Решение № 4222 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4222 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504447 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11069 от 27.06.2023 г. постановено по гр. д. № 12619/2023 г. на СРС, 27-ми състав е признато за установено по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. *******, бизнес център Интерпред ******* положителни установителни искове реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против А. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* *******, че последната дължи сумата от 1228,98 лв., представляваща неизплатена сума за предоставени ВиК услуги за имот на адрес гр. София, ж.к. ******* *******, за периода от 19.10.2021 г. до 17.07.2022 г., ведно със законна лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,25 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2021 г. до 17.07.2022 г., за които суми има издадена Заповед № 34025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2022 г. по ч.гр.д.

№ 62559/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, като е отхвърлен като неоснователен иска за главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1296,45 лв.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника А. Д. Т. срещу решението в частта на уважаване на исковете с излагане на оплаквания за неправилност и 1 необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че потреблението на ВиК услуги в имота възлиза на стойността, за която са уважени исковете. Последната, според въззивника, била определена служебно от ищеца, което било извършено в нарушение на материалния закон без съставяне и ангажиране на необходимите за това доказателства. Като не е съобразил, че в проведеното производство не е доказано реалното потребление на ВиК услуги, съдът неправилно е постановил решение, с което е е уважил в една част от исковете.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода” АД не е подала писмен отговор на подадената въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.

269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

За да уважи в една част предявените по реда на чл.422 ГПК установителни 2 искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Приел е за установено, чрез приетата пред първата инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ потребление на ВиК услуги за периода 19.10.2021 г. до 17.07.2022 г., възлизащи на стойността, за която са уважени исковете при съобразяване като неоснователно направеното възражение за погасяване по давност на вземанията от страна на потребителя- ответник.

Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се 3 установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В последната е отразено вписване на договор за прехвърляне на правото на собственост върху водоснабдения имот – находящ се в гр. София, ж.к.

******* ******* в полза на ответницата на 31.07.2000 г.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.

1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1991 г. до 13.12.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ищеца и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество.

Отразените в справката факти не са оспорени от ищеца /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиКуслуги, обвързващо страните, по което ищецът- като потребител на доставените от ответника услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен 4 всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищецът „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. Съдът намира, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на комплексната СТЕ и ССЧЕ, която настоящия състав възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че дружествотоищец действително е доставило за процесния период количества питейна вода за обект собственост на ответника за периода 19.10.2021 г. до 17.07.2022 г., които възлизат на стойност 1228,98 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Доводите на въззивника, че претенциите на ищеца се отнасят за вземания, които не са определени за реално потребление на ВиК услуги в имота, съдът намира за неоснователни. Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ се установява, че вземанията се отнасят за реално потребление в имота, отчетено чрез уредите за индивидуално потребление – индивидуални водомери, а не чрез служебно начисляване на количества ВиК услуги по правилата на чл.35, ал.5 и ал.6 от Наредба 4/2004 г. С последните разпоредби е предвидено, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Същевременно е предвидено, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая не е установено вземанията на ищеца за потребени в имота ВиК услуги да е изчислено по посочения начин, тъй като е налице отчет на уредите за индивидуално 5 потребление. Сумите са определени въз основа на реално измерено количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, на всеки три месеца, а в междинните месеци е начислявана усреднена консумация от предходни периоди, съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба 4/2004 г. От заключението на вещото лице се установява, че сумата е определена от дружеството-ищец в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени и е отразена в 13 бр.