Решение № 376 от 20.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от К. И. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0433-001042 от 01.09.2023 г., издадено от Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени наказание „глоба“ в размер 1000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че не могла да се яви в предоставения й срок за медицинско изследване, тъй като не познавала града, не можела да остави автомобила без надзор и нямала достатъчно пари в себе си. Твърди също, че поради наличието само на проба чрез техническо средство, при което е налице възможност за допустима грешка, твърдяното нарушение се явява недоказано. Сочи също, че има абсолютно противоречие в нарушенията, които са й вменени с АУАН и с НП, като едното сочи да е управлявала МПС „с концентрация на алкохол в кръвта 0.83 промила“, а другото, че това е управлявала МПС „след употреба на алкохол 0.83 промила в издишания въздух.“ Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 06.08.2023 г. около 04.35 ч. в гр. Варна, по бул. „Мария Луиза“, свидетелите П. М. и Ц. Ц. – служители на Първо РУ, ОД МВР Варна, изпълняващи дежурство като автопатрул, възприели л. а. „Мерцедес Ц220 Д“, рег.№СВ9022ТТ, преминаващ на червен светофарен сигнал през кръстовището с ул. „Антим I“ в посока ул.

„Драгоман“ и спрели автомобила за проверка, при която проведен на водача К. Б. тест за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер алкотест 7510, фабр.№ ARDM 0230, проба 545, установила концентрация на алкохол в кръвта 0.81 на хиляда. При тази констатация спрямо въззивника бил съставен АУАН № GA682498 от 06.08.2023 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, в който били отразени сторените констатации и бил издаден талон за медицинско изследване №0172551, връчен на въззивника в 4.50 ч., в който било указано, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ за изследване на кръвта в срок до 40 минути.

Въззивникът К. Б. се явила за провеждане на изследването в 09.29 ч. на 06.08.2023 г. и въпреки значителното просрочие, по нейно изрично настояване, изследването било проведено чрез вземане на кръвна проба, за което бил съставен съответен протокол.

Проведената в последствие химическа експертиза по протокол №868 от 09.08.2023 г. дала заключение за концентрация на алкохол в кръвта на въззивника 0.12 на хиляда.

След запознаване с протоколите за медицинско и химическо изследване, наказващият орган издал оспореното НП №23-0433-001043 от 01.09.2023 г. срещу въззивника, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, като посочил също, че кръвна проба на въззивника е взета в 09.29 ч., поради което не е взета под внимание. За така установеното нарушение наказващият орган приложил предвидените в чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 1000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите П. М. и Ц. Ц., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №230433-001042 от 01.09.2023 г., докладна записка рег.№433р-26713 от 2023 г., талон за изследване №0172551, протокол за химическа експертиза №868 от 09.08.2023 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.08.2023 г., справка картон на водач К . Б., заповед №365з-1034 от 21.02.2023 г., заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, съгласно Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административонаказателното производство, противно на заявеното с жалбата не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е напълно индивидуализирано.

Действително, за разлика от стореното в АУАН описание, където е посочено, че въззивникът управлява съответното МПС „с концентрация на алкохол в кръвта 0.83 промила, установено с техническо средство Дрегер“, в НП се сочи, че управлява автомобила „след употреба на алкохол 0.83 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер“, но съдът намира тази чисто терминологична непрецизност на описанието в НП за несъществена, доколкото всъщност от израза „след употреба на алкохол 0.83 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер“ става пределно ясно, че 0.83 промила е установената концентрация на алкохол чрез осъществяващото анализ на издишания въздух техническо средство Дрегер.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Съгласно чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП на водачът на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол в концентрация над 0.5 на хиляда.

Приобщените доказателства категорично установяват, че въззивникът е управлявала МПС, когато е била спряна за проверка, както и че пробата за алкохол с техническо средство е отчела концентрация на алкохол в кръвта й над 0.5 промила – 0.83 промила, както и че тя не е спазила предоставения срок за провеждане на медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като при това, закъснението е твърде прекомерно и няма данни да се дължи конкретни причини, които да сочат възникнала обективна невъзможност. Поради това, резултата от проведеното с огромно закъснение изследване и вземане на биологичен материал, е напълно ирелевантен.

Наредба №1/2017 г. е предвидила използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да даде кръв за изследване, или при закъснението му за това, меродавно е показанието на техническото средство, което изключва възможността да се отчитат евентуални отклонения 3 в отчитането на уреда.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, тъй като е управлявала МПС с концентрация на алкохол над 0,8 промила и това е доказано по изискуемия начин посредством използван нарочен тест с техническо средство.

Наказващият орган е дал правилна квалификация на нарушението и е приложил съответстващата за нарушението санкционна норма по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда, какъвто е процесния случай – 0.83 на хиляда.

Предвид изтъкнатото, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВ А Наказателно постановление №23-0433-001042 от

01.09.2023 г., издадено от Началник на Първо РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на К. И. Б., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4