Решение № 290 от 12.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. К., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100047 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД на Ю. К. И., ЕГН ********** против О.К., Буслстат *******, с адрес: гр. К. , бул. „Б.“ №***, представлявана от кмета Х.А., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 (три хиляди) лева - обезщетение неимуществени вреди и сумата от 49,72 ( четиридесет и девет лева и 72 ст. ) лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 26.12.2022 г. в гр. К., ведно със законната лихва считано от 26.12.2022 г. до окончателното им изплащане.

С исковата молба се твърди, че ищецът е ухапан от бездомно куче, вследствие на което е претърпял увреждане на здравето, довело до описаните в исковата молба неимуществени вреди. Сочи, че за лечение е похарчил сума, в размер на предявения иск за имуществени вреди. Иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът възразява за неоснователност на предявените искове с подробно развити съображения. Възразява за съпричиняване, а в условията на евентуалност сочи, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно и иска присъждане на по-ниско такова.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявените искове са допустими, като искът за присъждане на имуществени вреди е основателен в цялост, а за неимуществени вреди отчасти, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение 1 за имуществени и неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.

Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Съдът приема от фактическа страна, че на 26.12.2022 год. около 12.00-12.30 часа, докато ищецът правел обичайната си разходка, преминавайки през градинката в кв. „С.к.“, намираща се между ул. „М.“ и ул. „Я.“, е нападнат и ухапан от безстопанствено куче.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. В., които съдът кредитира изцяло. Свидетелят работи в бистро, намиращо в непосредствена близост до инцидента, като непосредствено след ухапването е оказал първа помощ на ищеца.

Свидетелят, макар и да не е пряк очевидец на случилото се, сочи, че в градинката има безстопанствени кучета. Показанията му се подкрепят от показанията на св. М., която сочи, че самата тя е собственик на куче, което е спряла да разхожда в градинката от страх от кучетата, които я обитават. Ответникът не твърди и доказва ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин. Ухапването от куче като факт се доказва с категоричност и от приетите по делото медицински документи, които напълно подкрепят гласните гласните доказателства.

На 29.12.2022 г. ищецът е посетил съдебен лекар, който му издал съдебномедицинско удостоверение № *******, в което описал причинените от ухапването наранявания, а именно:

- по външната повърхност па лявата подбедрица, в долната й трета се установяват две охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см. и 1/0.5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната кожа и разположени на 4 см. едно под друго;

- по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната и трета се установява рана с размери 1,5/0.5 см., с неравни ръбове и розово-червено дъно;

- на 4 см. под нея охлузване ма кожата с размери 1.5/0.5 см., покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото па околната кожа.

2

Изводът на съдебния лекар е, че е причинена лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Описаните в приложеното по делото /л.5/ съдебномедицинско удостоверение № ******* увреждания на здравето съдът намира за установени по делото. Същите напълно се подкрепят от приетата СМЕ, която съдът кредитира изцяло. От нея още се установява, също и че проведеното лечение със съответните медикаменти, чиято стойност се претендира с иска за присъждане на неимуществени вреди, е съответно на увреждането на здравето.

Установя се от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице П., че ищецът развил страх от кучетата, който все още не е преодолян. Непосредствено след инцидента се почувствал зле, вдигнал кръвно, треперел и не можел да се движи. Почувствал се страхово напрегнат, тревожен изплашен. Дълго време не можел да се съсредоточава, бил с подтиснато настроение. Отслабнал на тегло. Вещото лице заключава, че вследствие на инцидента ищецът е развил посттравматично стресово разстройство. В месеците след ухапването емоционалното му състояние било променливо, продължавал да бъде тревожен, променило се качеството на съня, събуждал се няколкократно вечер, започнал да сънува кошмари свързани с психотравмата. Престанал да посещава паркове, оглеждал се за кучета.

Стоял си в дома, като непрекъснато интерпретирал психотравмата. Въпреки отдалечеността на инцидента във времето, ищецът продължава да има тревожност, неспокоен сън, лошо настроение, дори развил фобия към кучета.

Изводите на експерта относно характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, напълно се подкрепят и допълват от показанията на разпитаните по делото свидетели.

За лечение ищецът е направил разходи в размер на 49,72 лева, което се установява от приетите по делото писмени доказателства – рецепти и касови бележки (л.7-л.10).

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета - „Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/.

Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa 3

Peпyблиĸa Бългapия, пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa, ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл. 41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx.

Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.

В отговора на исковата молба ответната община признава, че понастоящем в гр. К. не съществува приют за кучета, като общината има проектна готовност за изграждане на нов мащабен приют за кучета в с.С. до края на 2023 година. Следователно общината е в неизпълнение на вменените и по закон задължения. От представените към отговора на исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за фактическо изпълнение на програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета.

Неоснователни са възраженията за съпричиняване, тъй като при ухапване от животно, съпричиняване може да е налице, ако животното е провокирано от пострадалия, какъвто не е случаят.

Съдът намира за намира за частично основателно обаче възражението, че размерът на неимуществените вреди е прекомерен.

Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 6 000 лева. За да приеме този размер на обезщетението съдът съобразни, че ищецът не е лице в млада и активна възраст, същият е пенсионер, както и че е получил естествен психически стрес от ухапването, който все още не е преодолян. Претендираната сума от 10 000 лева обаче е твърде висока в сравнение с един стандартен размер на обезщетение за подобен вид телесно увреждане. Искът за непозволено увреждане на би могъл да бъде средство за неоснователно обогатяване. Именно естеството на увреждането на здравето е водещо при формиране на 4 изводите относно размера на обезщетението. В тази връзка следва да се отбележи, че с решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване от куче, осъществено през 2012 г., при напълно идентични вреди разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило през края на 2022 г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от 6 000 лева е едно справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.