Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2338 от 14.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13906/2024
Вид
Решение № 2338
Подписан
14.05.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2338 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330113906 по описа за 2024 година

Производството е по осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, предявен от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, бул. „Сребърна” № 16, ет. 8, представлявано от *** С. А., чрез адв. В. Б.-К., със съдебен адрес: ***, против Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 939,32 лева, представляваща дължима, падежирала и непогасена главница по Анекс към Договор за потребителски кредит № *** по Транш с пореден № ***, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме процесния анекс за недействителен, ищецът моли ответникът да бъде осъден да върне чистата стойност на кредита на основание чл. 23 от ЗПК. Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството на кредитодател, и Г. Н. Н., в качеството на кредитополучател, бил сключен Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ***, по Транш с пореден № ***. Сключването на анекса било извършено по инициатива на кредитополучателя. За да получи кредита, ответникът попълнил заявка за кандидатстване, като предоставил доброволно данни относно самоличността си, постоянен и настоящ адрес, данни от лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, електронна поща и предпочитан начин за получаване на сумата по 1 кредита.

Ищецът твърди, че след разглеждане на предоставените от ответника данни и след извършване на проверка в Централния кредитен регистър, кредитодателят одобрил искания кредит. Ответникът посочил, че желае да получи сумата в брой чрез предаване от кредитния консултант на кредитодателя. В изпълнение на анекса кредитодателят предоставил на ответника парична сума в размер на 2 400 лева, която била получена от последния в брой на 12.11.2019 г., за което била съставена и подписана разписка за получаване в брой на сума по заема.

Съгласно твърденията на ищеца и представените доказателства, кредитополучателят се задължил да погаси кредита с шестнадесет 7-дневни погасителни вноски, при общ срок за погасяване от 13.11.2019 г. до 03.03.2020 г. Посочва се, че падежната дата на последната погасителна вноска е 03.03.2020 г., от която дата кредитополучателят е изпаднал в забава относно непогасената част от главницата. Твърди се, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като след извършените плащания останала непогасена част от главницата в размер на 939,32 лева.

Ищецът излага и съображения относно приложението на чл. 23 от ЗПК в случай на служебна преценка за недействителност на договора за потребителски кредит. Поддържа, че и при евентуално установяване на недействителност на договора потребителят следва да върне чистата стойност на кредита, а в случая претендираната сума представлява именно остатък от усвоената и невърната главница, без включени възнаградителни лихви, такси или други разходи.

Ответникът Г. Н. Н. не е ангажирал доказателства, не е въвел възражения относно сключването на договора, получаването на сумата, извършените плащания, размера на непогасената главница, настъпването на падежа.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на ищеца, липсата на наведени възражения от ответника, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и относимата съдебна практика, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** по Транш с пореден №***, Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №***, погасителен план към процесния транш, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, общи условия на кредитодателя, както и разписка за получаване в брой на сумата по заема. Тези писмени доказателства са частни документи, подписани от страните, които в тяхната съвкупност установяват постигане на съгласие за предоставяне на потребителски кредит и получаване на паричната сума от ответника.

От представения анекс се установява, че същият е сключен на 12.11.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и Г. Н. Н.. Като кредитополучател е посочен именно ответникът с ЕГН **********, с постоянен адрес ****. Посочен е размер на предоставения кредит – 2 400 лева, срок на погасяване – 16 седмици, брой на погасителните вноски – 16, начин на 2 усвояване – в брой, годишен лихвен процент и общ размер на дължимите суми по транша.

Анексът носи подписи за кредитодателя и кредитополучателя.

От погасителния план към Анекс с Транш № ***, се установява, че размерът на предоставената сума е 2 400 лева, общият брой на погасителните вноски е 16, честотата на вноските е 7 дни, а последната вноска е с падеж 03.03.2020 г. В погасителния план са индивидуализирани отделните падежни дати, размерът на всяка вноска и разпределението между главница и лихва. От разписката за получаване в брой на сума по заема се установява, че на ** г. ответникът Г. Н. Н. е получил сумата от 2 400 лева в брой, предоставена от кредитния консултант Йоана Бисерова Василева от името и за сметка на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.

Съдът кредитира тези писмени доказателства като годни да установят сключването на облигационното правоотношение и реалното предоставяне на сумата. Ответникът не е оспорил подписите си върху тях, не е оспорил съдържанието им и не е ангажирал доказателства, които да разколебаят удостоверените в тях факти.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. Б. Д.. Вещото лице е проверило приложените по делото документи, справка-извлечение от системата на ищцовото дружество относно заплатени суми по Анекс по Транш с пореден № ***, както и разписката от 12.11.2019 г. за получена сума в брой. Заключението кореспондира с представените писмени доказателства, поради което съдът го кредитира.

