Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10756 от 01.12.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1218/2025
Вид
Решение № 10756
Подписан
01.12.2025
Състав
Мария Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • чл. 4 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • член 4, параграф 1 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • Член 5 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 33, т. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 277а · Наказателен кодекс
  • чл.277а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 19 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация
  • чл. 19, ал. 4, т. 2 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 10756

Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20257180701218 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с във вр. чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Т. С. К., [ЕГН], чрез адв. Х., срещу Заповед № 3286з-1643/22.04.2025 г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) за отказ за снемане на полицейска регистрация рег. № 15234 от 01.12.2015 г. по описа на ОДМВР Пловдив, извършена на Т. С. К., [ЕГН].

В жалбата се твърди, че отказа на административният орган е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона. Според жалбоподателя, ответния орган не се е съобразил с тълкуването, дадено в Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22. Посочва още, че деянието, за което е извършена полицейска регистрация е от 2015г. и към днешна дата са изминали повече от десет години. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директор на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, чрез процесуален представител в писмена защита, излага съображения за неоснователност на жалбата и посочва, че настъпилата реабилитация не е основание за снемане на направената полицейска регистрация. Позовава се на съображение 61 и 67 от решение от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. на Съда на СЕС, като в тази насока посочва, че в отказа подробно са анализирани извършените престъпления. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 03.06.2025г., за което по делото е представена разписка (л.109), а жалбата е подадена на 16.06.2025г., т.е. в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано заявление вх. № 317005-12/27.01.2025г. по описа на ОДМВР Пловдив от Т. С. К. с искане за снемане на полицейска регистрация (л.20-23).

По заявлението е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено Предложение УРИ 317р-317в/28.02.2025г. (л.18-19) на директора на ОДМВР Пловдив до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейската регистрация. В предложението са обобщени резултатите от проверката, при която е установено, че спрямо Т. С. К. има извършена полицейска регистрация № 15234 от 01.12.2015 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, за престъпление по чл. 277а от НК, във връзка със ЗМ № 172/01.12.2015г. на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, по пр. пр. № 7744/2015 г. на ОП Пловдив. Приложени са: справки от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот (л.34-38); справка от дневника на заявителските материали, относно ЗМ № 172/01.12.2015г. на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в които фигурират лични данни на Т. С. К. (л.42 и сл.); протокол № 67/28.07.2016г. на ОС Пловдив по НОХД № 1674/2016г. (л.48-55); справка с бюлетин за съдимост с рег. № 250205005000058088/05.02.2025г. (л.71-76), според която Т. С. К. е осъждан с определение № 67/26.07.2016г. по НОХД № 1674/2016г. по описа на ОС Пловдив, реабилитиран по право на 27.07.2019г. Директорът на ОДМВР Пловдив е предложил да се издаде заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация № 15234/01.12.2015г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

С оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-1643/22.04.2025г., директорът на Главна дирекция „Национална полиция” е отказал снемането на полицейска регистрация рег. №15234 от 01.12.2015г. по описа на ОДМВР Пловдив, извършена на Т. С. К., [ЕГН]. В заповедта е възпроизведено съдържанието на протоколно определение № 67/26.07.2016г. по НОХД № 1674/2016г. по описа на ОС Пловдив и е посочено, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително при реабилитация. Ответния орган се позовал на мотивираното предложение на директора на ОДМВР Пловдив за отказ за снемане на полицейската регистрация и посочил, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, като данните са необходими за - установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Оспорената заповед за е издадена от компетентен орган - директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 г. (л.17), министърът на вътрешните работи е оправомощил на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция” да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Съгласно удостоверение от началник на сектор „Човешки ресурси“ в Главна дирекция „Национална полиция“, към момента на издаване на оспорената заповед – 22.04.2025г., З. В. е временно преназначен на длъжността директор на Главна дирекция „Национална полиция“, считано от 28.02.2025г.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма. Спазено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено мотивирано предложение за отказ за снемане на регистрацията от структурата на МВР извършила полицейската регистрация.

Настоящия съдебен състав счита, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата.

На национално ниво предпоставките за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия при реабилитация, като това обстоятелство е посочено и в оспорения акт.

При съпоставка между Правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/ 2022 г. на СЕС, съдът приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, като единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

От изложеното следва, че извършването на проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР.

Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Сред принципите свързани с обработването на лични данни въведени в Директива 2016/680 е, че държавите членки гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват (чл. 4, § 1, буква в) от директивата). Според т.41 от Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело C-118/22 тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум", който дава израз на принципа на пропорционалност. Според чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.