Решение № 3481 от 08.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3481 гр. Варна, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110101803 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Г. А. К. срещу К. ЕАД установителен с правно основание чл.26 ЗЗД вр.с чл.22 вр. с 11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.22 вр. с 11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК; евентуален иск за прогласяване на нищожна на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г. поради накърняване на добрите нрави на осн.чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД;

-осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „К.” ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 1 585,26 лева, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., сключен между „К.” ЕАД и Г. А. К., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума;

-в евентуалност, при уважаване на иска за прогласяване на нищожна на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., предявява осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на „К.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Г. А. К. сумата в размер на 476,33 лева, представляваща заплатена сума по договор за поръчителство, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

Предявен е иск от Г. А. К. срещу А.Т. ЕООД установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 05.12.2023г. поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, чл.16, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.143 и 146 ЗЗП, в условията на евентуалност иск, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на дата 05.12.2023 г. между страните е сключен Договор за 1 потребителски кредит № 2880088.

По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 2 300 лева. Съгласно чл.4.1 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, с цел да бъде обезпечен кредитът.

Твърди се, че такъв договор бил сключен между страните на същия ден. Съгласно Раздел II, т.1 от Приложение № 1 към договора за поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 1 922,13 лева. Твърди се, че по Договор за потребителски кредит № 2880088 ищецът е платил сума за погасяване на кредита в размер на 3 885,26 лв. в полза на „К.“ ЕАД. Счита Договор за потребителски кредит № 2880088 за нищожен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.4.1. от Договора, в тежест на заемателя е възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договор за поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя обаче не било включено към общия разход по кредита. Приема, че възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита, още повече като се има предвид, че потребителят заплаща една обща вноска и тя е изцяло по сметка на кредитополучателя. Допълнително обстоятелство е, че „А.Т.” ЕООД е изцяло собственост на „К.“ ЕАД.

Твърди, че не било ясно какви компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му. При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поради гореизложеното договорът за кредит бил нищожен, а даденото по него над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено без основание. В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора е нищожна. тъй като сключването на договора за поръчителство е въведено като условие за отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на престациите. Клаузата на чл.4, ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия кредит. В тази връзка клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, противоречала на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП . На следващо място, клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Счита, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за поръчителство е нищожен. Твърди, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл.143, ал.1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна в правоотношението. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Твърди се, че по първия договор е заплатил над главницата от 2 300 лв., сумата от 1 585,26 лв.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество К. ЕАД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т." ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К." ЕАД и „А.Т.“ ЕООД.

Оспорва, че договорът с А.Т. е бил задължителен и е трябвало да се сключи, за да се получи кредита. Като сочи, че сключването на този договор е само възможност, а не задължение ,поради което не е общ разход по кредитна дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Оспорва Договорът за кредит да нарушава чл.11, ал.1 и чл.19 от ЗПК. Оспорва ответникът да е знаел размера на възнаграждението на А.Т. към момента на сключване на Договора за кредит. Счита иска за неоснователен.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество А.Т. ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск срещу него.

Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

Ответникът сочи, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. Възнаграждението на поръчителя „А.Т." ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.19 от ЗПК.

Подчертава, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият няма да дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита.

В отговора се излага, че наличието на свързаност между К. и А.Т. ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита, тъй като К. ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т." ЕООД, което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „А.Т." ЕООД, обаче, е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност .

Сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на А.Т. ЕООД или по сметка на „К." ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) Твърди, че в този случай „К." ЕАД единствено получава от името и за сметка на А.Т. ЕООД плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия). В този смисъл счита, че няма заобикаляне на закона при процесния договорна, който осигурява 3 обезпечителна функция за ищцата.

Всеки от ответниците претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

За уважаване на исковата претенция ищцата следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство.

В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая "К." АД наличието на валиден № 2880088 от 05.12.2023г., а "А.Т." АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г. между ищеца и К. ЕАД и Договор за поръчителство от 05.12.2023г. с А.Т. ЕООД.

Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. От представени договор за потребителски кредит и погасителния план към него се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 2300 лв. за срок от 24 месеца, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. В чл. 4 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице.