Решение № 6 от 14.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Смолян, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900030 по описа за 2023 година

КЗ.

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от Образувано е по предявените М. М. К., с ЕГН ********** и Е. А. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес: **********, чрез адв. Р.М. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на сина им Г.М.К., починал на 23.08.2022 г. в резултат на ПТП от 25.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 25.06.2022 г. около 10 ч. в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ на строителен обект в района на пл.

„Руски паметник“ до трамвайно ухо „Бъкстон“ машинистът на еднокофов багер марка и модел „CASE WX120“, с рег. № ** предприема маневра на заден ход и преминавайки по трамвайния релсов път с една от гумите притиска в гърба седналия в непосредствена близост Г.М.К., с ЕГН **********, който в този момент е полагал бетонови елементи /бордюри/ на строителния обект, във връзка с което е образувано следствено дело № 377/2022 г. по описа на СлО към СГП. Изложени са доводи, че вследствие на инцидента Г.К. е бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, където е бил приет в тежко състояние, с травматичен шок и фрактури на гръбначния стълб и таза и на 23.08.2022 г. е починал в резултат на белодробна 1 тромбоза с предшестващи причини сепсис и счупване на таза.

Ищците в настоящото производство сочат, че починалият Г.К. е техен син и изключително тежко приемат неговата загуба, тъй като са били сплотено и задружно семейство, живели са в условията на любов, взаимно уважение и подкрепа, със силна емоционална и духовна връзка помежду си, гордеели са се със своя син и с нетърпение са очаквали той да създаде семейство и да ги дари с внучета. Наведени са аргументи, че ритъмът на живот на ищците вече изцяло е подчинен на скръбта от голямата загуба, станали са неспокойни, напрегнати, тревожни, загубили са смисъла на живота си и болката ще ги съпътства през целия им живот.

На следващо място е отразено, че багерът, с който е осъществен инцидента, е имал към този момент сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност от 20.05.2022 г. до 19.05.2023 г. Посочно е, че на 22.02.2023 г. ищците са предявили пред застрахователя претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с претърпените от тях такива от смъртта на сина им, което обаче не е направено и затова са заявили исковите си претенции по съдебен ред.

Изложени са доводи, че възражението на ответника за наличие на случайно деяние в случая е неотносимо досежно отговорността на застрахователя, а единствено би имало значение за установяване на вината на водача на застрахованото МПС в наказателното производство. Наведени са аргументи, че процесният багер, с който при движението му е причинена смъртта на Г.К., представлява МПС и затова за него е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като без значение е мястото на осъществяване на произшествието /работна площадка или републиканска пътна мрежа/, в какъвто смисъл е и константната българска съдебна практика, съответно цитираното от ответника европейско законодателство и практика относно ограничаване на отговорността се явяват неотносими.

Посочено е, че обстоятелството дали процесното произшествие осъществява фактическия състав на трудова злополука само по себе си не обуславя недопустимост на настоящото производство, като е оспорено и твърдението за съпричиняване от страна на Г. К.. Направен е извод, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди по повод смъртта на сина на ищците е в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023 г. до окончателното изплащане. Релевирана е претенция за присъждане и на направените по делото разноски.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Б.Д., е оспорил предявените искове и по основание, и по размер, както и материално-правната си легитимация на ответник. Изложени са доводи, че процесният инцидент касае проявена небрежност при изпълнение на СМР и е индиция за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 200 от КТ и ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС, вредите от която са извън застрахователното 2 покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, касаеща използване на превозно средство в съответствие с обичайната му функция като средство за транспорт, в какъвто смисъл е и практиката на СЕС по дела С-162/13 и С-514/16 и С-334/16, възпроизведени изрично и в чл. 1 от Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива 2021/2118/ЕС.

Ответникът също така оспорва механизма на инцидента, като заявява, че е налице случайно събитие, оспорва отговорността на оператора на процесния багер, поради липса на вина и на противоправно поведение, както и на причинна връзка между поведението му и инцидента. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между инцидента и смъртта на Г.К., настъпила около 2 месеца след събитието, поради медицински деликт, както и връзката между смъртта и претендраните неимуществени вреди, като вид, тежест, интензитет и размер.

При условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се е намирал на място на строителната площадка, на което не е следвало да бъде, не е осъществявал възложени му от работодателя дейности и е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, като е имал възможност своевременно да забележи строителната машина и да се отмести. При условията на евентуалност е релевирано и възражение, че смъртта е настъпила при условията на независимо съпричиняване от страна на медицинския персонал на лечебното заведение, в което пострадалият е бил приет.