От заключението на вещото лице се установява, че по Анекс по Транш с пореден № *** на *** г. Г. Н. Н. е усвоил сума в размер на 2 400 лева. В счетоводството на дружеството са отразени следните парични постъпления по Договор № ***: на 25.11.2019 г. – 220,24 лева; на 30.11.2019 г. – 220 лева; на 03.12.2019 г. – 0,24 лева; на 11.12.2019 г. – 220,24 лева; на 09.01.2020 г. – 90 лева; на 17.01.2020 г. – 140 лева; на 23.01.2020 г. – 31 лева; на 28.01.2020 г.

– 220,24 лева; на 04.02.2020 г. – 240,24 лева; на 10.02.2020 г. – 240,24 лева.

Общо заплатената от ответника сума по Анекс по Транш с пореден № *** е в размер на 1 622,44 лева, като същата е разпределена по пера, както следва: главница – 1 460,68 лева и възнаградителна лихва – 161,76 лева. Вещото лице е посочило, че дължимата непогасена сума по анекса е главница в размер на 939,32 лева, върху която се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Този извод на експертизата съвпада с претендирания от ищеца размер и не е оборен от други доказателства.

Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит. За уважаването му ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, качеството си на кредитор, качеството на ответника на длъжник, предоставянето на заемната сума, настъпването на падежа и размера на неизпълненото задължение. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, ако твърди такова, както и други правоизключващи или правопогасяващи факти.

3

От събраните доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът е финансова институция, предоставяща кредит в рамките на търговската си дейност, а ответникът е физическо лице, което е действало извън рамките на търговска или професионална дейност. Ето защо съдът следи служебно за спазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и за евентуално наличие на неравноправни клаузи, доколкото това произтича както от вътрешното право, така и от правото на Европейския съюз.

В конкретния случай обаче предмет на главната претенция е само непогасената част от предоставената главница. Ищецът не претендира възнаградителна лихва, договорна неустойка, такси за събиране, разходи по кредита или други допълнителни плащания, които биха могли да бъдат предмет на самостоятелна преценка за съответствие с императивните правила на ЗПК и ЗЗП. Претендираната сума от 939,32 лева представлява част от реално предоставената на ответника главница от 2 400 лева, след приспадане на погасената главница в размер на 1 460,68 лева.

Съдът намира, че от представените договорни документи и от приетата съдебно-счетоводна експертиза е доказано по пълен и главен начин, че ответникът е получил сумата от 2 400 лева и не е върнал изцяло получената главница. Доказано е и че след извършените плащания остатъкът от главницата възлиза на 939,32 лева. Не са ангажирани доказателства за погасяване на този остатък чрез плащане.

По отношение на настъпването на изискуемостта съдът съобразява погасителния план, съгласно който последната погасителна вноска е с падеж 03.03.2020 г. След тази дата цялото непогасено задължение по главницата е станало изискуемо. Исковата молба е подадена на 07.08.2024 г., поради което към тази дата вземането е било изискуемо. Ответникът не е въвел възражение за погасителна давност, а същото не се прилага служебно.

Съдът съобразява и относимата практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 23 от ЗПК. В Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ВКС приема, че при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В същия смисъл са Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., I т. о., Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., Решение № 50005 от 21.02.2024 г. по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., както и последващата практика на ВКС, според която в производство по иск за изпълнение на задължение по договор за потребителски кредит съдът може да уважи претенцията до размера на чистата стойност на кредита, без да е необходимо кредиторът да предявява отделен иск по чл. 55 ЗЗД.

Тази практика е приложима и към настоящия спор. Дори да се приеме, единствено за пълнота на изложението, че процесният договор или анекс страда от порок, който би довел до недействителност по чл. 22 от ЗПК, това не би обусловило отхвърляне на иска изцяло.

Последицата по чл. 23 от ЗПК е, че потребителят дължи връщане на чистата стойност на 4 кредита, тоест на реално получената главница, но не дължи лихви и разходи по кредита. В случая ищецът претендира именно остатъка от чистата стойност на кредита, а не допълнителни разходи. Поради това искът следва да бъде уважен както при извод за действителност на облигационното правоотношение, така и при евентуално приложение на чл. 23 от ЗПК.

Съдът съобразява и практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуване на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, включително решение по дело C42/15 и определение по дело C-535/20, според която при нарушение на съществени информационни изисквания националната правна уредба може да предвиди санкция, изразяваща се в загуба на правото на кредитора на лихви и разходи, но не и освобождаване на потребителя от задължението да върне реално получената сума. Тази логика е възприета и в чл. 23 от ЗПК.