Решение № 109 от 12.12.2025, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Гражданско дело 354/2024
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 12.12.2025
- Състав
- Искра Стоянова Вараджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137в, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Елена, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100354 по описа за 2024 година
Предявени са иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Постъпила е искова молба от Л. С. С. от с. М., общ. Елена, А. Б. С. от с. М., общ. Елена, А. А. С. от с. М., общ. Елена, З. К. З. от с. М., общ. Елена и Г. К. А. от с. М., общ. Елена, чрез пълномощника им адв. П. К., против „Застрахователно дружество Е.“ АД гр. София, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И..
Ищците Л. С. С., А. Б. С., А. А. С. и Г. К. А. са направили отказ от предявения иск на осн. чл. 233 от ГПК и са оттеглили пълномощията си от адв.
П. К., поради което съдът е прекратил производството по делото по отношение на тях на осн. чл. 233 от ГПК. Производството по делото е продължило по отношение на ищеца З. К. З..
В хода на производство на осн. чл. 219 от ГПК по искане на ответника са конституирани като трети лица-помагачи Агенция „Пътна инфраструктура“ и Д. Ю. А..
В исковата молба ищецът З. К. З. твърди, че на 08.01.2022 г. на път II-53 при км. 66 на територията на Община Елена, в посока с. М., общ. Елена, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ **** АК, управляван от Д. Ю.
1
А., е нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост било реализирано ПТП. Вследствие на ПТП били нанесени телесни увреждания на ищеца З. К. З.. Образувано било досъдебно производство № ЗМ-8/2022 г. по описа на РУ – Елена, прокурорска преписка № 343/2022 г. на Районна прокуратура – Велико Търново. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ **** АК нарушения на правилата за движение по пътищата. За увреждащия лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ **** АК, управляван от Д. Ю. А., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД, съгласно полица ВG/07/121003619400 със срок на валидност една година, считано от 23.12.2021 г. до 22.12.2022 г., която била валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от Кодекса за застраховането. В конкретния случай ищецът З. К. З. получил телесна повреда и предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ответника, като представил всички документи, с които разполагал. Застрахователят ги получил на 18.01.2022 г. По случая била заведена щета № 1500114605/18.01.2022 г. Застрахователят обаче не му предложил заплащане на обезщетение. Ищецът З. К. З. бил приет за лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. Велико Търново съгласно Епикриза ИЗ № 310/2022 г. с диагноза - мозъчно сътресение, без открита вътрешна травма и открита рана на долната част на гърба и таза, множествено наранявания по главата и тялото.
Извършени били клинични прегледи, лабораторни и образно-диагностични изследвания. След извършените прегледи и изследвания, на 08.01.2022 г. била извършена операция за затваряне на кожата и подкожните тъкани. На 10.01.2022 г. ищецът бил изписан за домашно лечение с препоръка за диета, режим и медикаментозно лечение. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП същият претърпял силни болки и много страдания.
Възстановяването от получените при ПТП увреждания продължавали и към настоящия момент, тъй като ищецът не се чувствал добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП същият бил в добро здравословно състояние и много активен, но след инцидента животът му напълно се 2 променил. Изпитвал цялостен дискомфорт, вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент. За дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, като не бил в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките, изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в неговото съзнание. Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д. Ю. А., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „Застрахователно дружество Е.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което ищецът счита, че има правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
Ищецът З. К. З. моли съда да осъди ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД да му заплати сумата 2000.00 лв., представляваща частичен иск от 26000.00 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, претърпени болки и страдания, вследствие на телесните увреждания, получени при процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2022 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 430, ал. 1 от Кодекса за застраховането, до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото и адвокатски хонорар, определен съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
С допълнителна молба пълномощникът на ищеца З. К. З. - адв. П. К. е уточнила първоначалната такава относно механизма на процесното ПТП – увреждащият лек автомобил е самокатастрофирал, тъй като водачът не е следял пътната обстановка, не е съобразил пътните условия и е изгубил контрол върху МПС, както и относно получените травми от ищеца, а именно: охлузна рана на челото, разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида, разкъсно-контузна рана на седалището, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса за спомен за станалото и главоболие, световъртеж, дезориентация и др.
Във визирания едномесечен срок ответникът „Застрахователно 3 дружество Е.“ АД, представлявано от Р.Г.Б. и Е.С.И., чрез пълномощника си адв. Д. Х., е депозирал отговор на исковата молба.
На първо място, ответникът счита, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като ищецът формално е уведомил ответника за настъпилото ПТП и е предявил претенция за заплащане на обезщетение.
Същият не представил всички документи, както и информация за банковата си сметка. По тази причина счита, че процедурата по доброволно уреждане на спора не е завършила изцяло по причина на ищеца и не е налице правопораждащото условие за предявяване на претенцията му по съдебен ред, поради което моли съда да прекрати производството по делото.
