Решение № 79 от 07.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора К.а

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000080 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.646 от ТЗ.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Рисивър ЧБ” ЕООД, с която обжалва решение № 914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .

№ 1 375/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Рисивър ЧБ“ искове, както следва: на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ - за обявяване за недействително като извършено на 12.03.2018 година с Договор за спогодба от същата дата от длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово (на длъжника) изискуемо парично задължение в размер на 3 349 767.93 лева - за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.2017 година - с договор за спогодба от 12.03.2018 г., сторено след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017 година) и в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез прихващане, както и иск по чл. 649, ал.

2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати горната сума от 3 349 767.93 лева в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване масата на несъстоятелността, с която сума „ЧЕЗ електро България“ АД се е обогатил без основание; иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на "Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането, извършено от длъжника по договор за спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение от ответника „ЧЕЗ електро България“ АД за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № 1100001264/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) горната сума от 3 349 767.93 лева н за попълване на масата на несъстоятелността, която сума представлява непогасено възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с №11000011255/30.11.2017 година и №

1

1100001264/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година; и ск по чл. 645, ал. 3 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на "Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането по договор за спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № 1100001264/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.03.2018 година, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване на масата на несъстоятелността на горната сума от 3 349 767.93 лева, представляваща непогасеното възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № 1100001264/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година.

В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод относно основанието за прекратяване на сключеното на 12.06.2017 г. между „Фючър енерджи“ ООД и „ЧЕЗ електро България“ АД като неправилно приема, че същото е прекратено на основание ч.12.2, б“е“. Твърди, че рамковото споразумение е прекратено на основание чл.89 от ЗЗД, поради невъзможност за изпълнение, с оглед на което се погасява задължението на „Фючър енерджи“ ООД. Оспорва изводите на съда по отношение на отстраняването на дружеството от пазара на балансираща енергия, тъй като не е спазена процедурата по чл.68 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В тази връзка разглежда процедурата и прави твърдения, че такава изобщо не е провеждана, както и че същото е отстранено от пазара на електрическата енергия, поради което не може да участва в пазара на балансирана такава, което не е равнозначно на отстраняване от пазара на балансирана енергия. Твърди, че следва да се направи разграничение между пазара на балансирана енергия и този на енергия. Твърди, че възникването и дължимостта на неустойката изисква отстраняване от пазара за балансирана енергия, каквото не е налице, както и рамковото споразумение да е прекратено по инициатива на „ЧЕЗ електро България“ АД. Твърди, че съдът недопустимо е разширил обхвата на уведомлението от ЕСО, като твърди, че отстраняването от пазара на електро енергия не означава отстраняване от пазара за балансирана енергия, макар и да не може да участва в него. Твърди, че отстраняването от пазара води до разваляне на рамковото споразумение по право, тъй като дружеството се явява в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по него. С оглед на това твърди, че не са налице предпоставките за извършване на прихващане, поради което и предвид спора между страните не може да се приеме, че вземането за неустойка било установено по основание и размер. Твърди, че систематическото тълкуване на споразумението налага извод за разграничение на цена на ток с и без ДДС. Твърди, че ДДС не е част от цената, като се позовава на разпоредбата на ч.67, ал.2 от ЗДДС. Оспорва и изводите на съда по отношение на характера на писмото от „ЧЕЗ електро България“ АД, като твърди, че същото не представлява изявление за прихващане, тъй като не съдържа информация относно размера на активното вземане, липсват предпоставките за извършване на прихващане. Твърди, че след като договорът спогодба е сключен след началната дата на неплатежоспособността и са налице всички останали предпоставки на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба „ЧЕЗ електро България” АД оспорва същата. Твърди, че с договора спогодба не се извършва прихващане на вземането за неустойка срещу вземането на дейността търговец и дейността ДПИ, тъй като волеизявленията представляват единствено признание на съществуването и действието на ЮФ, които вече са настъпили между страните. Твърди, че признанието на факти, които са настъпили не е ЮФ с правопораждащ или правопогасяващ ефект, тъй като не е изразена 2 воля за новация, поемане на нови задължения, опрощаване или прихващане на съществуващи. Твърди, че противно на твърденията между страните никога не е имало спор относно възникването, основанието, размера и изискуемостта на вземането за неустойка. Твърди, че рамковото споразумение е прекратено автоматично по вина на „Фючър енерджи“ ООД Развива доводи от кой пазар е отстранено дружеството. Твърди, че дори да се приеме, че отстраняването от пазара за балансираща енергия прави обективно невъзможно изпълнението на задълженията, то тази невъзможност е по вина на дружеството. Твърди, че с договора спогодба дружествата правят взаимно признание, че споразумението е прекратено на основание чл.12.2 от него. Твърди, че ищецът прави превратно тълкуване на разпоредбата на чл.879 от ЗЗД. Твърди, че вземането за неустойка става ликвидно и изискуемо на 01.12.2017 г., с автоматичното прекратяване на споразумението. Твърди, че размерът на вземането е безспорен между страните и се определя въз основа на вземанията за дейността ДПИ и дейността търговец. В тази връзка твърди, че направеното оспорване от страна на ищеца е преклудирано. Оспорва и твърденията свързани с посочването на ДДС. Твърди, че размерът на неустойката е относително определен, което е различно от определяем още с изявлението за прихващане.

