средствата са получени лично от заемателя на 14.02.2023 г., което представлява датата на фактическото усвояване на кредита. Посочената дата съвпада с деня, следващ датата на сключване на договора 13.02.2023 г., определена като дата на одобрение и начало на срока на заема.

Разплащането е извършено чрез система за парични преводи на „Изипей“ АД, като доказателство служи официална разписка № 0700017923518432, съдържаща данни за наредителя („Фератум България“ ЕООД) и получателя (А. Н.). А. Н. И. е извършила пълно плащане по кредита в общ размер на 598,50 (петстотин деветдесет и осем лева и петдесет 2 стотинки), като плащането е осъществено на 16.02.2023 г. чрез „Изипей“ АД. Средствата са внесени в брой и представляват погасяване на отпуснатата главница от 450,00 лв., договорната лихва от 15,21 лв. и таксата за гаранция от 133,29 лв., начислена по договора за по ръчителство с „Mihilfe Bank p.l.c.“.

Съгласно констатациите на вещото лице при включване в ГПР на уговорената в чл. 5 такса за предоставяне на поръчителство, то ГПР би бил в размер на 480 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него.

Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от найтежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

Процесният договор за предоставяне на финансови услуги има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя — настоящи или бъдещи, включително лихви, преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. Законът действително изключва от ГПР разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, но това изключение се отнася до действителни последици от неизпълнение, а не до предварително калкулирано и практически сигурно оскъпяване на кредита, формално наречено „неустойка“.

Чл. 19, ал. 4 ЗПК поставя максимален праг на ГПР — той не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. При неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, а при обявяване на недействителността потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи.

Съдът приема, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не представлява действителна санкция за неизпълнение, а скрит разход по кредита.

На първо място, задължението за предоставяне на обезпечение възниква след сключване на договора и след като кредиторът вече е взел решение да предостави кредита.

Това означава, че рискът от кредитоспособността на потребителя е бил преценен преди отпускане на сумата. Ако обезпечението е било съществено условие за предоставяне на кредита, кредиторът е могъл да откаже отпускането му до представянето на такова обезпечение. Вместо това кредитът е отпуснат, а непредоставянето на обезпечение е превърнато в основание за значително увеличение на сумата за връщане.

На второ място, размерът на „неустойката“ е предварително изчислен в погасителните планове. Така неустойката не е свързана с доказани или вероятни конкретни вреди от непредоставено обезпечение, а с фиксирано увеличение на цената на кредита.

3

На трето място, неустойката се събира заедно с погасителната вноска и е включена в общата сума, която потребителят фактически заплаща. Представените справки за плащанията по Договорите показват, че платените суми са разпределени от ответника именно като главница, лихва и неустойка, като няма остатък по кредитите.

На четвърто място, уговорката поставя потребителя в положение да трябва в изключително кратък срок – три дни - да осигури поръчител/поръчители или банкова гаранция, отговарящи на предварително зададени критерии. Това задължение е непропорционално спрямо размера и срока на кредита и практически създава очакване, че неустойката ще бъде начислена.

Ето защо съдът приема, че процесната сума, макар формално обозначена като „неустойка“, по икономическата си функция е разход по кредита. Тя е пряко свързана с договора, предвидена е още при сключването му, изчислена е предварително и е включена във фактическата обща цена на кредита.

В процесните договори е посочен ГПР в размер на 49,85 %, изчислен въз основа на главницата и договорната лихва. В него не е включена сумата на неустойката, въпреки че същата е предварително калкулирана и фактически събирана като част от сумата за връщане.

Така реалната цена на кредита е съществено по-висока от представената чрез посочения ГПР. Следователно посоченият в договорите ГПР не е действителният ГПР.

Неправилното посочване на ГПР лишава потребителя от възможността да сравни реалната цена на кредита с други кредитни продукти и да вземе информирано решение. По тази причина съдът приема, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно практиката на Съда на ЕС санкция, при която договорът за потребителски кредит се третира като свободен от лихви и разходи при непосочване на ГПР, включващ всички релевантни разходи, не противоречи на Директива 2008/48/ЕО, когато санкцията е ефективна, пропорционална и възпираща.