На следващо място, ответникът счита, че исковата молба е нередовна, тъй като има бланкетен характер и не са посочени всички релевантни за редовността й факти и обстоятелства, като липсва внесена конкретика.
На следващо място, ответникът счита, че исковата молба е неоснователна. Същият заявява, че не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между „Застрахователно дружество Е.“ АД и собственикът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ **** АК, валиден към 08.01.2022 г. - датата на настъпване на процесното ПТП.
На следващо място, счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като исковата молба не била окомплектована с годни доказателства за настъпилото събитие - ПТП, както и че същата била бланкетна, тъй като липсвала аргументация и конкретика. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, посочено в исковата молба.
Твърди, че вина за процесното ПТП има Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като процесният пътен участък бил неправилно поддържан, с неравности, ненадлежно обезопасен и непригоден за използване, поради което се намира в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието и настъпилите от него негативни последици.
Поради това, че пътят не бил надлежно обезопасен и пригоден за използване, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВТ **** АК бил в невъзможност да реагира адекватно при управлението на автомобила и да избегне настъпване на произшествието. Твърди, че последният бил поставен в 4 невъзможност да избегне настъпването на ПТП и не бил нарушил виновно правилата за движение, като събитието е случайно. От друга страна, водачът на автомобила предприел всички възможни мерки за предотвратяване на ПТП, тъй като събитието се дължало на обстоятелства, стоящи извън неговия контрол и възможност.
Оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите на ищеца, твърдените болки и страдания и процесното събитие.
Навежда евентуално твърдение, че е налице независимо съизвършителство от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, поради неподдържането и неизправността на пътния участък, на който е реализирано процесното ПТП, както и неосигуряване на условия за непрекъснато и безопасно движение по конкретния пътен участък. С оглед на това, счита, че същественият принос от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ за настъпване на вредоносния резултат се равнява на 50%.
В условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Същият е имал неправомерно поведение, тъй като не е предприел необходимите действия да предпази себе си, возейки се в процесния автомобил. Бил е без предпазен колан и с това е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Основната причина за констатираното телесно нараняване е свободното придвижване на тялото му в пространството на автомобила, вследствие ударите в предметите и частите му.
На самостоятелно основание твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът се е возил при водач, който управлявал процесното МПС след употреба и под влияние на алкохол и/или упойващи вещества и ищецът е бил наясно с този факт.
Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът се е возил в автомобил, предназначен за пътуване на по-малък брой пътници, отколкото са присъствали в него и е бил наясно с този факт.
Твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият не е изпълнил предписаното му лечение и е пренебрегнал лекарските предписания, което е увеличило периода на търпените болки и страдания, както и техния интензитет. Твърди, че с поведението си в значителна степен същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
5
Счита, че изложените твърдения в искова молба са недоказани, а размерът на претенцията е завишен. Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихви по аргумент, че е неоснователен главният иск.
На самостоятелно основание оспорва изцяло акцесорния иск.
Счита, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да изпадне в забава, и претенцията за лихви е отправена за първи път едва с връчването му на препис от исковата молба. За това за дата, от която се дължи лихва за забава за претендираните неимуществени вреди, следва да се счита датата, на която е уведомен за предявената претенция за лихви, а именно 25.04.2023 г. Възразява срещу претенцията за лихви, тъй като на осн. чл. 380, ал. 3 от Кодекса за застраховането, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на претендиращото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като в тези случаи застрахователят не дължи лихви за забава, а настоящият случай попада в тази хипотеза.
Ответникът „Застрахователно дружество Е.“ АД моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпило становище от третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника му юрисконсулт М. Д.. На първо място, пълномощникът на третото лице-помагач излага, че не са налице основания за конституиране на Агенция „Пътна инфраструктура“, като помагач на ответника, тъй като липсвали доказателства, че участъкът, в който е станал пътният инцидент е в резултат на лошото състояние на пътната настилка. В протокола за оглед на ПТП било записано, че пътят е в добро състояние, за да се ангажира отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“. Последната изпълнила своите задължения, които се заключавали в правилно изграждане, поддържане и ремонт на републиканския път, а вината за настъпване на пътния инцидент се дължала на водача на лекия автомобил, който управлявал същия в нарушение на правилата за движение, визирани в ЗДвП. Нарушена била нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно водачът не е контролирал непрекъснато пътно превозното средство, което управлявал. С оглед на това, следва да се изключи отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ за настъпилия инцидент и съответно за 6 претърпените от ищеца неимуществени вреди. Третото лице-помагач се присъединява към становището на ответника по отношение на основателността и допустимостта на исковата претенция в частта, в която се оспорва наличието на деликт. Счита, че предявеният иск е неоснователен. В условията на евентуалност, заявява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Последният доброволно се е качил в лек автомобил, който фабрично е бил предназначен за превоз на по-малко пътници. От друга страна, не е поставил предпазен колан и с това е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 38 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ee56065-128b-415e-b13a-739868f6aaf5