Твърди, че вземането е ликвидно и изискуемо. Твърди, че вземането за неустойка е погасено с прихващане преди началната дата на неплатежоспособност, същото е извършено едностранно от кредитора „ЧЕЗ електро България“. Твърди, че активът чрез който е извършено то не е бил част от масата на несъстоятелността, като извършено прихващане е част от обичайната дейност на „Фйючър енерджи“ Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част, като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

С въззивна жалба „ЧЕЗ електро България“ АД оспорва решение № 914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .№ 1 375/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Фючър енерджи" ООД (в несъстоятелност), по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск, на основание чл. 646, ал. 2, т.

3 ТЗ, извършеното на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово изискуемо парично задължение в размер на 500 000 лева за неустойка по т. 2.7 от договора за спогодба от 12.03.2018 г., което е сторено след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017 година) и след молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез прихващане по силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от 12.03.2018 година; осъдил е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) сумата от 500 000 лева, за попълване масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва от 16.07.2019 година до окончателното й изплащане, усвоена без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково споразумение от 12.06.2017 година, предмет на прихващане по чл. 2.9 от договор за спогодба от 12.03.2018 година и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ, във вр. с чл. 78 от ГПК, „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 40 000 лева - дължима държавна такса.

В жалбата се твърди, че решението, в частта, в която е уважен осъдителния иск с правно основание чл. 649, ал.2 ТЗ, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 500 000 лв. е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск или евентуално недопустим иск. Твърди, че в цялата обжалвана част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По отношение на допустимостта на решението твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като видно от исковата молба са изложени твърдения за неправомерно усвоена банкова гаранция, а с решението си съдът е уважил иск, с които е приел, че е налице неоснователно обогатяване на въззивника, тъй като със сумата от гаранцията ищецът е обеднял, а въззивника се е обогатил. Твърди, че правните 3 последици от уважаването на иска по чл.646, ал.2 от ТЗ са уредени в разпоредбата на чл.648 ТЗ, а в конкретния случай се възкресяват две насрещни вземания. Твърди, че липсва даване от страна несъстоятелния по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, доколкото платец е банката. С оглед на това твърди, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, които е неправилно квалифициран като такъв с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД. С оглед на това и позовавайки се на практиката на ВКС, твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън обхвата на търсената защита. Твърди, че предявеният иск е извън обхвата на исковете по чл.649, ал.2 ТЗ, поради което кредиторът на неплатежоспособния не е легитимиран да го предяви.

Твърди, че съобразявайки се с обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва да се приеме, че ищецът е предявил от името и за сметката на „Фючър енерджи“ ООД иск при условията на процесуална субституция. С оглед на това твърди, че кредитор на несъстоятелния притежава активна процесуална легитимация да предяви като процесуален субституент единствено осъдителните искове за попълване на масата на несъстоятелността изчерпателно посочени в чл.649, ал.2 ТЗ, които са обусловени от отменителните искове. С оглед на това твърди, че съдът е разгледал и уважил иск на процесуален субституент за неоснователно обогатяване на въззивника, които не е обусловен от обявяването на сделката за недействително. Твърди, че с усвояването на банковата гаранция не се засяга имуществото на наредителя по гаранцията, не се увеличава неговия пасив, а само се сменя кредитора и основанието за неговото вземане. Твърди, че до ощетяване на длъжника може да се достигне единствено при неоснователното усвояване, т.е. бъде усвоена при липсата на валидно и изискуемо вземане. В тази връзка твърди, че липсва даване от несъстоятелния. С оглед на изложеното твърди, че легитимиран да предяви такъв иск е само дружеството чрез синдика, като предявяването на такъв при условията на чл.134 ЗЗД е недопустимо.