Решение № 274 от 16.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500391 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437 ГПК, вр.чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по жалбата на Артмобел АД, ЕИК 204713316, чрез процесуалния му представител адв. Керка Богоева, против действията на ЧСИ Ст.Николова с рег.№ 805 на КЧСИ, инкорпорирани в Постановление изх.№ 3071/03.02.2026 г. по изп. дело № 20258050400317 по описа на ЧСИ, относно разноски в изпълнителното производство.

Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Поконкретно се твърди, че жалбоподателят (длъжник в изпълнителното производство), е погасил всички задължения на дружеството към взискателя по делото - Община Бургас към 31.12.2025 г., поради необходимостта от снабдяване на дружеството с удостоверение за данъчна оценка върху имота, за който местните данъци и такси са били дължими. Твърди се, че след извършеното плащане от длъжника, от взискателя Община Бургас е постъпило искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело. Длъжникът „Артмобел“ АД е направил искане за изчисляване на дължимите такси към ЧСИ, с оглед заплащането им. Твърди се, че след като дружеството е уведомено за задълженията, начислени по ТТРЗЧСИ със съобщение изх.№ 1872/22.01.2026 г., е подал възражение до ЧСИ, с което е оспорена начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на E U R 1937.16 върху публичните задължения на „Артмобел“ АД, изплатени по изпълнително дело № 2314586367/2023 г. на публичен изпълнител ТД НАП Велико Търново, офис Габрово. Сочи се, че е представен платежен документ, удостоверяващ заплащането на публичните задължения от „Нипеш“ ЕООД, ЕИК 202802925, представляващ трето задължено лице, и разпореждане за прекратяване на 1 изп.дело № 2314586367/2023 г. на публичен изпълнител ТД НАП Велико Търново, офис Габрово.

Твърди се, че с обжалваното постановление ЧСИ Ст.Николова неправилно е приела, че е налице „доброволно“ изпълнение на изискуеми публични задължения, приети за събиране в изп.дело № 20258050400317, поради което на ЧСИ по това дело се дължи заплащане на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че цитираната от ЧСИ съдебна практика е изолирана и неотносима към настоящия случай.

Оспорва се извода на ЧСИ в обжалваното постановление, че по изп.дело № 2314586367/2023 г. на публичен изпълнител ТД НАП Велико Търново, офис Габрово е извършено доброволно плащане от длъжника „Артмобел“ АД. Твърди се, че в хода на това изпълнително производство публичният изпълнител е наложил редица обезпечителни мерки, в т.ч. запор на банкови сметки и запор на вземания на „Артмобел“ АД от различни контрагенти, вкл.запор на вземания на Нипеш ЕООД, със запорно съобщение изх. № С250007-119-90036512/11.08.2025 г. Твърди се, че плащането на публичните задължения на „Артмобел“ АД е извършено по наложения от публичен изпълнител на запор на вземания от третото задължено лице Нипеш ЕООД. За това обстоятелство на ЧСИ е представено платежно нареждане за плащане към бюджета реф.№

000PCWB25357B50W от

23.12.2025 г. Твърди се, че е неправилен изводът на ЧСИ в обжалваното постановление, че доколкото от платежното нареждане е видно, че третото лице изпълнява по изпълнителното дело, то плащането не е извършено във връзка с действия на публичния изпълнител по публичното вземане . Твърди се, че от представените, вкл. с подадената жалба писмени доказателства се установява, че публичните вземания на Държавата от Артмобел АД са събрани в изпълнително дело № 2314586367/2023 г. на публичен изпълнител ТД НАП Велико Търново, офис Габрово, чрез действия извършени именно от публичния изпълнител.

Цитирана е забележка 3 към т.26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която „Таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели“. Посочва се, че цитираното в обжалваното постановление съдебно решение е единично, изолирано, неотносимо към настоящия казус, както и противоречащо в определени свои части на ТР от 04.07.2024 г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съотв.не обвързва съдебните състави.

Твърди се, че ако трайно установената съдебна практика е възприела, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи от длъжника по делото когато доброволно е изпълнил след образуване на делото при частен съдебен изпълнител, липсва законова норма или трайно установена практика таксата по т.26 от Тарифата да е дължима и по отношение на несъбрани в изпълнителното производство вземания на присъединения по право взискател в лицето на Държавата, поради което ЧСИ не би могъл да се ползва с правата да получи разноски по делото, така както би получил по отношение на вземане, което му е възложено за събиране от взискател инициирал изпълнителното производство с притежавания от него изпълнителен титул.

Сочи се, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ ще се следва на ЧСИ само в случай, че той вече е събрал и разпределил суми в полза на Държавата, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване за всеки ЧСИ, който я получава.

2

Претендира се съдът да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ отказва да редуцира претендираните от него разноски, като бъде отменен отказът на ЧСИ да намали дължимите по изпълнително дело №20258050400317 такси и разноски със сумата от 1 937,16 евро, представляваща начислена такса по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ.

Към жалбата са приложени писмени доказателства.

ЧСИ Станимира Николова е представила мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които е изразила становище за неоснователност на подадената жалба.