Ответникът признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица

№

BG/11/122001384614 относно багер CASE с рег. № **, като прави извод, че претендираният от ищците риск не е покрит застрахователен риск.

Като трети лица – помагачи на страната на ответника са конституирани „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Тотлебен“ № 21 и ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джаеймс Баучер“ № 87.

Третото лице „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Валентин Димитров, чрез адв.

М.Я., е възразило срещу конституирането му в производството по настоящото дело, като подробно е проследило състоянието на приетия по спешност на 23.08.2023 г. Г.К., направените изследвания и проведеното лечение, от което е извело извод, че не е налице причинно-следствена връзка между лечението и настъпилата смърт, поради което за болницата не съществува правен интерес от встъпване в производството по делото, респективно не са налице законовите основания за привличането й като подпомагаща страна. В условията на евентуалност е направено оспорване на твърденията на ответника, че смъртта на лицето Г.К. е настъпила при условията на независимо съпричиняване от страна на медицинския персонал и служители 3 на болницата.

Третото лице ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. М.Г., е изразило становище, че не е налице правен интерес от привличането му като трето лице – помагач, тъй като не е застраховал отговорността на лечебното заведение - „УМБАЛСМ Н. И.

Пирогов“ ЕАД, гр. София, както и поради обстоятелството, че ответникът по делото не би могъл да упражни никакви права срещу третото лице – застраховател, вкл. и регресни такива. На следващо място е направено оспорване на предявените искове както по основание, така и по размер, вкл. и на твърденията за независим каузален принос на медицинския екип при болничното заведение, което също е конституирано като трето лице – помагач в настоящото производство.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2022 г. около 10 ч. в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“ № 57, на строителен обект в района на пл. „Руски паметник“ до трамвайно ухо „Бъктон“ Г.М.К., извършвайки СМР заедно със своя баща М. М. К., бива блъснат и затиснат със задна дясна гума на еднокофов багер „CASE WX120“, с рег. № **, управляван от П.И.А., който се е движил на заден ход от МБАЛ „Пирогов“ към бул. „Бъкстон“. От настъпилото контактно ПТП са нанесени увреждания на Г.К., който е бил откаран от екипа на „Бърза помощ“ към МБАЛ „Пирогов“.

Механизмът на процесния инцидент е установен с назначените в настоящото производство автотехническа и техническа /строителна/ експертизи, както и с приложените към следствено дело № 377/2022 г. по описа на СлО към СГП писмени документи. В заключението на вещото лице по автотехническата експертиза е отразено, че настъпването на процесното ПТП е станало през светлата част на денонощието, на релсов път, в процес на реконструкция и строително-монтажни дейности, в шумна работна среда, времето е било с нормална видимост, като скоростта на строителната машина в момента на удара е била 8 км/ч, а пострадалият строителен работник заедно с баща си е полагал бордюрно трасе, успоредно на трамвайните релси, като и двамата са били с гръб към движещия се багер. Посочен е начина на съприкосновение на багера с тялото на пешеходеца – строителната машина го е блъснала със задната си част, в резултат на която същият е паднал и същевременно е бил затиснат със задната дясна гума на превозното средство.

На следващо място е отразено, че водачът на багера е имал възможност да предотврати произшествието при положение, че Г.К. се е намирал на разстояние по-голямо от 3.48 м. от мястото на настъпване на ПТП, респективно потърпевшият е можел да предотврати настъпването на произшествието, ако не е бил разположен с гръб към строителната машина и е бил на безопасно разстояние странично от траекторията на движение на багера, като не е имало ограничаване на видимостта и на двете страни.

4

При разпита в съдебно заседание вещото лице И. Н. е посочил, че процесният багер не е имал звукова сигнализация при движение на заден ход, тъй като е с роторност на кабината 360 градуса, но е бил снабден с огледала и клаксон, както и с приспособление за движение по релсов път, което е било използвано към момента на инцидента и затова колелата му са били във въздуха и се е получило затискане на тялото, а не размазване, както би станало при движение на колела по земната повърхност.

В заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Н. Щ., е посочено, че местопроизшествието е било строителна площадка към 25.06.2022 г., като там са били извършвани строителни дейности в технологична последователност според линеен график и допълнителен график за разпределение на задачите на фирмите подизпълнители в трамвайното трасе за нов период от 10.06.2022 г. до 30.06.2022 г. На следващо място е отбелязано, че „Пауър Строй Девин“ ООД е изпълнявало видовете строителни дейности, съгласно договора и графика, като е бил извършен инструктаж на Г.К. /на 25.06.2022 г./ и на П.А. /на 21.02.2022 г./.