Решение № 1375 от 06.12.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110102449 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от П. ИВ. Г., чрез адв. Д.

Д. – САК, срещу „Делтаком Електроникс“ ООД - град София кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и с чл. 222, ал. 1, предл. 4 КТ. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността „Машинен оператор, обработка на метал/метални изделия“, което е прекратено на 20.01.2021 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Твърди, че не му е изплатено трудовото възнаграждение за периода от месец декември 2020 година до месец януари 2021 година, както обезщетение по чл. 222, ал. 1, предл. 4 КТ. Направено е искане да бъде постановено решение, с което „Делтаком Електроникс“ ООД - град София да бъде осъдено да заплати на П. ИВ. Г. сумата в размер на 1 954.10 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец декември 2020 година до месец януари 2021 година, както и сумата в размер на 1 252.98 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1, предл. 4 КТ, ведно със законната лихва върху сумите от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението .

Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски както в исковото, така и в обезпечителното производство.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото Извлечение от трудова книжка серия Б, № 897632 на П. ИВ. Г.- стр. 8, 9, 10 и 11; Допълнително споразумение от 01.04.2019 година към Трудов договор № 3 от 01.01.2009 година;

Заповед № 922 от 20.01.2021 година за прекратяване на трудово правоотношение /л. 47/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "Машинен оператор, обработка метал/метални изделия", което е прекратено считано от 21.01.2021 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 27-30/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че прослуженото време на ответника при ищеца – работодател, е общо в размер на 13 година, 11 месеца и 20 дни, а за периода от 01.12.2020 година до 21.01.2021 година – 1 месец и 20 дни; че начислените и неизплатените брутни възнаграждения на П. ИВ. Г. за месец декември 2020 година и месец януари 2021 година са в размер общо на 2 518.23 лева, и след приспадане на лични удръжки в размер на 564.13 лева, се получава нетна сума за получаване за процесните месеци в размер на 1 954.10 лева; че начисленото и неизплатено брутно обезщетение по чл. 222 КТ на ищеца по делото е в размер на 1526.20 лева, а след приспадане на лични удръжки в размер на 272.22 лева, се получава сумата в размер на 1 252.98 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността Машинен оператор, обработка на метал/метални изделия“, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 922 от 20.01.2021 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 21.01.2021 година.

Няма спор между страните по делото, че П. ИВ. Г. е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради което и на основание чл. 128, т. 2 КТ за ответника е възникнало задължението да му плати уговореното трудово възнаграждение за 2 процесния период. Липсват обаче както твърдения, така и каквито е да е доказателства, че ответното дружество е изпълнило задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за месец декември 2020 година и за месец януари 2021 година. В тази връзка и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че начислените и неизплатените брутни възнаграждения на П. ИВ. Г. за месец декември 2020 година и месец януари 2021 година са в размер общо на 2 518.23 лева, и след приспадане на лични удръжки в размер на 564.13 лева, се получава нетна сума за получаване за процесните месеци в размер на 1 954.10 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради намаляване обема на работа, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. По делото не са ангажирани доказателства, от които може да бъде направен извод, че ищецът е започнал работа, поради което и предвид цитирана по-горе разпоредба ответникът му дължи обезщетение, което съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 1 526.20 лева, а след приспадане на лични удръжки в размер на 272.22 лева, се получава сумата в размер на 1 252.98 лева.

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, се явяват основателни и доказани, поради което и като такива следва да бъдат уважени.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в обезпечителното производство /т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ се явява основателна. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следа да заплати на ищеца сумата в размер на 760.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечителното и исковото производство. Следва да се има предвид, че се присъждат направените в обезпечителното производство пред съда разноски, а не тези направени във връзка с обезпечението.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 2, с ЕИК 121537047 ДА ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Г. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 1 954.10 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец 3 декември 2020 година и месец януари 2021 година, СУМАТА в размер на 1 252.98 лв.

/хиляда двеста петдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021 година, до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА „ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 2, с ЕИК 121537047 ДА ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Г. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 760.00 лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производство.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4