Решение № 296 от 25.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Благоевград, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500089 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. С. М., с.С., общ.С., против решение №245/07.11.22г на РС-Г.Делчев по гр.д.№684/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение e уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК и иска по чл.537, ал.2 ГПК и в полза на ищеца са присъдени разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, ведно с разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се обосновава. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила, че с нотариално заверен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2014г Х.Х.Ш. е продал на ищеца Ш. М. Ш. имот №103243, находящ се в местността „***“, землището на с.С., с площ на имота 0.27дка. С чл.5 от договора страните се задължават в едномесечен срок да оформят сделката с нотариален акт, а в чл.6 е уговорено, че имотът ще бъде предаден във владение в деня на подписване договора.

С нотариален акт №70/12.05.2021г. А. С. М. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор №*** и площ от 268 кв.м. в м.“***“, землището на с.С., представляващ нива, предназначена за земеделско ползване, с №103243 по предходния план.

Според свидетелите Ш. и Х. процесният имот е А.Ш., придобил по наследство и е продаден на ищеца, след което направил много подобрения в имота, заградил го и го обработвал.Докато св.А. навежда твърдения, че имота е на ответника М..

От съдебно-техническата експертиза се установи, че действащият ЗРП(ПУП) и кадастрален план на с.С., общ. С. е одобрен със заповед №3591 от 05.11.1960г.Процесният имот с идентификатор *** по КККР на землището на с.С., одобрена със Заповед №РД-18-511 от 31.07.2019г на Изпълнителния директор на АГКК - София е извън обхвата на одобрения, със заповед №3591/05.11.1960г.Вещото лице пояснява, че преди одобряването на КККР на землището на с.С., процесният имот е заснет и нанесен в КВС за землището на с.С. от 1995г с №103243, в м.„***“ и начин на трайно ползване – нива, който е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с.С..

Вещото лице е категорично, че при наличните данни по делото и липсата на картен(графичен) материал, респ.скица за имота, отразен под №18 в 2 решение №1751Б от 04.02.2008г. на ОС „З“ с.С. не може да се направи заключение за идентичност на имота, отразен под №18 в решение №1751Б от 04.02.2008г. на ОС „З“ с.С. с имот №103243 по КВС(идентичен с ПИ №*** по КККР).

При тези данни РС неправилно е уважил предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК и иска по чл.537, ал.2 ГПК, поради следното:

Предявеният отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1 ГПК е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това. Анализа на обстоятелствената част и петитума сочи, че ищецът обосновава правния си интерес с твърдения за притежавано право на собственост върху процесния имот на соченото основание (покупко-продажба), което се оспорва от ответника - съдебно и извънсъдебно. При това положение в производството по така предявения отрицателен установителен иск ищецът дължи установяване на фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва ответното право, а именно доказване придобиването на процесния недвижим имот чрез поддържания способ: твърдяната покупко-продажба. Действително според т.1 на ТР№8/27.11.13г ОСГТКВКС при недоказване от ищеца на фактическите твърдения досежно съществуването правото на иск, производството по същия подлежи на прекратяване, поради неговата недопустимост. Цитираното правило обаче, е приложима само ако ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване правото на собственост. След като в случая ищецът поддържа, че е собственик на спорния недвижим имот (вж. исковата молба), съгласно диспозитивното начало сам е определил обема и интензитета на търсената защита, предявявайки отрицателен установителен иск, с който ще отрече със СПН ответното право на собственост. Доказване принадлежността на спорното право на ищеца, е въпрос не на процесуалната, а на материалноправната му легитимация и обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото собственическите му права върху спорната вещ изключват тези на ответника върху същия. Ето защо изложените в тази връзка доводи и оплаквания на жалбоподателя не намират опора в закона и данните по делото (така Опр.№427/12.12.13г по ч.гр.д.№ 3593/13г, II ГО;Р№15/19.02.16г по гр.д.

№ 4705/15г, II ГО; Р№13/12.03.16г по гр.д.№ 3637/15г, II ГО; Р№9/10.02.17г 3 по гр.д.№ 6320/15 на II ГО; Р№68/24.07.18г по гр.д.№ 2767/17г на II ГО на ВКС и др.).

От материалите по делото обаче не се установява придобиването от въззиваемия на спорния недвижим имот на поддържаното от него основание (покупко-продажба), поради което съдът намира за недоказана материалноправната му легитимация по предявения отрицателен установителен иск.

Представеният по делото договор, на който ищецът основава правото си на собственост – договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2014г, не е в състояние валидно да прехвърли собствеността върху имота, доколкото сделката не е извършена в изискуемата се нотариална форма. Според чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В случая не е спорно, че сключената на 28.02.2014г покупко - продажба не е извършена в законово предвидената форма, което я прави нищожна по см. на чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД.Съобразно ТР №1/27.04.2022г. по т.д.№1/20г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Нищожните договори не пораждат действие, поради което в случая горния договор не прехвърля собственост. Оттук и неоснователността на ищцовата теза за придобиването му чрез сочената покупко-продажба.

За пълнота следва да се отбележи, че дори исковите права да се приемат за основани на придобивна давност(впредвид описаните фактически действия в имота), то поради времетраенето – по-малко от предвидения 10г срок в чл.79 ЗС(вж.ищцовите твърдения и свидетелските показания),ищца не се легитимира за негов собственик.

Доколкото ищецът не доказва материално-правната си легитимация, отрицателният установителен иск следва да се отхвърли само на това основание, без да се изследват правата на ответника.

В контекста на изложеното иска по чл.124, ал.1 ГПК не намира опора в закона. Неуважаването на този иск обуславя неоснователността и на искането по чл.537, ал.2 ГПК.

4

Като не е съобразил горното РС е постановил атакувания акт в разрез с материалния и процесуален закон, което налага цялостната му отмяна и вместо това отхвърляне на предявените искове.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение и вещо лице, възлизащи в общ размер на 1 288лв(вж. списъците по чл.80 ГПК на л.27 от въззивното дело и л.233 от първоинстанционното дело).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №245/07.11.22г на РС-Г.Делчев по гр.д.№684/21г по описа на с.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Ш. М. Ш., ЕГН

**********, с.С., общ.С., обл. Благоевград, против А. С. М., ЕГН **********, с.С., общ.С., обл.Благоевград, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.С., общ. С., обл.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-511/31.07.2019г на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:м.„***“, с площ на имота 268кв.м., с трайно предназначение на земята – земеделска, с начин на трайно ползване – нива; категория – осма, с номер по предходен план 103243, при съседи - имоти с идентификатори;

***; ***; *** и ***.

ОСЪЖДА Ш. М. Ш., ЕГН **********, с.С., общ.С., обл. Благоевград, да заплати на А. С. М., ЕГН **********, с.С., общ.С., обл.Благоевград, общо сумата от 1288лв направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6