Направено е изложение по фактите. Конкретно по начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ на платеното вземане към ОБЩИНА БУРГАС в размер на 953.79 евро и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за платено вземане директно към ТД на НАП в размер на 1937,16 евро. Изброени са и дължимите авансови такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, които не са предмет на жалбата. Заявено е, че не са налице основания за коригиране или намаляване на таксата от 1937,16 евро по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като съгласно съдебната практика на ВКС относно дължимостта на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е прието, че независимо от начина, по който е събрана сумата - чрез плащане директно на взискателя или по сметка на съдебния изпълнител, доколкото съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист или друг подлежащ на изпълнение акт пред съдебния изпълнител, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжника.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, против действия на съдебния изпълнител, за които е предвидена възможност за обжалването им (чл.435, ал.2, т.7 ГПК), в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Производството по изп.дело № 20258050400317 е образувано на 28.03.2025 г. въз основа на възлагателно писмо от Община Бургас за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК, срещу длъжник АРТМОБЕЛ ЕАД с ЕИК 204713316. за събиране на общинските вземания, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 93476-1/17.06.2021 г.

На 14.04.2025 г. е получено Удостоверение за наличие или липса на задължения от ТД на НАП - Велико Търново. На 19.05.2025 г. е изготвено Съобщение за образувано дело до длъжника АРТМОБЕЛ АД, в което е посочен размерът на задължението към основния взискател, към ТД на НАП, както и дължимите такси и разноски съгласно Тарифата към ЗЧСИ.

На 22.01.2026 г. е постъпило искане от длъжника за изготвяне на актуална справка за дължимите такси, с мотив, че вземането е погасено изцяло.

Със съобщение с изх.№ 1872/22.01.2026 г., ЧСИ е уведомила длъжника за всички дължими такси, в т.ч. че такса по т.26 от ТТРЗЧСИ на платеното вземане към Община Бургас в размер на 953.79 евро и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ на платено вземане директно към ТД на НАП в размер на 1937,16 евро.

На 29.01.2026 г. по изп.дело № 20258050400317 е постъпило писмо 3 изх.№ 11-00-348/29.01.2026 г., подадено от взискателя Община Бургас, с което ЧСИ Николова е уведомена, че по сметката на Община Бургас е постъпила сумата от 11 310,79 евро (22 121,97 лв), с която са погасени предадените за принудително събиране задължения на длъжника за местни данъци и такси, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 93476-1/17.06.2021 г. Заявено е искане, след като се изплатят оставащите дължими към ЧСИ такси от длъжника, да бъде приключено изпълнителното дело в частта му за събиране на вземанията на Община Бургас, Дирекция МПДТР.

Във връзка със Съобщението за дължимост на таксите на 02.02.2026 г. е постъпило възражение от длъжника АРТМОБЕЛ АД, с което се оспорва дължимостта на сумата от 1937,16 евро - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху платено вземане към ТД на НАП, като се иска същата да бъде редуцирана.

Като е приел, че възражението е неоснователно, ЧСИ е издал обжалваното Постановление с изх.№ 3071 от 03.02.2026 г.

От приложените към изпълнителното дело и към жалбата доказателства съдът констатира, че длъжникът АРТМОБЕЛ АД е бил длъжник и по изп.дело № 231458636/2023 г. при ТД на НАП гр.Велико Търново, офис гр.Габрово, по което изп.дело от публичния изпълнител бил наложен запор върху вземането, което АРТМОБЕЛ АД има против НИПЕШ ЕООД с ЕИК 202802925. Видно от представеното платежно нареждане, на 23.12.2025 г. Нипеш ЕООД, е превел по сметката на НАП сумата от 88 732,47 лв с посочено основание „ИД 231458636/2023 за сметка на АРТМОБЕЛ АД“, с част от която сума са погасени и публичните задължения на АРТМОБЕЛ АД към Община Бургас. С Разпореждане изх.№ С250007-035-0356396/23.12.2025 г. публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение на публични вземания по изп.дело № 231458636/2023 г. поради погасяване изцяло чрез плащане на публичните вземания по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да редуцира претендираните от него разноски е незаконосъобразно.

Действително, съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или се касае за разноски, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като е посочена методиката, по която тази такса се изчислява. От текста на т.26 и на забележките към нея се налага извод, че таксата се събира върху събраната сума. Съгласно Забележка 3 към т.26, таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели. При тези законови разпоредби настоящият състав приема, че при образувани няколко изпълнителни дела срещу един длъжник при различни ЧСИ, по които са присъединени задължения към държавата, когато плащането към един съдебен изпълнител има погасителен ефект за цялото задължение, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до размера на извършеното плащане (събраната 4 сума), следва да се събере от този ЧСИ, по изпълнителното дело при когото е извършено плащането. В случай (какъвто е настоящият), когато сумата е събрана не по изпълнително дело образувано при ЧСИ, а по изп.дело, образувано при публичен изпълнител, такса по т.26 ТТРЗЧСИ не следва да се дължи, тъй като при ЧСИ не е събрана (реално) сума, а ТТРЗЧСИ няма отношение към таксике, които се събират от публичните изпълнители.