Решение № 118 от 17.04.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Сливен, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20242200500093 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №906 /01.12.2023 г. по гр.д. №1450/2023 г. на Районен съд - Сливен, с което на осн. чл. 422 от ГПК е признато за установено по отношение на по отношение на Й. Т. Г., с ЕГН ********** с постоянен адрес *******, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **, сума в общ размер от 2281,81 лева, от които:

- 48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.03.2020 г., начислена съгласно условията на рамков договор № 504370760, приложенията към него и Общите условия по партида № М4619702;

- мораторна лихва в размер на 13,95 лева за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г.

- 1619,64 лв. (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.04.2020 г., начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамков договор № 504370760 по партида № М4619702; мораторна лихва върху сумата в размер на 452,47 лева за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 16.02.2023 г., до окончателното 1 изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 424 от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 708/2023 г. на СлРС.

Отхвърлен е предявеният иск за сумата 613,41 лв. (шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на рамков договор № 504370760 за услугата по партида № М4619702, по вина на абоната и предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната главница в размер на 174.13 лева за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г.

Със същото решение Й. Т. Г., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ** разноски в производството в общ размер на 437.23 лева и разноски по ч.гр.д.

№ 708/2023 г. в размер на 287.23 лева.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Й. Т. Г., чрез адв. Х. Ч., като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е признато за установено спрямо ответната страна, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сума в общ размер на 2281,81 лв.

Втората въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез юрк. М. К., като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която се отхвърля иска за сумата от 613,14 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор №504370760 и за сумата ит 174,31 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху така посочената главница за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени 2 отговора на въззивните жалби. По първата жалба има подаден отговор от насрещната страна - „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез юрк. М. К., по втората, жалба има подаден отговор от насрещната страна Й. Т. Г., чрез адв. Х. Ч.. И трите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

1/ В първата жалба въззивницата счита първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради което е налице порок в първоинстанционното решение. Сочи, че нито едно от възраженията и доказателствените искания на ответната страна не е било уважено.

Иска от съда да отмени Решение №906/01.12.2023 г., постановено по ГД №1450/2023 г. и вместо това да постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца като недоказана и неоснователна, както и да отмени решението в частта за присъдените разноски.

С въззивната жалба е направено ново доказателствено искане от въззивницата – да се задължи въззиваемото дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да представи в оригинал приложените с исковата молба договори, приложения и протоколи, подписани от страните, както и оригинал на заявление от 12.09.2019 г. за прекратяване на договор 504370760, считано от 12.10.2019 г. Исканията са неоснователни. Не се касае за новооткрити или новосъздадени доказателства, нито се иска събиране на доказателства относно новонастъпили или новоузнати факти. Действително е настъпила 2 преклузия за събиране на тези доказателства, като въззивницата е имала възможността да изиска оригиналите на горепосочените документи с отговора на исковата молба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чрез юрк. М. К., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

2/ Втората въззивна жалбата е подадена от въззивното дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Счита първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля иска за сумата от 613,14 лв., представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор №504370760 и за сумата от 174,31 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху така посочената главница за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г. за неправилно. Счита, че неправилно съдът е приел, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, тъй като в ОУ на същия е изрично уредено, че договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни. Именно въз основа на това дружеството има право да претендира неустойка по процесния договор.

Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответната страна следва да заплати горепосочените суми, представляващи неустойка и мораторна лихва.

Претендират се разноски. Не сочи нови доказателствени искания.

С отговора на въззивната жалба, подаден от Й. Г., чрез адв. Х. Ч., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

В с.з. въззивникът Й. Т. Г., редовно призована, не се явява лично, вместо нея се явява назначеният в първоинстанционното производство по реда на Закон за правната помощ служебен защитник – адв. Х. Ч. – АКСливен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като останалата част бъде потвърдена.

В с.з., дружеството жалбоподател „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, като моли да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част, относно неустойката, а в останалата същото да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, представя списък.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивните жалби са подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са допустими и следва да се приемат за разглеждане от въззивния съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване - допустимо в обжалваната част.

3

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира решението за правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск.

Изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на атакуваното решение са основателни.

Районен съд – Сливен е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК – иска се да се признае за установено по отношение на ответника Й. Т.

Г., че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, следните суми:

-48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) – цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.03.2020 г.

(период на изискуемост на задължението 12.02.2020 г. до 28.04.2020 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 504370760, приложенията към него и Общите условия по партида № М4619702.

-1619,64 лв. (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.04.2020 г. (период на изискуемост на задължението 12.02.2020 г. до 28.04.2020 г.), начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамковия договор № 504370760 по партида № М4619702.

- 613,41 лв. (шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки) – начислени неустойки. Неустойките били начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор № 504370760 за услугата по партида № М4619702, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.

- 640,73 лв. (шестстотин и четиридесет лева и седемдесет и три стотинки) - мораторна лихва, начислена върху общата сума 2281,81 лв. и формирана от сумите:

- 13,95 лв. - мораторна лихва върху сумата от 48,76 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.

Лихвата е начислена за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г.;

- 452,47 лв. — мораторна лихва върху сумата от 1619,64 лв., претендирана като неплатени вноски за устройства - предмет на продажба на 4 изплащане. Лихвата е начислена за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г.; ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на образуване на ЧГД № 3665/2022 г. по описа на PC-Сливен.

-174,31 лв. – мораторна лихва върху сумата от 613,41 лв., претендирана като неустойки. Лихвата е начислена за периода от 21.03.2021 г. до 27.01.2023 г. Законна лихва върху сборната сума 2281,81 лв. (две хиляди двеста осемдесет и един лева и 81 ст.), от датата на образуване на ч. гр. д. № 708/2023 г. на РС - Сливен до окончателното изплащане на задължението.

В случая, първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, като е признал за установено, че се дължат следните суми:

- 48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.03.2020 г., начислена съгласно условията на рамков договор № 504370760, приложенията към него и Общите условия по партида № М4619702; мораторна лихва в размер на 13.95 лева за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г.

- 1619,64 лв. (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.01.2020 г. до 08.04.2020 г., начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамков договор № 504370760 по партида № М4619702; мораторна лихва върху сумата в размер на 452.47 лева за периода от 04.03.2020 г. до 27.01.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 16.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 424 от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 708/2023 г. на СлРС.